Морето, дълбоко и така синьо,светеше от светлината на луната. По пътечката, която бе направила луната се движеше човек,плуваше вече издъхвайки...Морето бе така благосклонно към него, че една вълна го понесе навън и го застопори на брега.Момчето лежеше върху студения пясък и загубваше съзнание бавно, бавно....

Той издиша тежко отваряйки очи. Погледна навън. Все още беше нощ и звездите и луната светеха безспирно. Той стана от леглото и допря лицето си да прозореца.Загледа се в морето.Сякаш наистина имаше някой на брега.Но той премигна два пъти миселйки си,че полудява.Обясни си това с умората и легна отново да спи...
Може би трябваше да бъде по-смел...