**Kuroko**

Всичко това започна преди година. Замалко да се разделя с приятелите си заради една глупава караница. Още не знам как да им помогна. В момента стоим разделени.
Аз, Кагами, Акаши, Мурасакибара, Аомине, Кисе и Мидорима.
В момента само се заглеждат по момичетата, е почти. Кагами дори не ми говори. Акаши се държи супер странно, а аз...усещам голяма празнина...в сърцето си. Не обичам приятелите ми да тъжът, а сега? Дори не мога да си спомня за какво се скарахме! Как те още помнят! Стоях в час и гледах учебника без да кажа и дума. След училище трябва да отидем в салона, за да тренираме. Дори това ми е странно. Аз и Кагами трябва да сме дуо нали? Защо докато играем баскетбол всичко е различно? Все едно тази караница я е нямала и не се е случвала?

След часовете слязохме всички в салона. Рико обсъждаше режима ни с Хюга. След месец ще имаме мач. Добре Куроко не мисли за нищо друго, а се успокой. Разделихме се на групи и както винаги аз и Кагами бяхме заедно. Стоят винаги в сляпото петно на ,,опонентите" си. Винаги хвърлях поглед към него, за да знам къде е и кога да подам. Хюга тръгваше да подава към Изуки, но тогава я блокирах и направих пас, към Кагами, а той се държеше странно. Топката се одари в ръката му и чак след като отскочи от земята, я хвана и заби в коша. Честно казано и двамата явно бяхме особени. Почти нищо не направихме. Седяхме в момента на пейките, а той беше явно доста ядосан.

-Кагами - Кун...Добре ли си?

Беше стиснал зъби и не знам защо, но изпитах лек страх, а това никога не ми се е случвало.

-Да добре съм...Куроко. - Но после се засмя. - Виж ни само. И двамата сме особени така.

-Защо...го казваш?

Бях с триперлив глас, леко уплашен още. Явно беше заради промененият му поглед и ме погледна с някаква неутолима жажда за кръв.

-Курока да не се стресна?

Започна доста да се смее и базика с мен.

-Не е така.

Дръпнах глава настрана, за да не ми вижда лицето. От своя страна, той ме потупа по главата.

-Хайде хайде...Не се цупи. И говорех за това, че не хващаме топката и че сме доста разсеяни.

-Общо взето.

-Момчета сетих се нещо.

Хюга се обади и ни погледна, а Рико се смееше отзад.

-Какво капитане.

Кога[За тези, които не знаят и се чудят случайно. Името не е сбъркано просто героя се казва така 😂] го погледна и държеше топката.

-Всички ще се наредим и ще хвърляме до 24 коша. Имаме само 5 минути и тези които не успеят ще се преоблекат като момичета.

-Капитане това не е трудно, а и това не звучи, като идея за вас.

Да никак даже...

-Извинете...Рико ли го измисли?

-Да аз съм Куроко - Тя направо умира от смях. - А и няма да е лесно защото ще е със хвърляне.

-Не е честно!

А не подписах си смъртната присъда. Защото това е доста вярно. Аз не съм добър в нищо друго освен пасовете!!!
Всички се наредихме и за тези 5 минути познайте, само аз трябваше да съм преоблечен, като момиче!

-Горкия Куроко.

Ама се смееха. Бях нацупен доста, а Рико ме хвана.

-Хайде Хайде, ще стоиш с тези дрехи цяла седмица и ще се правиш, като момиче, а ако те разкрият ще стоиш още ден.

- Не не искам...Помощ!

Тя ме хвана и дърпаше към съблекалнята. Там за секунди ме преоблече и когато ме изкара и ме показа пред огледалото...Ааа приличах досущ, като момиче!
Кагами замалко не припадна.

- не се смейте!

Бях разстроен и изчервен.

-Хайде хайде хора. Да продължим ама с момичето Куроко.

Рико се смееше и отново продължихме с тренировката. За щастие към края веднага изчезнах. Беше вече вечер и ходех към вкъщи, но когато преминаваха през една уличка се стреснах. Чух ножици...а когато ги чуя това ще е само един човек...Акаши!

-О...о...о! Колко сладко.

Стъписах се, а Ашаки се приближи към мен с усмивка.

- Какво прави момиченце, като теб на такова място?

Момиче...А не не искам да разбира за това. Бях изчервен, а той вече беше зад мен и ме беше хванал зад кръста.

-Н...Нищо.

Первезник!...Поставих ръка на устата си и треперех. Акаши...Моля те не ми казвай, че си намислил нещо откачено.

°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°
Дано да ви е харесало!😍😘😘😘