**Kuroko**

Гледах го с треперещи очи, а той ме дръпна за въжето към него.

-Хайде...да се позабавляваме.

Засмя се, като ме накара да стана и ме притисна за стената, като свали малко гащите ми. Бях се Изчервил, а и бях с...рокля нещо, като прислужническа униформа и разстри пръст във входа ми. Притиснах уста, но и...рано или късно ще усети.

-Предпочитам да не ме гледат от високо, но добре, че не си висока.

Като психопат е. Усетих два пръста на входа си, целия притреперих и се страхувах вече. Обикновенно едва ли щеше да ме е страх от него, но...Усетих го как ги вкарва и това ме накара да простена дълбоко. Започна да движи пръсти и притиснах очи.

-Акаши - Кун...моля те...престани.

-Защо? Забавно е - Видях го как се усмихна и постави ръка на гърдите ми. Бях доста стреснат от развитието на нещата. - Хм...

Усмивката му изчезна и нарочно вкара трети пръст но доста бързо и рязко. Щях да извикам, но той си пъхна пръстите в устата ми и звука беше заглушен. Мърдаше сякаш агресивно пръсти и целия бях изчервен и стенех, ама звуците бяха доста странни заради пръстите му. Натискаше ме доста силно и си движеше направо и ръката.

-Какво е това...Можеш ли да ми кажеш, а...Карма.

Беше се приближил до ухото ми и прошушна името ми...Тоест Карма... някак заплашително.
Накрая усетих два - три шамара отзад. Заболя.

-Куроко- Кун, не знаех, че ще ме мамиш така подло.

Облиза ме бавно по врата и ме натисна силно по точката и отворих уста в опит да издам звук, но тогава ми обърна главата и ме целуна бързо и доста дълбоко.

Притиснах очи и потекоха сълзи, като той накрая ме бутна на земята и тогава се закашлях и поставих ръка на кръста си. Акаши постави два пръста на устините ми и после под брадичката, като ми вдигна леко главата.

-Какво си намислил...Куроко - Кун?

Не се усмихваше. Очите ми трепереха.

-Гх...Изгубих просто от тренировка и това беше цената. Не мисля нищо друго.

-Така ли било? А за това, че ме излъга!?

Одари ми един шамар и се озовах на земята, а това болеше. Поставих ръка на бузката си.

-Не исках...Ти сам го направи. Бях стреснат.

И още съм. Той отиде и клекна пред мен, като постави ръка на моята. Не знам защо, но тогава не можех да помръдна и мускул. В следващия момент видях ножица пред окото ми. Кога изобщо я взе!? От къде я извади!?

-Чакай Акаши - Кун...нали няма да...

Не си довърших изречението, защото ме беше хванал за косата и вдигнал главата.

-Не съм чак толкова луд.

Усмихна ми се заплашително.

-Но мразя да ме лъжат.

В следващия момент притиснах очи и хванах другата му ръка, тази с ножицата, и я дърпах назад. Накрая ми пусна косата и ме хвана за гърлото, като започна да ме стиска. Почти нямах въздух.

-Акаши...Кун.

Едва му казах името. Почти не можех да дишам, а той реши да затрудни това и още повече, като ме целуна. Още се стичаха сълзи и едва можех да го видя вече. Всичко ми беше толкова размазано.

-Акаши!

Чух някакъв глас. В следващия момент се озовах на студената земя и треперех. Кой? Какъв е този глас? От къде идва? Отворих внимателно очи, но да не го бях правил. Видях кръв. Беше размазано, но все пак това ясно го видях. Накрая погледнах леко към мъжа, който стоеше пред Акаши. Видях раната. Бях толкова изненадан от това. Отворих леко уста в опит да кажа нещо, но нямах този шанс. Цялото ми тяло беше замръзнало, а аз едва си държах очите отворени, бях задъхан. Искам...почивка. Отпуснах тялото си на земята и затворих очи.

-Куроко!

Това беше последното, което чух.