Chapter 3
**Макото**
Прибрах се в къщи и метнах чантата си на дивана. След това я взех и се качих в стаята си. Какво толкова му има на Хару? Имам чувството, че крие нещо от мен, но какво? А и с този крак няма, как да плува. Каква е вероятността да се оправи само за един ден? Това не ми харесва и то никак. Реших първо да си напиша домашните, а после да мисля, какво да правя с Хару. Седнах на леглото си и започнах да пиша домашното си по математика. Защо винаги ни дават толкова много домашни и толкова много трудни задачи. Сигурно ще ми трябва цял ден, за да ги реша. Чудя се, какво ли прави Хару сега? Сигурно има да решава много задачи? Започнах да ги решавам. На две - три се затрудних, но успях да ги реша. Не ми се струва ха трудни, а си мислех, че са. Накрая станах от леглото и излязох на вън.
**Хару.**
Най - накрая се прибрах вкъщи. Отидох накуцвайки до стаята си. Реших днес да не пиша домашни. И без това е петък. Може утре след тренировките. Но Макото стана нещо много подозрителен. Само ме боли крака. Това не е краят на света, нали? Хвърлих чантата си до леглото, а аз си скочих на леглото. Днес само ще си почивам. Затворих очи.
**Макото**
Започнах да се разхождам. Трябва да се по отпусна малко. Може би малко прекалявам? Сигурно Хару се е одарил някъде, докато си е писал домашните. Да. Сигурно си ги е писал до късно и после докато си е приготвял чантата се е одарил някъде. Изведнъж се спрях. Но... Ако той се среща с някой друг? Ако вече има връзка? Обичам го, но винаги, когато видя, че не е нещо наред с него, откачам и започвам да се паникьоквам, така се издавам. Погледнах си ръката. Дали няма да е най - добре за мен и за Хару ако се откажа от него? Обичам го от три години, но май любовта ни е невъзможна! Наистина ще е най - добре да се откажа да съм с него и да го направя само мой. Затворих замалко очи. Обърнах се и се прибрах. Тогава се качих в стаята си и легнах на леглото.
Но... Аз не искам да го зарежа.
Какво да правя сега?
Да се откажа ли от него или да продължа да го преследвач докато не се уверя, че е само мой.? Кое наистина ще е добре и за мен и за него?
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro