Минаха поне 2 седмици откакто Аластор дойде при тях и им предложи да им помогне с хотела.
През това време радиоводещия понякога идваше с леко окървавени дрехи в хотела прибирайки се тихомълком в стаята си и както винаги останалите никога не го питаха защо е в такъв вид.
Веги се отнасяше абсолютно скептично и с повишено внимание относно него. Тя му нямаше доверие, особено когато се държи така, а от него можеш да очакваш всичко, все пак това не е слаб демон, а силен овърлорд. Чарли пробваше да я успокоява и да и говори, че те просто не са свикнали да го виждат такъв, а поради това, че често се връщаше в такъв вид, всички започнаха да свикват и вече да не обръщам чак такова внимание дори и ако Аластор застане пред тях, за да си говорят. И без това винаги щом се прибере се оправя и отивам при тях, за да им помага.
През тези дни беше подозрително леко да задържат Ейнджъл настрана от боеве, завземане на територия, наркотици, стриптизьорство и всичко лошо тъй като искат той да се поправи. Това отново не се харесваше на Веги. Тя по - скоро не вярваше на абсолютно никой, само около Чарли се държеше добре, както и около Нифти защото тя беше безобидна и никога не я тормозеше нарочно.

- Чарли казвам ти наистина има нещо. - Обърна се тя към приятелката си нервно и със скръстени ръце.

- Веги моля те имай ми доверие - а Чарли от своя страна също я погледна и малко се усмихна. - Виж това е напредък, че успяхме да удържим Ейнджъл далеч от неприятности.

- Чарли... - недоволно я погледан тя с повдигната вежда. - Нали разбираш, че и миналият път го държахме поне две седмици далеч от такива неща и какво? Веднага след като минаха изтребителите се втурна навън да завладява територии!

- Веги знам - Стана и неудобно като продължаваше да гледа тетрадката си малко въздъхвайки. - Но искам да вярвам, че този път наистина ще се поправи. Знам, че трябва да изминем дълъг път докато хотела наистина процъфти, но и разбира, се че ще е трудно. - Усмихна се принцесата хващайки ръцете и. - Нали и ти си тук и ще ми помагаш? А, аз наистина вярвам, че можем да изкупим душите им и да ги спасим от изтребителите.

Момичето я погледна леко с розови бузки, но и малко усмихвайки се, кимайки с глава и прегръщайки я през врата, но все още нямаше пълно доверие на останалите, защото не желаеше отново да ѝ се подиграват като миналият път по новините. Блондинката също я прегърна радостно като след това се отдръпна и тръгна към стаята на паячето, за да го събуди. Когато стигна започна да чука по вратата му.

- Ейнджъл хайде ставай време е да вършиш добри дела! - Усмихнато каза тя.

Чу се някакъв звук отвътре преди вратата да се отвори със сънливото паяче отново. Той недоволно я изгледа триейки с едната си ръка главата.

- Чарли все още ми се спи.

- Извинявай, но е време да вършиш добри дела.

Беше радостно хващайки веднага ръката му и дърпайки го да излезе от стаята без да се замисли, а така момчето се спъна, все още оплетен в краката си, и падна на земята. Когато блондинката го забеляза се изчерви извинявайте му се и пробвайки да му помогне да стане, но той само я отдръпна от себе си, само надигайки се и тръгвайки надолу по стълбите.

- Явно добре го събудихте, мила моя. - Чу се гласът на радиоводещия зад момичето поставяйки ръка на рамото ѝ.

А тя от своя страна се стресна веднага дърпайки се от него, но когато го забеляза си отдъхна с ръка на гърдите си.

- Ал моля те не прави така повече. Изкара ми акъла наистина.

- Извинете ме не исках да го правя.

Но усмивката му, говореше съвсем друго. Тя бе отново широка и на първи поглед невинна. Принцесата обаче го гледаше като беше притеснена и чудейки се дали наистина да го попита дали е наред. През това време, докато тя мислеше, канибала леко я подмина с призив да дойде с него, но Чарли накрая се обърна хващайки ръката му.

- Аластор нека да поговорим. - Притеснено, но и загрижено го погледна в очите. - Наистина ли всичко е наред с теб? Притесняваме се, е може би само аз повече от другите, но...

Радио-демона постави пръст на устните ѝ, вдигайки едната и ръка и завъртайки я леко докато още бяха в коридора.

- Мира моя принцесо...Оценявам, че се притеснявате за мен, но аз съм напълно добре. Ако говорите за моментите когато съм се прибирал изцапан с кръв...- Постави леко ръка на гърдите си. - То тогава моля да ме извините. В този град има много неприветливи ,,хора,, които не знаят как да се държат с по - силните от тях същества. Те са толкова мръсни и неприятни.

Обаче докато и говореше можеше да се усети лека злост в гласът му, сякаш беше недоволен от ситуацията и сякаш нещо не му харесваше. Може би някой го е издразнил със своето поведение и затова е кисел, но кой може да толкова да го изнерви, че да се усеща злост в гласът му. Да се усеща неприязън, недоверие, ярост и всичко това може би само за един демон?
Преди обаче да се вдълбочи в мислите си, канибала пусна принцесата дърпайки се настрани.

- Не ми обръщайте внимание мадам. Ще свикнете да имам такова настроение веднъж в месеца сигурно за около седмица, но ако това Ви притеснява, тогава ще се постарая да не Ви се показвам в такова състояние.

Невинно се усмихна със затворени очи, обръщайки се с гръб към нея и слизайки надолу по стълбите тръгвайки направо към кухнята, но принцесата през това време беше доста притеснена. Тя не знаеше защо се държи така, а това което и каза, я накара да се притеснява още повече за него. Все пак тя искаше да помогне, да изкупи греховете на грешниците и да ги отпрати в рая, но и в същото време сякаш и тя искаше да отиде там. В главата и постоянно имаше мисли относно разговора им. Какво го кара да се държи така веднъж месечно?
Защо се държи така изобщо?
Как мога да му помогна?
Или изобщо не бива да се намесвам в работите му?
Беше в замешателство със самата себе си, но накрая въздъхна, слизайки надолу и сядайки на дивана като пробваше да забрави тези мисли. Искаше да помогне, но не и да е досадна.
Обаче не сред дълго се чу шум от позвъняване. Това бе от телефона на Чарли. Момичето веднага го вдигна без да обърне внимание кой звъни, очаквайки това отново да е майка ѝ, като веднага я поздрави.

- Този път не майка ти се обажда Шарлота. - Приятният и мек глас на баща ѝ, който накара момичето да настръхне без да очаква, че е той. - Обадих се да чуя какво прави дъщеря ми. Искаш ли татко утре да намине да те види?

- А... - все още от лекият шок не можеше да се съсредоточи. - но разбира се татко... Нямам търпение да те видя, все пак отдавна не съм те виждала като съм толкова много заета. - Нервно отговаряше тя.

- Тогава ще се радвам много миличка. Да се надявам, че можем и да прекараме деня заедно.

Те продължиха да си говорят, като Луцифер главно разпитваше дъщеря си за хотела, но и искаше да знае дали е добре. Той беше много доволен от Веги, че я защитава и поне за това нямаше да се притеснява чак толкова много, но и от техния разговор беше заинтересовано едно червено еленче, което стоеше не далеч от тях, гордо и широко усмихвайки се и започвайки да брои часовете и минутите до утрешния ден в който ще може да види самият правител на Ада.