Отново в парка. Прибираше се от училище, имайки предвид тежината, която усещаш на гърба си. Беше с любимите си черни дънки, които остави да облечеш на рожденият си ден, но кой ще знае че са нови.  Под качулката ти се носеше шума на търкалящи се листа.Шума на есента. Надигна си главата и видя отново мъгла, но този път беше черна. Не се спря или върна, тръгна срещу нея.

Какво означава всичко това?-запита се ти

Вървеше смело, защото знаеше пътя на изуст, но имаше чувството че се изгуби. Мъглата те заблуди може би или просто, заради мисълта че те плаши, те обърка...

Отвори очи и усети капки пот да се стичат от челото ти и тежкото ти дишане, означаваха че е било кошмар. Беше обърната към стената с снимките, но ето че ги нямаше. Седна на леглото си и вече беше объркана. Защо пък си в този сън?  Стана от леглото си и отиде до банята. Наплиска си лицето с вода и се погледна в огледалото. Все същото виждаше, нямаше нещо различно. Все още си "грозното патенце", както те нарича Лив.

Тук има нещо, което не ми харесва.-помисли си ти и излезе

Облече си едни дънки и една тениска, взе си раницата и тръгна за училище.

Вече беше 4-я ти час-Химия, който така ненавиждаше, но уви трябваше. Обърна се леко назад и видя, че Лив и Джимин ги няма. Мина ти най-лошият вариант къде може да са и реши да се увериш сама. Поиска разрешение да отидеш до тоалетната. Кабинета беше на шест крачки, така че трябваше да побързаш. Насочи се към женската и точно като отваряше вратата, някой я отвори и този някой беше Джимин. Вдигна поглед към него. Косата му беше разрошена, няколко копчета от ризата му бяха откопчани и имаше няколко мокри петна на врата, които скоро щяха да станат смучки.  Нищо не си казахте, просто се разминахте и ти беше хипер разочарована от това което се случи. Не вярваше, че ще падне толкова долу. Както и да е, вляза в тоалетната и видя Лив да си слага червило. След като се разделихте с нея, тя стана най-голямата кифла евър. Уви, това не беше единственото, което се промени в нея, след като ви остави.Но не е сега времето за това.

Застана пред втората мивка до тази на Лив и си наплиска лицето. Видя с периферното си зрение, че те гледа.

-Да не ревнуваш?-попита тя

-Аз ли?-попита ти

-Слушай хубаво, никога няма да бъдат ваши.За какво са им такива като вас.-каза и си взе дамската чанта и изляза

Това просто те застреля. Но винаги трябва да има някой срещу когото да застанеш и един ден просто да станеш по-силен от него. Не ,че не си, но изглеждаш слаб, пред по-слабия. Изляза и се насочи към стаята. Хвърли поглед към тях двамата. Когато те видя че я гледаш, Лив нарочно сложи ръката си върху неговата ръка. Направи се че не видя нищо. Та ти нищо не видя, това просто е игра на мозъка ти. Въпроса е, кога ще спре да те манипулира така? Толкова ли бързо минават сънищата, а всъщност са толкова дълги и на моменти мъчителни.

Училището приключи и ти трябваше да се прибереш. И четирите излязохте навън на двора и пред вас бяха Лив и Джимин си държаха ръцете. Колко много те заболя като видя това... Та човека, който мразиш защото те нарани се държи за ръце с човека, който обичаше и смяташе за перфектен. Ирония или игра на мисълта. Но което и от двете да е, теб те болеше. Когато задминахте, момичетата се суетеха.

-Боже, точно нея ли трябваше да избере?!-каза възмутено Приятелка 2

-Дано останалите три да не напъплят останалите.-каза Приятелка 1

-Каза че никога няма да бъдат наши...-промълви ти

-Моля?!-каза Приятелка 3

-Каза ми го в тоалетната по време на Химия.-каза ти

-Да ме беше оставила тогава да и покажа, коя е. Малка лигла.-каза Приятелка 3 и се беше засилила към нея

-Спри, просто е писано, аз ще живея...-каза ти и я хвана за ръката

-Ако можехме да обърнем нещата, както в сънищата може да контролираме всичко.-каза Приятелка 1

Ти сънуваш... Но как да контролираш съня си?-запита се ти

-Как контролирате сънищата си?-попита ти

-Просто мисля на ум това което искам и става.-каза Приятелка 3

-Аха...-каза ти и реши да пробваш

Помисли си колко смешно би било точно сега от някъде да се появи Нам и да се блъсне в Приятелка 2 и да разпилее някакви листи. Докато примигна видя Нам, който се е засилил към Приятелка 2, а никоя не го видя защото гледаха запленено към нея, защото обясняваше нещо. Блъснаха се и наистина някакви листи се разпиляха. Вие трите се отдръпнахте, а Приятелка 2 помогна на Нам да съберат листите.

-Благодаря ти!-каза той и ѝ помогна да стане

-Няма защо.-каза тя и се усмихна топло

Продължихте като я бъзикаха, а ти мислеше още върху това което се случи преди секунда. Значи можеш да го привлечеш към себе си. Но това няма да си ти, ако го направиш. Отказа се от дяволският план, който нахлу в главата ти и си продължихте, до мястото където се разделяте.

Прибра се и реши да си направиш нещо за ядене. Поряза се без да искаш и те заболя.

Но не би трябвало да ме боли?-запита се ти

Проми раната си и вече започна да се питаш, що за сън е това? В смисъл беше очевидно че е сън и въпреки всичко изглежда като мечта.

Както и да е, следобеда ти мина в писане на домашни и музика. Слушаше музика докато си правеше домашните, дори ги оставяш и танцуваш, но когато свършеше песента ти се върна на леглото си и довършваше всичко до следващата песен.

Реши да изгледаш някой филм, но така и не го догледа защото заспа...

Надявам се да ви харесва... до скоро...