Не можа да повярваш, че виждаш твоята починала преди 2 години съседка.

-Г-жо Еласт?!-каза ти въпросително и изкачи стъпалата, които ви деляха и я прегърна

Определено това беше сън, но прегръдтака ви беше толкова реалистична, че за секунда забрави че е сън.

-Много си се променила.-каза тя

-Да.-каза ти и се върна в миналото, когато беше щастлива

Г-жа Еласт беше съседката до апартамента ти. Изживя детството си с нея, тя постоянно те канеше в къщи и те гледаше като собствено внуче. Минаха години и тя започна да губи силите си. Когато беше в седми клас, тя напълно изгуби зрението си, след което само се залежа, но това не я спираше да те окуражава. Година по късно, разбра от твоя друга съседка, че е починала. Майка ти ти забрани да отидеш да я видиш за последно.Отново я послуша. Не можа да видиш вторият човек който обичаше от все сърце и без който живота ти се преобърна за отрицателно време. Но я виждаш пред теб, отново.

-Влизай, не стой на прага.-каза тя и те подкани да влезеш

С огромен страх вляза, защото когато тя почина, сина ѝ окупира апартамента и той не беше това което беше преди. Но миризмата на вкусотиите които готвеше те лъхна още с влизането и това беше аромата на щастието за теб. Всичко беше както преди 2 години. Седна в хола и се огледа.

-Няма да ми откажеш следобедно кафе, нали?-каза тя с този нежен глас

-Ще пия.-каза ти и си спомни как си стояхте спокойно точно тук и тя ти разказваше за нейният живот.Нещата, които беше преживяла и нови уроци за теб. Спомни си, че ти беше казала че има още много неща да ти каже, но времето я изпревари.Дали сега би ти ги казала?

Чуваше как носи двете чаши, защото ръцете ѝ леко потреперваха и чашите се удряха и създаваха онзи звук, който беше звънче за ушите ти.

-Заповядай, мило.-каза тя и постави чашата пред теб

-Благодаря ви...-каза ти

-Сега кой клас си?-попита те тя

-11.-каза ти

-Уха ти си преварила училището.-каза тя

-Е да.-каза и отпи

Вкуса беше същият.Как може един сън да бъде толкова реалистичен и толкова въображаем в един момент?

-Как са родителите ти?-прекъсна тишината Г-жа Еласт

-Ами добре. В момента са в Испания за месец и да...-каза ти

-Това е доста време.-каза тя

Дори да са тук, не ме виждат, така че и да ги няма е без полза за мен.-помисли си ти

-Как върви живота ти, приятелки, приятел?-попита тя

Засмя се, защото те питаше същото и преди и отговора ти е един и същ.

-Нямам приятел, но имам приятелки ,които са ми като второ семейство.-каза ти

-Е как не си намери едно момче пък ти?-каза тя възмутено

-Този, който харесвам не ме забелязва, а за този, за който си мечтая, не знае че съществувам, така че неизбежен кръг.-каза ти

-Я си дай чашата, да видим тя какво ще каже.-каза Г-жа Еласт и ти я взе от ръцете

Погледна я и се озадачи.

-Какво има?-попита ти

-Много неща.-каза и те погледна доста странно

-Ами много щастие виждам, но то е заобиколено от черен кръг, тоест някаква тъга ще те налегне. Виждам въпросителен, което означава, че ще търсиш отговор на някакъв въпрос, същото така много истини ще излязат на яве и ще се отървеш от лъжите, които криеш, ще се освободиш и ще се радваш, но ще разбереш нещо много важно,което ще те промени. Ще направиш избор,но между какво не мога да ти кажа.-каза и ти върна чашата

Изненада се, защото когато я видя, не видя нищо друго освен петна от утайката на кафето. Но какво ще търсиш, какви истини и лъжи, какво щастие? Съвсем се обърка...

-Аз ще се прибирам, защото имам да пиша домашни, ще се видим утре.-каза ти и се сети, че може би няма да има утре

Обу си маратонките и се обърна, за да я прегърнеш. Отново почувства онази топлина, която стопли сърцето ти, което е счупено, на части и кървящо, търсещо спасение от болката. Почувства една непозната болка, дали това не беше спомена? Дали не те боли, защото знаеш че няма да я видиш или за това, че почувства топлота от някой.

Отключи си и вляза. Заключи и една сълза се търкулна под дясното ти око. Попи я в ръкава на връхното си и вляза в стаята ти. Още едно нещо, което те изненада. Всички снимки и плакати, бяха изчезнали. Няма БТС? Това е най-големият ти кошмар от години, но защо подсъзнанието ти, си играе толкова жестоки шеги с теб. Метна раницата си на земята и се тръшна на леглото си.Искаше този сън да приключи. Да заспиш и да се върнеш в истинското си легло, където те очакват снимките на известният Джимин и където майка ти ще ти мрънка, че е мръсно.

Стана, защото не можеше да заспиш, затова реши поне да си направиш домашните. Хвана раницата си, извади тетрадките си и един химикал и направи всичко за рамките на 1 час. После си писа с момичетата и се оказа, че те се намерили профилите на БТС или вече твоите нови съученици и ти пратиха профила на Джимин. Всички сладурски негови снимки ги имаше и ти отново се размечта. Остави телефона на страни и реши да си направиш един сандвич, преди да си легнеш. Наяде се и легна, за да заспиш и да се събудиш, там където ти беше мястото-реалността...

Надявам се да ви харесва книжката и очаквайте глава в събота. Много целувки и до скоро...