**Ми ми ми ми Мииичи/Мимичи→ Феридски стил😂😍 Ама пак звучи сладко 😍**

Стоях гушнал си краката и бях задъхан, като опитах да се успокоя. Леко се огледах дали онзи Ферид ще ме открие. Накрая леко станах и се подпрях за стената, като леко надникнах. Ммм... За сега няма никой. Дали Ферид се е отказал? Леко излязох от там и се запътих на някъде, като пробвах да намеря изхода, но бързо се изтощавах. Преди не ми се е налагало да тичам толкова време, а и с кратки и недостатъчни почивки, отделно, че съм само на 10 години! На практика съм лесна мишена.
Всъщност, когато се загледаш, всичко е толкова красиво, но ако не беше на това ужасно място. Не искам вампирите да се възползват от мен. Още ми е гузно. Шигон...Съжалявам Шигон. Сигурно в момента има счупени крайници заради мен, а аз не знам дали съм на половина вампир. Тате е вампир, а мама човек. Тогава какво съм аз? Те казаха, че отдавна враждата им с вампирите и приключила. Защо тогава?...като се замислих, се спрях на едно място задъхан и погледнах земята. Ами ако планирате преврат или нещо такова? Ами ако мама и тате пострадат сериозно? Нещо явно се случва тук, а този Ферид също е намислил нещо. Хвана ме и...Ме хапе. Съжалявам мамо, тате, чичо Гурен и приятели, но ще остана тук и то само и само, за да изкопча информация, не знам как, но ще го направя. Ще се пожертвам само, за да сте добре, а и да изкупя притеснението ви.
Не биваше да го правя.
Отдъхнах си и вдигнах глава, като се огледах. Сега трябва да видя на къде да отида.
Ходех вече нормално и оглеждах стаите. Накрая се спрях на една врата и я погледнах. Чудно на кой ли е? Леко хванах дръжката и я отворих. Колебливо влязох вътре и светнах лампата, но това което видях...Не знаех дали да се смея, плача, да се срамувам или по - скоро да побягна от тази стая. В нея имаше възглавница на Тате, негови плакати, одеяло и направа почти всичко е с тате. Това направо ме потресе, а не аз си тръгвам от тук. Тъкмо понечих да изляза, но се одарих в някой.

-Изви...-Поглиднах глава и вече видях в кой се блъснах. Веднага отстъпих назад стреснат. - Ти.

-Разбира се - Беше ми се усмихнал и пристъпи в стаята, като я затвори. - Не се влиза в чужди стаи.

Стаята ти е ужасна е ще ме накара да сънувам кошмари.
Ферид се приближи до мен и постави ръка на главата ми.

-Сега бъди добро момче и седни на леглото. Не искам още да те откриват, а още не си ми казал името си.

-Няма да ти го кажа и няма да го направя! - Бях изчервен.

-Защо защо? Не бъди толкова лош. Е харесва ли ти стаята ми?

-Не ужасна е...със всички тези неща само с тате.

Беше ми притеснено. [А вие каква точно стая очаквахте.😂]
Ферид леко ме буташе към леглото.

-Хайде хайде. Баща ти няма да възрази на стар приятел да се погрижи за теб.

-Едва ли си му бил приятел, а ти ме отвлече!

-А ако не сме били, защо го познавам, а?

Леко се наведе към мен, а аз бях опрян за леглото. Тогава ми хвана ръцете и се наведе, като понечи да ме ухапе, но точно в този момент...

-Ферид къде си ти малък негодник...!?

Се чу някакъв женски глас...