Беше почти 15 и реши да се подготвяш за срещата си с Джимин. Прибра си учебниците и тетрадките от леглото си.

-Т/И...-чу гласа на Приятелка 3 сякаш беше зад теб

Обърна се веднага, но там нямаше никой.Побиха те тръпки.

-<<името на Приятелка 3>>?!-промърмори ти на глас

Забрави го бързо и си приготви раницата за утре.

-Т/И, Т/И, Т/И...-повтаряше се постоянно докато си избираше тоалета

Абе какво ми става?-помисли си ти

-Събуди се.-извика изведнъж и се строполи на земята от внезапният шум в ушите ти

-Бори се докрая... събуди се...моля те...-продължаваше по силно или поне на теб така ти се стори

Затвори очи и просто искаше този глас,които беше на Приятелка 3 да престане.

Когато си отвори очите, видя Джимин да те гледа разтревожено и усети студа на челото си.Примигна няколко пъти и без нищо да ти казва те прегърна.

-Какво имам на главата си?-попита го ти

-Може би кърпа?!-каза и ти се усмихна

Надигна поглед и чак тогава я забеляза.

-А защо е там?-попита леко шегувито

-Имаше доста висока температура, когато те открих на пода тук.-каза той

-Чакай, какво?!-попита ти изненадано

-Ретроспекция-

Г.т.Джимин

Вече е 16:30 и Т/И не се появява. Не ми е писала нещо или ми се е обадила че ще закъснее.Започнах да се притеснявам. Тръгнах към блока ѝ. Стигнах пред тях и звъннах на звънеца. Никой?! Да не би да сме се разминали? Реших да ѝ звънна по телефона и го чух да звъни отвътре. Да си го е оставила?Не ми се вярва...

Звъннах още два пъти и се отказах. Обръгнах се на вратата, за да помисля как да се свържа с нея и тогава якето ми се закачи на бравата и вратата се отвори.Т/И нормална ли е да остави вратата отворена? Реших да вляза, за да ѝ взема телефона. Пристъпих в хола и видях сянка от някаква мебел. Насочих се към стаята ѝ и зад вратата на гардероба ѝ, лежеше Т/И. Наведох се над нея. Беше много гореща когато я докоснах. Вдигнах я от земята и я оставих на леглото ѝ. Знам от мама за студеният компрес при температура. За мое щастие,до леглото й имаше една кърпа и аз бързо я намокрих над чешмата. Изстисках я и я сложих леко над челото й.Чудех се какво дрего мога да направя освен да изчакам малко.Ако не спадне поне малко, ке я заведа в болинцата.Седнах до нея и леко я галех по главата.
-край на ретроспекцията-

-Това беше.-каза той накрая
-Аха.-каза ти, но мислеше за друго
За кошмара и гласа в главата ти.Искаше да разбереш,защо този сън продължаваше.
-Добре ли си, чувстваш ли се зле?-попита те той
-По добре съм.-каза ти и го прегърна
Този сън, този сън е толкова истински...
Отделихте се от прегръдката и той ти помилва.
-Ако искаш ще остана тази вечер?-попита ме той
-Може, остани.-каза и отново легна
Той те зави леко и не чуваше да шава.
Не заспа, просто се чувстваше странно. Полежа малко и реши да отидеш до кухнята. Мина покрай хола и видя Джимин беше заспал на дивана. Върна се в стаята ти и взе едно одеало. Приближи се леко към него, загледа се в това заспало личице и леко махна два кичура, който го покриваха. Загъна го и го целуна по челото. Наля си малко вода и седна върху плота.Загледа се в чашата.
Трябва да проуча нещата...-каза ти и стана от мястото си. Върна си в стаята си и отново легна...
Надявам се да ви харесва...до скоро...