Беше студено. Странно, защото все пак е разгара на лятото. Докато вървеше по плочките в центъра на парка, една мъгла те заобиколи отвсякъде. Все едно от лято времето рязко се промени и стана есен. Любимият ти сезон и не само ти харесва затова че си родена през него, но защото дъждовните капки те успокояват толкова много. Имаше нужда поне един път да се насладиш на това да стоиш под дъжда и да подгизнеш като мокро коте,но никога нямаше шанса да се насладиш на това усещане, защото майка ти ти забраняваше, а с течение на времето ти изгуби интерес към това. Изгуби интерес към живота като цяло...Този хлад проникна в дънките ти и те побиха тръпки, колко реалистично започва всичко. Но ти не обърна толкова много внимание и продължи напред. Бързаше, явно имаше среща с момичетата и ти отново закъсняваше. Ти винаги държиш главата наведена, за да не може никой да види моментите в който плачеш. Така свикна. Не поглеждаше пътя, докато просто не се блъсна в нещо. Надигна си главата и видя черна стена пред теб. Изхода на парка беше затворен.

Но как?-помисли си ти

-Т/И, ставай. Трябва да тръгваме...-това беше гласа на майка ти

Отвори очи и я видя седнала до теб и те гледа с "нежност".

-Добро утро.-каза ти

-Оправяй се, знаеш баща ти колко мрази да се бавим.-каза тя и те погали по ръката

Майка ти изляза и затвори вратата след себе си. Ти още беше в съня си.

Какво трябваше да означава това?-помисли си ти

Остави това на страна и стана от леглото си.Мина през банята, преобляка се, прегледа куфара си за последно и го занесе до коридора. Баща ти ти го взе и го занесе до багажника, а ти се обърна към стаята си. Винаги ти липсваше като тръгваше на някъде.

Ще се върна много скоро...-помисли си ти и взе раницата си и чантата на лаптопа и тръгна по стъпалата. Остави си нещата на задната седалка, за да са до теб.Не ти позволяват да седиш на предните седалки."Все още си била малка". Да ама друг път...Както и да е, ти просто се примири с това и седна кротко отзад. Сложи си колана и зачака с трепет да си тръгнеш от тук, преди някой от съучениците ти да те е видял и да разпространи на другите че заминаваш. Най-сетне багажа беше натоварен и родителите ти се качиха в колата и потеглихте към столицата, където щяха да те оставят при леля ти, а те щяха да отидат за седмица на море без теб.

***

Малък разчет на това което стана през тези два месеца. Ти започна работа в магазина на леля ти, за да си изкараш някакви пари. Беше ти хубаво там, не познаваше никого и никои не те познаваше. Какво по хубаво от това? Разгледа града във вечерите, когато останеше свободна. Хареса ти още повече, очакваш още повече да те приемат тук, за да започнеш всичко отначало, но дали ще стане. Не си получила ответен отговор, а годината наближава. Каквото стане, все пак като завършиш гимназия ще дойдеш тук. Ще живееш тук и пак ще можеш отначало.

Последният ден от ваканцията. Стегна си багажа и очакваше родителите ти да дойдат да те вземат, защото за съжаление си в старото си училище. При онези олигофрени, които те мачкат нон стоп. Как искаш да им причиниш болката, която ти причиниха на теб... Но за всичко си има време, те съветвам аз. Те ще останат от прослойката, а ти ще продължиш и ще се издигнеш от калта. Та докато мислеше това си пишеше уж с приятелките ти. Всяка е имала страхотно лято, едната в чужбина, другата се запознала с още момичета и иска да ги присъедини към вас, но ти не можеш след г-ца Уикет или позната още като Лив Уикет.Старата ти най-добра приятелка, а сега човека който мразиш от дън душа, защото тя ти причини болка, която не можеш да забравиш никога. Но за тази лигла по нататък. А третата прекарала страхотна компания с братовчедка си. Не беше част от тяхното лято. Но беше щастлива в собствената си компания.

Звънна се на вратата и това бяха родителите ти. Не ги прегърна или те не ти казаха че им липсваш. Кажете ми това обич ли е? Два месеца да не си виждал детето си и да не ти липсва. Що за обич би се нарекло това? Говориха с леля ти за кратко и притупаха сбогуването ти с нея. Бързаха да се приберат, защото се стъмнявало, а те можеха да си говорят с часове, нали... Както и да е , успя да си откъснеш една силна прегръдка с леля ти, която те обичаше като собствено дете и наистина очакваше да те приемат в гимназията, но уви късмета не беше на твоя страна. Качихте се в колата и потеглихте към вкъщи.

По време на пътя ти тук гледаше отстрани дърветата и природата, пишеше си момичета или слушаше музика. Унесе се в сън, защото беше недоспала, защото се върна от разходка в 5...

Очаквайте глави в събота и сряда...