Деня в хотела мина нормално, но принцесата доста се притесняваше за утрешния ден защото баща ѝ щеше да дойде да я навести. Това ставаше много рядко баща ѝ да дойде да я види. Тя беше притеснена и по друга причина и тя беше - хотела. Хотела служеше за изцеление на демоните и пренасянето на душите им на небесата. Чарли не знаеше дали баща ѝ щеше да е доволен от това, защото и тя самата искаше също да отиде на небесата, за да види какво е там, но и това не означаваше, че ненавижда живота си тук и че мрази родителите си, просто това е една нейна мечта, която иска да я сбъдне.

***

Рано сутринта небето започваше да се изяснява и ,,слънцето,, започна да се показва озарявайки хотела, с червения си блясък, и прониквайки вътре карайки жителите да се пробудят, но обаче едно същество беше будна много отдавна. Еленчето търпеливо седеше навън на една маса, близо до хотела, и пиеше отскоро направеното си кафе, четейки сутрешния вестник и чакайки търпеливо докато господаря на ада не се появи. През това време беше и доста замислен относно случката вчера с Чарли и останалите. Принцесата може да започне да задава доста въпроси относно него и да го разпитва, а той нямаше намерението да ѝ разкрива себе си. Нямаше и за какво да разкрива себе си пред нея. С цел забавление той можеше да направи каквото си поиска, но играта на любов, дори и да е способен да я заблуди, не е в неговият вкус. През живота си работеше като радиоводещ и да омайва хората е нещо каето отлично умее и затова нямаше да му е много забавно. Да, той можеше да се направи на добър и да окаже помощ, но това винаги щеше да е, за да достигне целите си. Властта не му е интересна, а защо да му е? Да той е силен, но ,,с голямата власт идва и голямата отговорност,, са казали хората, а той не искаше да поеме чак такава отговорност. Сегашното му състояние си му харесваше, просто все още не е настъпило времето в ,,театъра,, да се появи нова ,,пиеса,, а Аластор само това и чакаше. Старите пиеси вече са му доскучали, станали са му безинтересни. Както на хората им омръзва да гледат постоянно един и същи филм, така и на него започва да му омръзва да гледа постоянно една и съща пиеса, която може да носи само малки и нищожни изменения, но винаги щеше да е с предсказуем край. Овърлорда искаше нещо ново, някаква нова и интересна пиеса, на която може да се наслади преди да дойде времето и за друга пиеса, сигурно след години. Относно Луцифер, той се държеше с него овъжително, признавайки силата му и осъзнавайки, че ако се сбият, той може и да загуби, а мислите му за загуба изобщо не му харесваха. Не харесваше загубата и затова е готов да чака ако трябва и с години, само и само, за да е сигурен, че ще спечели, но както и да се замисляше, не можеше да измисли план да победи самият владетел на ада. Той знаеше силата му, дори и не голяма част от нея, и отлично знаеше, че не може да се сравни с него, поне за сега. Все пак как може един демон, макар и могъщ, да победи паднал ангел? Паднал ангел, който е бил близък до бога, който сигурно е бил и изтребител? И Тирана си имаше теории за силата на Луцифер и как би могъл да го победи.

- Кой знае...може би ако се заиграя с Магне...може би ще получи тази така искана нова пиеса.

Тихо си говореше Радио-демона, малко засмян и широко усмихвайки се си пиеше кафето и се наслаждаваше на приятните си мисли, а в главата му започна да се върти сценарий, дали ако наистина се забърка със Самюел Магне ще получи така желаната нова пиеса? Преди да се осъзнае беше започнал леко да трепери, но не заради страх, а заради изкушение и задоволство. Това му донасяше приятни емоции, но и зад това да помага на Чарли с хотела, имаше и още една причина освен забавлението, а тази причина нямаше да позволи на никой да я разкрие. Но сега единственото нещо, което му остана да прави, беше да си седи мирно и търпеливо чакайки падналият да дойде.
След няколко часа и останалите бяха започнали да се пробуждат, а навън започна да става все по светло и приятно, като духаше лек и приятен бриз, който раздухваше леко през ушите на тирана. Ал не обърна голямо внимание на това, но не след дълго една бяла и лека светлина привлече вниманието му. Демона надигна глава, отклонявайки поглед от вестника си, и се загледа към хотела където скоро спря една бяла лимозина.

- Явно едно бяло петно реши да ни посети. - Усмихваше се приятно, както винаги, леко надигайки се и тръгвайки към хотела. - Не съм го виждал от доста време. Самият повелител на ада, Луцифер.

На лицето му се изписваше огромна радост, а кой знае, може би докато падналият е тук, то йвсе ще може да открие и някой и друга негова слабост или някой и друга нова способност. Радиоводещия влезе в хотела, а там вече пред вратите стоеше с широка усмивка на лицето, самият той...Повелител на ада, Луцифер. Както винаги бе облечен в бяло, така открояващ се от простолюдието със своите светли дрехи и със своят светъл стил.
Ал ги наблюдаваше отстрани докато Чарли просто отиде и прегърна баща си, радвайки му се, нищо, че не са се срещали толкова много през последните месеци. Останалите скоро също дойдоха, но не се и изненадаха много. Хаск както винаги беше пиян, Ейнджъл не се интересуваше много, Нифти му се радваше, а Веги беше притеснена, докато Аластор стоеше настрана гледайки ги от сенките.

- Явно малко по малко хотела ти ще процъфтява мила моя. - усмихнат приятно и нежно докато ѝ галеше главата  - Ще е жалко ако те взема само теб, затова какво ще кажете заедно да отидем някъде? Ще можем да се позабавляваме.

- Наистина ли? - Принцесата беше във възторг и подскачаше от щастие. - Нека го направим! Ще бъде чудесно. А какво ще кажете?

Тя ги погледна и както винаги Хаск щеше да се съгласи ако има алкохол, а на Ейнджъл му беше все едно.

- Ще ви оставя да се изясните и мога да ви изчакам отвън.

Усмихна се спокойно той, но преди да напусне хотела усети някаква странна, но приятна миризма. От доста години не беше усещал нещо такова, като заради това лека се обърна и се огледа.

- Мала моя Чарли, само вие четиримата ли стоите тук?

- Всъщност...Не знам къде изчезна Аластор, а той също ни помага.

- Аластор значи. - Леко се засмя в ръката си малко невярващо. - Сериозна ли си миличка?

Но преди принцесата да отговори, Ал се появи при тях, леко изкарвайки акълите им и малко хванал ръката на Чарли завъртайки я.

- Мисля, че тя е напълно сериозна повелительо мой - Тих смях, като се чуха малко звукови ефекти заради микрофона му. - Реших, че мога да ѝ помогна, а кой знае може и да се получи страхотно шоу. А аз нямам нищо против дъщеря Ви.

- Не мога да повярвам кой демони  решил да помага на дъщеря ми. - Но бе леко усмихнато, нищо че не очакваше наистина той да реши да помага, но тази миризма отново я усети, а тя бе най - силна около Ал. - Надявам се да не правиш проблеми иначе мога да те накажа.

- Не се притеснявайте за това, аз не наранявам момичета...

Радиоводещия продължи да говори и особено с останалите, които му вдигнаха скандал да не ги плаши така, но през това време Луци беше загледан в еленчето чудайки се наистина ли тази странно сладникава миризма идва точно от него. Беше минало наистина много време откакто владителя за последно е усещал някаква такава миризма, а заради размишленията си не ги чуваше много какво му говорят.
Тези размисли ги прекъсна Чарли, която побутна баща си, видимо отново щастливо, и му каза, ме успяха да уговорят Ал и че и той може да дойде заедно с тях. Магне беше леко притеснен от това, особено заради тази странна миризма, но не спореше с нея защото не искаше да я разстрои. А сега това което му остана беше само да кимне с глава и да излезе с всички тях из пентаграм сити.

,, Защо толкова се замислям за тази миризма? Да сладка е и доста апетитна, но може би нарочно... просто нарочно се е изкъпал с шампоан с мирис на ягодки, но това нямаше да има логика. Нали и другите демони ще го усетят? Тогава само аз ли го усещам? Оооох, Ал... Това нарочно ли го направи, за да съм така разконцентрират през целия ден?,,