Прекрасно, добро и пирятно утро посрещна жителите в хотел ,,Хазбин,, дарявайки ги с първоначално спокойствие, преди целия Ад да се събуди и по възможност да разсее тези приятни мигове, разсейвайки всичко с нови скандали и неприятности. Рано сутрин, както винаги, Чарли беше будна разхождайки се из хотела, радвайки се най - много от всички, че най - сетне мечтата ѝ започва да се превръща в реалност. Хотела е готов, а благодарение на Аластор, овърлорд на 10-то място по сила, но това изобщо и не означава, че е слаб, те се сдобиха с още двама служители, вярно Хаск и Нифти бяха подписали договор с него, но и това беше пирятно попълнение. Блондинката отиде и бавно отвори прозореца, гледайки право към пентаграмата на върха, вдишвайки дълбоко и радвайки се на деня.

- Това ще е един прекрасен и невероятен ден, знам го!

Зарадва се момичето, завъртайки се в същото време и влизайки навътре, започвайки да оглежда с какво да се заеме. Останалите все още спяха по стаите си, освен Хаск, който беше заспал право на бара, но и Аластор също го нямаше в хотела, което не удиви принцесата тъй като откакто се зае с хотела, той често излизаше навън много рано, за да се радва на приятното утро, а и нямаше как да не отиде до някой магазин за месо да си вземе дневната порция еленско.
»Трябва и Хаск да се поправи, не бива постоянно да пие, това не е изкупление.« Замислено тя отиде до крилатото коте като постави ръка на главата му започвайки да го гали, а той от своя страна,  без да усеща, започна да мърка, от което Чарли доста се удиви, но нямаше против продължавайки да го гали. Не след дълго тишината се разнесе заради Ейнджъл сънливо слизащ по стълбите, но обаче, когато ги видя, сякаш сънливостта му бързо изчезна отивайки при тях и дърпайки ръката на Чарли от Хаск.

- Какво правиш с него Чарли? - Нервно попита паячето с лека нотка на ревност в гласът му, но и все още сънливо, макар да пробваше да го скрие. - И аз искам да го галя така, ама защо само при теб мърка? Не е честно, да не ми изневерява с теб?

- Не бъди глупав Ейнджъл, аз просто...ам - Принцесата се притесни с леко розово на бузките, но и направи бърза крачка назад, заради котето, което се събуди и щом ги забеляза ги замери с по бутилка алкохол - Ам май той вече се събуди

- Какво по дяволите правите! Разкарайте се от мен! - Каза сънливо и с алкохолен глас Хаск недоволен от ситуацията

- Не беше нарочно, но извинявай - Каза притеснено Чарли бавно отдалечавайки се, но и скоро отново се завъртя и се зарадва. - Но хайде-хайде деня не е ли приятен? Нека го започнем прекрасно какво ще кажете?

Паячето не я слушаше защото гледаше към котарачето, само където кимна с глава, за да не говори.

- между другото Усмивката къде е? -попита Ейнджъл за Аластор, както винаги назовавайки го всячески, но не и по име.

- Както винаги излезе навън по - рано от нас, за да се разходи и порадва на утрото. Винаги прави така

- Това утро е както винаги, Чарли - Повдигна рамене Ейнджъл отивайки да види какво може да има за ядене.

Тогава обаче се чу по - грубо отваряне на вратите на Хотела от където се усети присъствието на опасно същество, недоволно, задушливо, опасно и устрашаващо присъствие. Владелеца на тази аура влезе навътре, както винаги с широко показаната си усмивка гледайки бавно към тях, докато от ръцете му бавно падаше кръв по пода. Обитателите на хотела бяха в ужас, усещайки страх, който обаче се засилваше от навид спокойната и широка усмивка на Радио-демона, който без да каже нищо бавно продължи напред право към неговата си стоя, оставяйки по път следи от кръв, която едва ли е била от месото му. Може би отново се е сбил и победоносно се връща, но този път беше различно. Усмивката беше различна. Да, отново бе широка, а над нея имаше очи пълни с арогантност и хитрост, но този път както и усмивката бе по - насилена и неестествена, то и очите му бяха различни. Те сияеха в ален цвят изглеждайки изморени, но пробваха да изразяват страх, за да прикрият мъката си.
  Никой от тях не му каза нищо, не смееха, нито забелязваха тези малки изменения, но този път наистина беше станало нещо нехарактерно нито за радиоводещия, нито за тях.
Зад усмивката може да се крие една голяма и откровената болка, но и тя е възможно най - добрата маска, с която хазяйна може да скрие истинската си същност пред останалите.
Всички долу започнаха да се чудят защо изглежда така и каква е причината за това рязко влизане в хотела, но и никой не искаше да го попита, притеснявайки се от последствията.

- Хей Чарли...ам...в последно време май Усмивката започва да се държи странно или на мен ми се струва? - попита паячето обръщайки се към нея.

- Не съм сигурна. Може би не сме свикнали да го виждаме така, а това може да е нормално състояние за него. - Усмихна се тя малко населено пробвайки да прикрие притеснеността си.

След като Ал се прибра в стаята си, останалите отдъхнаха решавайки да не го притесняват, все пак се боят от него, но по - скоро имаше страхопочитание. Никой нямаше силите да попита този канибал какво може да му се е случило, защото може и това наистина да е неговото ежедневие и те просто да не са свикнали на такива гледки и на това негово, странно за сега за тях, настроение и характер.
А зад вратата на радиоводещия се криеше самото то...самите те чувства, които се крият зад широката му усмивка и зад изпълнените с хитрост и заигриваст очи, но разбира се, че тези чувства са строго пазени и никой няма правото да ги види. Никой освен самият той, само Аластор можеше да ,,види,, чувствата си и заедно с това да пробва да ги забрави, размисляйки дали е приятно да си просто кукла без всички странични чувства, а усмивката да е издълбана на лицето ти, без съжаления, без тъга, без неприятности и без фалшификати, които да си мислят, че живота е прекрасен и гледат оптимистично на нещата. Затова макар и с интерес към Чарли, той не можеше и да я понася, тъй като тя е тотално противоположната страна на неговите вътрешни чувства и безпокойство.