**Макото**

Аз и момчетата продължавах ме да си говорим, но Хару го няма от доста дълго време и вече започвам да се притеснявам. Започнах да се оглеждам и притеснявам. Ако Хару беше болен до сега да беше ми се обадил. Не е типично за него.

-Макото - Кун.

Обърнах се към Рин.

-Да, какво има Рин?

-Нещо си много отнесан напоследък.

-А не нищо ми няма.

Май го излъгах? Рин се обърна към Нагиса и продължи да говори. След малко станах от пейката. Трябваше вече да влизаме в час по Английски. Въздъхнах и се насочих към класната стая. Аз, Нагиса и Хару сме в една паралелка. Моят чин беше до прозореца. Седнах и извадих учебниците си. Докато господина обясняваше, аз гледах през прозореца. Минаха около десет или повече минути от както почна часа. След малко вратата се отвори. Това беше Хару. Учителя го погледна.

-Извинете за закъснението.

-Няма нищо. Моля те седни си на мястото.

-Добре.

Кота гледам Хару е доста изморен. Дори е потен. Нещо не е наред. Доста е изтощен, а и като седна се хвана за краката. Явно го болят? Защо имам чувството, че някой е изнасилил моят Хару? Започнах да ревнувам. Хару седеше срещу мен. Наистина има нещо странно. След няколко минути часа свърши. Следващия ни час беше физическо. Как ли ще тича Хару щом го боли? Наистина нищо не разбирам. Ние тримата излязохме от класната стая и се срещнахме с Рин и Рей.

- Хару?

Той си обърна към мен.

-Да Макото - Кун.

-Защо закъсня? Обикновенно не закъсняваш.

-Ами заради едно домашно.

Да бе повярвах му. Ух. Накрая тръгнахме към салона. Наистина нещо не е наред. Докато ходеше се държеше за едното коляно. Защо? Наистина ми писва, но не мога просто ей така да му кажа, че имам чувството, че някой го е изнасилил. Не стоят нещата така. Де да можеше обаче. Ние влязохме в салона и отидохме при шкафчетата, за да си облечем спортните екипи. Видях, че Хару говори с госпожата.

-Какво има Макото - Кун?

-А нищо Нагиса.

Накрая Хару дойде.

-Какво има, Хару?

-Нищо.

-Не е така. Видях че говориш с госпожата.

-Е ами. Помолих я днес да не играя. Краката много ме болят, а и съм много изморен.

-Аха.

Отново не му вярвам. Защо имам чувството, че нещо не е наред? Сигурно защото е така. Ние трябваше да тичаме. Единствен Хару седеше на пейките.

**Хару**След часовете**

Дано Макото не е заподозрял нещо. Е то нищо няма, но нещо е много подозрителен. Явно ми няма доверие? Дали е разбрал, какво правя? Дано да не е. Тръгнах към вкъщи. Държах се за коляното. Наистина много ме боли. След малко чух гласа на Макото. Той дойде при мен.

-Хару искаш ли помощ?

-А не, не е нужно. Мога да се прибера и сам.

- Ух...Е добре тогава. До утре. И да не забравиш, че имаме тренировки по плуване. Да не закъснеш.

-Спокойно няма.

Ах. Как можах да забравя, че са утре? Сега с тази болка, как ще плувам. За щастие утре е петък. Днес нищо няма да правя. Просто ще си напиша домашните и ще си почивам.