**Мичи → Само за мен ли името му е толкова сладко 😍[На галено]**

Отворих леко очички. Нямам представа къде се намирам, но ме е страх. О, да. Какво стана с батко Шигон? Дали е добре? Притеснявам се за него, все пак вината е моя, че стана така. Изобщо не биваше да ходя в това метро. Леко се огледах. Бях в някаква стая на голямо меко легло, но и нещо ме боли. Поставих ръка на рамото си, но това което напипах ме стресна. Имам следи от...зъби. Наистина ли онзи вампир ме ухапа!?. Не мога да повярвам. Искам мама и тати. Очичките ми се насълзиха несъзнателно и станах от леглото. Трябва да мога някак да избягам, но въпроса ми е как, а и не познавам това място и си нямам на представя на къде да тръгна.

-Е сега сега наспа ли се?

Чух някакъв глас, който се смее и затова се стреснах.

-Кой е тук!?

Мисли как би постъпил мама?
Ммм... Усетих някакви ръце на раменете си и целия настръхнах. Започна леко да прокарва ръцете си по тялото ми. Леко обърнах глава, за да видя кой ме е хванал. Пак беше същия човек, който ме отведе от Шигон. Беше с дълга някак сивкава коса. Усмихваше се и накрая постави ръце на моите и ги хвана. Бях уплашен и не знаех какво да направя в този момент.

-О сега...ти ли си хлапето на Мика и Ю, така ли?

-От къде знаеш? -  Погледнах го леко, а той ми се усмихваше.

-Не знаех, а ти сам се издаде.

Проклятие. За сега реших да си замълча, но той не ме остави намира.

-И как се казваш мъниче? Аз се казвам Ферид, ще е лошо ако не ми се представиш.

-Не искам. Искам обратно вкъщи при мама и тати!

-Защо така? Трябва ли да осложняваме нещата. Същия си като Мика. Кръвта ти е вкусна. Е...,,непознато" хлапенцето защо не останеш тук?

-Не искам, искам вкъщи! Ти си непознат за мен искам вкъщи!

Само това повтарях, но тогава и усетих някаква болка. Притиснах очи. Ферид ме беше захапал за рамото, а аз стиснах зъби.

-Ча...чакай.

Беше поставил ръце на гърдите ми и затова и аз поставих и му ги стиснах. Не очаквах да е толкова болезнено.
Никога до сега не са ме хапали.
Накрая разкара зъби от мен, но и видях как се облизва, като ме събори на леглото и ми хвана ръцете.

-Още ли няма да ми кажеш името си? Ако не го кажеш ще хапя, хапя и хапя. -Засмя се и се доближи до мен, като ме облиза по охапаното. - Е?

-Остови ме!

Бях уплашен и го ритнах в корема. Той затвори очи, но се засмя и понечи отново да ме захапе, но аз го захапах по ръката силно и затова ме пусна. Накрая го бутнах назад и станах от леглото, като излязох и избягах нанякъде. Къде да отида? В момента рамото ме боли, а този тим ме плаши. Мамо, тате, направих голяма грешка. Плачех докато тичах из замъка. На къде да отида? Оглеждах се и накрая се страх в един тъмен коридор, като седнах и треперех. Мамо, Тати къде сте? Гушнах си крачетата и зарових глава в тях и целия треперех. Направих ужасна грешка и явно така си плащам за нея.

-------------------------------------------------
О милото ми 😍😢