Отново този скучен ден в училище. Трябва отново да убием Коросенсей, но никой няма да успее явно. Засмях се тихо, като ходех бавно през пътеката. Донякъде не искам изобщо да ходя. Напоследък нещо ми става и се чувствам странно около всички момчета в класа ми. Особено при Терасака. Дори Нагиса...Хм. Да не искам да ги убия и тях? Когато осъзнах какво съм си казал, започнах да се смея. Да ги убия колко смешно. Накрая стигнах до кампуса и влязох вътре. Окаджима отново говореше за первезните си работи, а Терасака му викаше да престане. Обикновенно не се обажда. Е чак толкова. Протегнах се леко.

-Здрасти.

-Здравей Карма - кун.

Нагиса ми се усмихна и отново усетих това странно чувство, като тихо си седнах на мястото, а именно то е най - отзад. Първи час имаме математика. Предмета в който съм най - добър. Лесна работа, но напоследък се разсейвам. Ту Терасака, ту Исогай или Маехара. Ох...Дори и Асано. Не разбирам. Явно е нещо временно. След малко Коросенсей дойде, естествено бързо.

-Добре утро ученици.

Всички го поздравиха. Колко скучно. Направо ми се доспа.
Той започна да говори и обяснява урока, а аз сложих ученика на лицето си и затворих очи. Наистина накрая заспах.
**В съня на Карма.**

Усещах нещо странно. Бях отворил очите си, но не виждах нищо само черно. Обаче и усещах някаква болка в долната част. Усещах и някакви докосвания по цялото ми тяло. Поставих леко ръце на гърдите си. Нямах дрехи. Гол ли съм? А не защо съм гол?

-Добре който се шегува да спре! Ще има последствия!- Засмях се и се усмихнах подигравателно, но...- А..ааа. спри стоп!

Нещо ме накара да простена продължително и отворих уста с малко изплезен език. Някакви ръце ми разтвориха краката и усещах нещо да бърка в мен. Не можех да определя дали са пръсти или не. Ритах и малко се завъртях да се повдигна поне малко, като притиснах очи, но и отново усещах тази болка, но и нещо дразнеше члена ми. Тихо стенех, но вече се и ядосах като махнах с една ръка.

-Който го прави да престане!

Замахнах отново и отново, а това продължи. Нещо вече ми закачаше зърната също. Не разбирах какво става. Сякаш има хора около мен. Замахнах, виках, ритах и какво ли не. Усещах докосвания по тялото ми, но не усетих никой, нито чух човешки глас.

-Стига оставете ме!

Извиках силно и се изправих

**Край на съня му.**

Стоях изправен, поставил ръце на чина, стиснал зъби, ядосан, но и задъхан. Малко се огледах. Бях в час...все още. Това е бил сън?

-Карма - Кун добре ли си?

Коросенсей ме попита. Какво да отговоря? Да да...Засмях се.

-Добре съм нищо ми няма.

Но всички ме гледаха странно. Това изобщо какво беше. А не ще убия Окаджима. Той е виновен за всичко. Прекалено много порно прекалено много, но не вярвах, ме ще се засегна и аз.