**Мичи/Мичироу**

- Мамо, тате излизам навън да играя със Широн!

Провикнах се докато стоях до вратата. Тате леко се показа и се усмихна, като отиде и клекна пред мен, като ме погали по главата.

-Добре само се пази.

-Чакай къде отива? - Мама веднага се показа.

-Ю-чан по - спокойно. - Тате започна да се смее и се доближи до ухото ми. - Бързо излизай, аз ще го разсейвам.

-Какво няма да ходи там, онзи идиот Гурен може да е там, а го ненавиждам особено, като започна да му обяснява за нас?

-Но Ю - чан какво имаш против него де, лошо ли е да разказва за нааас. -Тате говореше смешно и отиде зад мама, като го прегърна в гръб. - Това е добре Мичи още да слуша за нас.

-Аааа ама той ще каже нещо нередно...-Мама започна да се бунтува..

Затова бързо узлязох преди да ме е видял и се смеех, като изтичах към любимата си площадка. Тя беше в парка, а с Широн постоянно си играем там. Е вярно, че той е с 8 години по-голям от мен и сега е на 18, но какво толкова. Забавно е, а особено защото е дългуч и все се фраска в клоните на дърветата. Като се замисля ми става смешно.

-Ето теее. - Нещо ме сграбчи в гръб и затова извиках и с ръчички го одарих по главата, но тогава осъзнах, че това е Широн.

О да между другото:

Когато видях, че му е излезнала цицина започнах да се смея.

-Извинете батко Широн, но ти си виновен.

-Ох ох явно -Засмя се и после ме прегърна.

Той е доста забавен всъщност.

-Хайде на какво искаш да играем сега и как изобщо Ю - чан те е пуснал?

Засмя се и ме постави пред себе си.

-Ами на криеница иии тате се зае, като го разсея, аааа но чичо Гурен го дразни, той все тръгва да ми каже нещо за тях, но мама някак си се появява и ме сграбчва, после чичо получава конско, а тате веднага ме хваща защото мама понася удар.

-Леле леле това е сериозно, но това си е Ю, той никога не е мирен. Добре сега ще играем, но да не се отдалечаваш ясно ли е иначе майка ти ще ме спука, а може и Мика.

- Хай хай... - Засмях се като поставих ръчички на очите му.- Хайде затвори очи и брой до ммммм...

-Само не ми давай някое огромно число - Засмя се и постави ръце на очите си.- Е?

Щях да кажа 6297 ама тогава.

-До 67!

-Мичи това не е ли прекалено голямо число?

- По добре от 6297!

Засмях се и се обърнах, като започнах да тичам.
Искам да намеря някое място на което няма скоро да ме намери.
След малко видях, че преминах през входа за метрото. Искам да се скрия вътре, но...

**Спомени**

-Мичи никога не ходи в метрото особено при онзи парк с който се срещаш с Шигон.

-Да Ю - чан е прав. Там е прекалено опасно.

- Защо? Какво има вътре?

- Просто е опасно и не искам никога да ходиш, а и не ти е нужно...ясен ли съм?

- Да мамо...

-О да Мика...Престани да ми викаш ,,чан"! Не съм ти момиче!-Започна да му вика.

-Ама Ю - чан ти играеш женската роля. - Смее се.

-Мииика!!!

**Край на спомена**

Засмях се така, но и зачаках. Какво толкова има вътре? Реших да проверя и затова слязох долу, но то бързо, за да не реши батко Шигон да дойде.
Леко се огледах. Тук няма нищо, просто е доста тъмно, но и...малко страшно.

-Ето! Има ли някой тук?

Ходех и се оглеждах, като постоянно питах. Явно няма никой тук. Усмихнах се. Тогава тук ще се скрия. Седнах до една счупена пейка и зачаках. Минути след това чух нещо. Някакъв глас.

-По...мощ.

Има някой тук? Станах и леко се опътих натам. Скоро видях един човек паднах на земята и затиснатия му крак от камъни.

-Добре ли сте?

Изтичах при него, а той леко повдигна глава и ме погледна.

-Ще ми помогнеш ли мило хлапе?

- Разбира се.

Отидох и започнах да махам камъни. Какво прави той тук?
Скоро ги махнах, а той си освободи крака и постави ръка на рамото ми.

- Благодаря ти хлапе...а ти какво правиш тук?

-Играя с батко си на криеница.

-Лошо лошо.

-Защо?

Видях, че се усмихва и после видях зъбите му. Вампир? Стреснах се и изтичах към изхода. Започнах да викат батко Шигон, но той ме хвана за яката и ме вдигна.

- не така не така...Хайде идваш с мен.

- Не искам искам вкъщи!

Разплаках се, но чух гласа на Шигон, но когато погледнах видях само как купчина камъни падат пред него. Какво направих!? Вампира постави ръка на устата ми и ме захапа доста силно. Не искам да ме убива. Слаб бях и затова доста бързо загубих съзнание, но...Мама и тате ще се притесняват къде съм. Дано батко е добре. Това беше грешка, че дойдох тук.

--------------------------------------------------
Опа май малко се отнесох😂 Дано да ви е харесало 😘😅