Последният учебен ден. Колко хубаво звучи нали?Но не и за теб. Ти знаеш че ако не заминеш след няколко часа с родителите си, няма да може да си покажеш носа навън. Защото се чувстваш никоя. Защото смяташ че никои не те харесва. Аз най-малко ще кажа това, де. Да се върна по същество. Стоиш сама в стола и чакаш времето да мине или по точно чакаш твоите свръхбавни приятелки да ти донесат обеда.През това време си мислиш, колко ще бъде хубаво да не си в града. Далеч от тези, които ненавиждаш. Но ти е тъпо да оставиш твоите три идиотчета, още познати като приятелките ти.Знаеш че ще ти е тъпо без тях, но живота е такъв. А какво ще правиш ако наистина те одобрят и те приемат в училището, където искаше още в самото начало на гимназията? Много въпроси, на които и двете нямаме отговор нали...

Докато си стоиш самичка и гледаш някъде в пространството идва учителката ти по психология.Единствената, която те хареса още като те видя.

-Вълнуваш ли се за ваканцията, Т/И?-попита те г-жа Уайс

-Не особено,както всяко друго лято.-каза ти с отчаяние

-Пак си тъжна, какво ти има?-попита ме те тя

-Не просто съм уморена, искам да се прибера и да поспя малко преди да сме тръгнали.-каза ти

-Аха, добре, приятна ваканция тогава и искам да видя другата Т/И, която видях в началото.-каза учителката ти и те остави отново сама

Дойдоха и твоите приятелки. Говорехте и се хранехте. Ще ти липсва това, нали?

Часовете свършиха и беше време да се прибираш. Когато и четирите стигнахте мястото където всеки ден се срещахте, за да ходите заедно за училище и там където се разделяхте след училище беше последната ти прегръдка и последните ти думи с тях. Нямаше да ги видиш до началото на септември или може би за повече. Никой не знае какво ще стане.

Прибра се уморена, а дори и не учи нищо, но така е, обстановката натоварва всеки един ученик. Майката ти и баща ти бяха на работа още, но ти очакваше да са се прибрали, за да тръгнете по рано. Не е толкова голяма беда. От дългият и мрачен коридор ти се насочи към твоята стая, първата стая от дясно, точно срещу банята. Отвори вратата, остави раницата си на пода и се тръшна на леглото си. Затвори очи, пое дълбоко въздух и се опита да заспиш, но вътрешното ти аз не те оставяше. Обърна се на една страна и видя снимките на твоят идол и известен кръш- Джимин. Отлепи едната снимка и  я приближи към лицето си, за да я опознаеш по добре, тъй като си и леко кьорава и би трябвало да носиш очила, но отново училищната среда те спира от това. Като ѝ се нарадва я върна отново на мястото си и започна щателно само с поглед да оглеждаш това което си направила със стената до леглото си. Истински кът само за твоите любимци и това са БТС. Докато ги зяпаш вманиачено както винаги се унесе в сладък и блажен сън.

Нямаше как да не кача нова история, та всеки ден имам идеи и ако не ги осъществя, няма да бъда аз тогава. Това е малко по различно за мен, тъй като няма имена на герои, а и е в "ти " форма  и се надявам да не сбъркам нещо.Надявам се да ви харесва и до скоро...