Накрая всички заедно излязоха навън да се позабавляват, а за демоните в Пентаграм сити беше истинско чудо да видят самият Луцифер да се разхожда спокойно по улиците, а още повече и в компанията на такива демони. Въпреки че на повечето демони им беше все едно, все пак щом не обръщат внимание на Чарли, а тя му е дъщеря. През това време принцесата беше притеснена главно разговаряйки с Веги, а Луцифер беше доста замислен и наистина разсеян, като заради това не обърна внимание на дъщеря си, която го побутваше, за да му обърне внимание.

- Ам татко... - притеснено го гледаше в очите, несигурна и объркана защото и той се държи странно, а на нея ѝ стигаше Аластор да е странен. - виж ако имаш много работа можеше да не идваш. Не ме разбирай по грешно, наистина се радвам, че дойде, но си малко разсеян. Не че не съм свикнала да си такъв, но...

Магне я погледна, поставяйки пръст на устните ѝ и тихо се засмя.

- Извинявай миличка, наистина съм малко разсеян, но това не е нарочно. Аз просто...

- Да не би ваше величество да е уморен или да иска да се прибере при жена си, защото дъщеря му, му дотяга? - Усмихнато и дяволито погледна Аластор към него с нагласата нарочно на го ядоса.

- Замълчи ти мръсен елен. - Веги нацупено извади копието си и го насочи към него. - как смееш да говориш така!? Извини се бързо! Как може да си толкова арогантен?

Радиоводещия не ѝ обърна особено внимание главно чакащ отговора на краля, но се изписа мъничко удивление на лицето му защото Самюел само се надигна и започна да се смее в ръката си. Чарли, която през това време беше смутена и обидена, също не очакваше такава реакция от баща си.

- Не ми е омръзнала дъщеря ми, но и да се прибера при Лилит нямам против, но сега дойдох да видя моята скъпа щерка. - Усмихнато и леко надменно го погледна. - Явно ти е доста скучно, че да пробваш така да ме извадиш от контрол, а? - Падналият бавно се приближи до червенокоското и постави ръка на гърлото му. - Няма да ти се получи и това е все едно колко добър оратор си, а да се бия с теб няма... - Наклони леко глава все още с лека усмивка на лицето си. - Няма да се бия, защото битката ще бъде достатъчно бърза, скучна, но и обречена на доста ясен край.

Аластор, от своя страна, не очакваше такава реакция от него, но все пак постави ръка върху неговата и с присвити очи го погледна. Не беше доволен от този отговор, нито беше доволен от усмивката му.
Демоните покрай тях, които бяха свидетели на разговора им, веднага се отдръпнаха страхувайки се, че може да стоят посредата на бойно поле.
Приятелите им също се притесниха, дърпайки се назад защото не искаха да пострадат. Само Веги имаше копие и ако те се бяха сбили, кой знае, можеше копието да отлети от ръцете ѝ и да убие някой или лошо да го нарани.
Аластор все още не беше отговорил на владетеля, оставил ръката си върху неговата, но вместо да го удари или да му се изсмее в лицето, той само се приближи повече до него така че да е пред лицето му.

- А Ваше Величество да не се страхува да се сбие с мен?

Нямаше как да не се усмихне още по широко, а аурата му да се промени на по - застрашителна и злобна. Наоколо започна да става задушно заради нарасналото се напрежение около тези два демона. Младата принцеса искаше да застане между тях, за да ги спре, но Веги веднага я отдръпна с думите, че ако се намеси може да пострада или по - лошо. Разбира се, Луцифер ѝ е баща, но едва ли щеше да търпи такива арогантни предложения, а ако се увлече наистина можеше да нарани някого без да иска.

***

Преди двата демона да се скарат, Вокс беше при Валентино да му прави компания защото мулеца беше изнервен заради Ейнджъл, който от седмица го нямаше в студиото.

- Успокой се малко все ще дойде, а и имаш и още стриптизьори освен него. - Небрежно каза телеводещия донасяйки му питие.

- Тихо там! Не обичам когато изчезва така. - Нервно си взе чашата, отпивайки малко докато гледаше телефона си.

- Не ми отговаряй така. - Телевизора леко извъртя очи недоволен защото не обичаше когато Валентино се държи така, а и усещаше лека ревност относно това, че приятеля му обръща повече внимание на това дали този паяк е тук или не. - Не харесвам когато си такъв!

Молеца не му отговори все още гледайки в телефона си, но не след дълго дори при тях започна да се усеща малко задушаваща аура. Вокс не беше доволен от това като всички започнаха да усещат, че явно ще се случи нещо неприятно. Телеводещия обаче се усмихна и щеше да използва силите си, за да се превключи на телевизорите наоколо, преди някой от сътрудниците му не се обади, за да му каже, че скоро ще предстои много зрелищно. Той нямаше как да не се зарадва като стана и се включи веднага през всички телевизори, а няколко оператора, стоящи настрани от Аластор и Луцифер, бяха започнали да снимат като така целият Пентаграм сити можеше да ги забележи.

- Народ, явно ще станем свидетели на нещо зрелищно!

През това време Валентино беше очуден, но щом разбра защо така се държи приятеля му, се усмихна взимайки едно малко микрофонче, за да говори през него.

- Нека да наддаваме за това кой ще спечели! Кой от тях двамата е най - силен? Радио-демона, овърлорд на десето място, носещ скверна репутация...или...самият владетел на ада? Нашият скъп Луцифер?

Докато едни демони се страхуваха, то други бяха започнали да наддават и да обсъждат кой от двамата ще победи, дори щяха някои да се сбият за мнението си.
Валентино беше решил да припечели от това, малайки Вокс да включи такса за наддаването. Молеца и в двата случая щеше да спечели, все едно коя страна ще победи, а да се правят такива наддавания с такава огромна печалба е рядкост. Все пак не всеки ден силен овърлорд и паднал ангел са готови да се сбият.

***

Магне не беше доволен от предизвикателството, което радиоводещия му предостави, но вътре в себе си се усети по - издразнено от обикновенно. Може би все още е заради тази побъркваща сладка миризма идваща от него? Но може и да е от друго. Той не разбираше защо е така, но сякаш нещо му говореше отвътре да си съгласи и да го постави на мястото му. Обикновенно кралят нямаше да му обърне внимание или щеше просто да му се изсмее и да си тръгне, но сега просто нямаше силите да му откаже. Луцифер никога не би се вързал на нещо такова колкото и да му викат, че е леко глуповат и колкото и на шега да приема нещата. Това все пак бе просто един тъп коментар за това, че не харесва явно дъщеря си.
,, Какво изобщо ми става? Просто откажи, а не се замесвай в бой, ясно Луцифер? Ясно ли ти е!?,, Краля говореше сам на себе си, а покрай мислите си изобщо не обръщаше внимание, че около тях са се наредили оператори и че всичко това вече се излъчваше в прям ефир по телевизията. Около тях сякаш беше пустиня и само те съществуваха, а другите ги няма.

- Ваше Величество да не е слаб? - Умело продължи разговора Радио-демона, когато не чу никакъв отговор от него. - Да не би през всичките тези години да сте станали по - слаб? Или по - скоро сте толкова уверен в силата си, че не желаете да се борите с мен? Самият аз не търся битки мислейки, че ще са скучни и бързи, но кой да знае. Явно нямаше за какво да отлагам толкова дълго този момент. - Арогантно със светещи в червено очи като беше наистина сериозен в думите си отлично знаейки как да го провокира.

Луцифер все още мълчеше, но отвътре му се гадеше. Защо не му отговаря? Защо не го бутне назад и не му каже, да си гледа работата? Но дори и да можеше вече бе прекалено късно. Вече ги даваха по телевизията и ако си беше отказал наистина щеше да изглежда като слабак страхуваш се да се сбие.
,, Да не попаднах в капана му? Ох, как мразя такива демони,,
Не му харесваше това като скоро леко въздъхна, надигна глава и тихо се засмя, като бе готов да стисне гърлото на еленчето, но Ал бързо си отдръпна назад предусещайки какво щеше да направи.

- Май попаднах в твоят малък капан, нали?

Недоволно се усмихна Луцифер, сваляйки шапката си и хвърляйки я настрани. Не му харесваше целият този шум, но какво можеше да направи? Аластор го подведе и го вкара в капана си, а от този капан можеше да се измъкнеш само по два начина:
Първият, да не се сражава с него и да си отиде, но тогава всички демони щяха да го помислят за слабак и да настанат срещу него. Можеха да нападнат имението му, за на го свалят от трона, но баналната истина е тази, че Луцифер никога не е бил слаб. Дори да го нападнат той можеше спокойно да ги изтреби и да ги застави на място, но тогава щеше да има масова безпоредица. Друго нещо, което не се знаеше беше това, че може и някои от останалите овърлорди, след Аластор, да решат да го повалят също. Наистина можеше да има масова безпоредица. Имаше доста неизвестни неща като например, някой от демоните да плени Чарли, да нарани приятелите ѝ и какво ли още не.
Вторият начин, макар и не така желан от него, беше просто да се сбие с Радио-демона и да го постави на мястото му. Краля не обичаше да се бие, но този път нямаше избор.
Това обаче беше рисковано и за самият Аластор или не? Ал изглеждаше сериозен, призовал вече микрофона си като започна да говори в него.

- Не обичам новите технологии затова най - приятния начин за наслаждение на шоуто е през радио!

Радиоводещия се изсмя развълнувано като освен през телевизията, си чуваше и радиото. За пръв път Вакс правеше нещо такова, но той изключи звука на телевизорите си, само и само, за да се чува всичко през радиото. Теле-демона си мислеше, че така щеше да е доста по - вълнуващо.

- Не мога да повярвам, че правя нещо такова. - Луцифер беше затворил очи тихо усмихвайки се. - поздравления... - но после надигна глава и започна да му ръкопляска. - хвана ме чудесно в капана си...Радио-демоне. Явно не ми оставаше избор и единственият ми изход от тази ситуация е да се сбия с теб.

За Ал това беше голямо удоволствие. Явно тази така жадувана нова пиеса за него е вече тук. Тялото му леко трепереше от удоволствие и от превкусванито на велика битка. Попринцип наистина нямаше да се бие срещу него, но щом забеляза, че е разсеян реши да действа и бързо построи плана си така че да го накара да се бие с него. Днес може би е щастливия му ден, но ако загуби? Мисълта за загуба го правеше още по - мотивиран да се бори за победата, но и дори да загуби щеше да е на плюс. Ако успее да застави краля в трудно положение щеше да спечели симпатиите на останалите демони. Той щеше да е първия от овърлордовете, който има наглостта да предизвика самият крал на Ада. Само мисълта, че е имал смелостта да го предизвика щеше да издигне нивото му. Обаче Ал не се бореше за това да си повиши рейтинга, той наистина искаше нещо ново, а това щеше да е просто приятно допълнение.
Всички бяха в очакване и повечето демони се бяха евакуирали заради предстоящата битка. Въздуха беше задушаващ, усещаше се неприятната аура и на двата повелителя. Опонентите мълчаха, за да се концентрират като не след дълго Луцифер надигна ръката си без да каже нищо. Докато публиката беше объркана Аластор бе нащрек като с тих смях отскочи бързо настрани заради подалата се изпод краката му змия. Змията беше огромна и черна на цвят като тъмнината. Съществото се плъзна близо до владелеца си чакайки неговите заповеди, а радиоводещия тихо се смееше бавно по бавно превръщайки се в демоническата си форма. Размера му малко се увеличи, а рогата още повече като от сенките се показаха портали и от там излизащи огромни черни пипала както и марионетки. Те бяха повикани заради кръвта му защото той нарочно се поряза, за да ги извика. Краля тихо се засмя разбирайки, че това не е слаб противник и с признаци на уважение и той показа пълната си демонска форма. Ноктите му се наостриха, както и зъбите, а от гърба му излязоха 3 бройки крила с помощта на които излетя във въздуха докато змията си пропяваше път през пипалата на елена. Заради новозапочналата битка доста сгради бяха разрушени и продължаваха да се рошът все нови и нови основно заради идващите пипала от порталите. Някои от тях пробваха да хванат владетеля, но той летеше много бързо и маневрираше между тях, но колкото и да се опитваше му беше трудно да достигне Аластор. А Радио-демона от своя страна надигна микрофона си нагоре към Луцифер като то отвори око и заслепявайки с ярката си светлина повелителя. Преди краля да се усети бе заслепен заради, което едно пипало беше успяло да го захване за крака и да го забие силно в земята. Заради това краля леко се изви заради болката, но бързо се надигна и се отдръпна назад, за да не го хване и друго пипало. Владетеля опита отново да излети, но тогава от нищото усети силна болка в крилото му, а това беше заради вуду куклите на радиоводещия. Някои от тях обладаваха разум и затова можеха чудесно да боравят с оръжията.
Тълпата беше във възторг като едните аплодираха Аластор и се надяваха той да спечели, а останалите бяха недоволни от Луцифер, но повечето само заради това, че за заложили на него. Но Чарли беше наистина огорчена и разстроена. Не можеше да повярва на очите си, че вижда нещо такова. Баща ѝ и колегата ѝ се биеха помежду си и то заради лош коментар от страна на Аластор. Момичето беше в шок като не искаше да повярва, че това наистина се случва. Очите ѝ се насълзиха като бързо се обърна и отиде да се скрие някъде. Не можеше да понася да ги гледа така защото тя не желаеше някой от тях да пострада или в най - лошата случай... да бъде тежко наранен или дори убит.
Радио-демона започна силно да се смее гледайки право в очите на повелителя на ада.

- И това ли е самият повелител на ада? Луцифер? Страшниа и непобедим Луцифер? - смееше се с пълен глас като не остави владетеля изобщо да си отдъхне. Накрая използва силите си и чрез сенките се появи зад него и без владетеля да очаква, си заби острите нокти право през корема му. - Нека да видим какво можеш или само това ти е силата?

Веднага щом Аластор прокара ноктите през корема му, небето потъмня, времето сякаш спря, а на земята се лееше тъмно червената кръв на господаря. Дрехите му започнаха от бели да стават червени, очите му не се виждаха, а змията беше увита около тях, но без да прави каквито и да е действия защото пипалата я бяха пробили когато и владетеля бе пробит.
Всичко беше тихо, публиката не казваше нищо. Не викаше, не ръкопляскаше, не мърдаше, а само гледаше към телевизорите малко невярващи на очите си. Наистина ли Луцифер е бил толкова слаб?

- Явно ваше величество е бил доста слаб?

Доволното изражение на радиоводещия не слизаше от лицето му. Той бавно постави ръка на лицето му прокарвайки нокът през едното му око.

- Май загубихте... Го-спо-да-рю.

Бавно, близо и нарочно повтори тези думи на ухото му, леко отдръпвайки ръката си от корема му и оставайки ангела да падне на колене на земята. Ал облиза единия си пръст готов да се върне в нормалната си форма, но вътрешно не беше доволен като го наблюдаваше.

- но наистина това ли беше? Това ли беше!? - недоволен и за пръв път беше започнал да вика на някого. - Това ли може самият крал на Ада! Не това е пиесата, която толкова време чаках!

Аластор недоволно постави ръка на главата му леко стискайки я, но скоро от краля започна да се чува смях. Тих, леко недоволен, но главно забавен смях. Елена не го очакваше и беше в недоумение, но скоро земята се окраси и в още един червен цвят. През корема, гърдите и едното рамо на Ал се беше промушила лилава малка змиичка пробивайки го сериозно. Заради това демона изкашля кръв, която украси леко и дрехите на краля. Заради този внезапен шок вуду - куклите се спряха, а пипалата почти изчезнаха. Радиоводещия се опита бързо да ги задейства, но сякаш нещо му пречеше.

- Наистина ли си помисли, че съм чак толкова слаб!? - Смееше се леко като психопат Луцифер. - Наистина ли си мислеше, че можеш да ме победиш?

Ръката му се надигна нагоре, а в нея се материализира копие от тези на истребителите. Червенокоското не очакваше това като бързо се огледа, за да види какво става със слугите му, а те всичките бяха разгрумени. Всичко това се случи веднага щом змията беше разбита, а тя беше заклинание с условие, че ако тя бъде убита, всички същества наблизо, освен Аластор и останалите демони в ада, да бъдат убити.
,, Как изобщо е възможно това?,, Очите му се смалиха с лека нотка на уплаха в гласът му, пробвайки да се надигне и да избегне копието му. Но това не се получи... Радиоводещия усети силна болка в гърдите си, изкашляйка кръв, падайки на колене и опирайки глава в земята сякаш се покланя на краля. Той държеше ръка на гърдите и устата си усещайки силна и неприятна болка.

- Ти наистина ли си помисли, че можеш да ме победиш Аластор! Ти си доста под нивото ми!

Владетеля се смееше силно, изваждайки копието от гърдите му, а щом елена падна, той го заби отново, но този път в гърба му като скоро се чу силен звук от болка. Луцифер сякаш беше опиянен, харесваше му да му донася болка, но щом чу този силен звук леко се притесни и спря действията си, но без да изважда копието от него. Леко усмисляйки ситуацията стисна зъби, вдигна ръка и нареди на змиите си веднага да сменят камерите. Това така и се случи като видеото спря, а звука от радиото беше вече заглушено.
Покровителя разкара копието си от него леко задъхан и объркан, прехапал долната си устна притеснен.

- Какво по дяволите направих?

Не искаше да си повярва докато гледаше почти мъртвият демон, който лежеше вече пред краката му.

- защо толкова много ме опияняваш проклет демон!?

Извика му нищо, че нямаше как да му отговори. Луцифер стоеше така няколко минути, но скоро побърза и го взе на ръце отправяйки се съм имението си. Докато ходеше натам постоянно се люлееше изпитвайки болка и той, но гледаше да не го изпусне на земята заради раните му. Корема го болеше, изтичаше кръв от устата му, а дрехите му от снежно бели бяха станали кърваво червени. Очите и краката му трепереха издавайки силната болка, която изпитваше, ръцете му бяха уморени, но продължаваха да държат припадналия от кръвозагуба демон.
Но докато се прибираше започна да трепери още повече. Отново започна да усеща тази миризма. Тя всъщност изобщо не си е отивала, а особено сега, докато демона беше ранен, се усещаше още повече. Усещаше се сладка, приятна, изкусителна и просто привличаща миризма от него. Владетеля се опитваше да се въздържи, но през портите на имението си просто падна на колене захапвайки гърлото му. От там започна да бликва тъмночервена кръв между зъбите му, но и тя беше сладка и пирятна на вкус. За пръв път през живота си Самюел вкусваше нещо такова. Вкусваше нещо толкова приятно и вкусно, а кожата му бе също сладка и топла. Господаря не можеше да се въздържи и накрая отхапа парче кожа от гърлото му, а от страна на Ал се чу не много силен грохот заради болката. Той започна да яде, а никога до сега не беше вкусвал демонска кожа. Беше в шок и замешателство от себе си, но за да не продължи да го наранява се изправи и веднага влезе в имението си и го заведе право в стаята си, викайки слугите си да му помогнат. Аластор силно кървеше, а докато докторите дойдат Луцифер притискаше раните му с дрехата си силно притеснен за него.

- Моля ви отдръпнете се! Ние ще му помогнем. - Главният доктор се приближи, но щом видя и раните на Самюел веднага се притесни. - Лягайте и Вие! Ранен сте просто отвратително!

- Първо оправете него а после мен!

Извика им като им заповяда да се погрижат за него, а той самият излезе от стаята придържайки корема си.

,,Аз ще се оправя. Ще се оправя, нека първо да се погрижат за него. Гх... не мога да повярвам, че се хванах в капана му и така го нараних! Не обичам битките, буквално създадох нещо като рай за демоните тук, а какво получавам в замяна? Не мога да се разбера. Защо му се поддадох? Защо се бих така? Защо се смеех като пълен психопат!?,,
 
Т

ези мисли не излизаха от главата му, а сълзи напираха да излязат от очите му. Болката беше ужасна и вътрешно и външно, че чак се беше опрял на стената неусещайки краката си, а преди изобщо да се осъзнае, падна и припадна на земята докато кръвта му започна да украсява коридора на замъка.