••Eren••

- Ерен изясни ли ти се всичко?

Попита ме капитана за плана да си върнем Шиганшина от титаните.

-Да разбрах всичко капитане.

-Днес нямаше ли кадетите да избират в кое подразделение да се присъединят?

-Да май е така. -Гюнтер леко ме погледна - Ерен имаш ли приятели, които да искат да се присъединят към нас?

Леко ги гледах и бавно премигнах като се замислих.

-Може би, но не съм съвсем сигурен. Може и да са се отказали.

-Дано не е така, но поне да си говорим истината.-Ервин се изправи като понечи да си тръгне, но тогава се появи Нифа. - Нифа? Какво има?

-Лошо е! Някой е убил двата титана, които бяхме заловили!.

-Моля!?-Ханджи веднага се надигна изненадана и извика. - Не може да е вярно.

-Очилатке по - спокойно.

Двата титана ли? Но...капитан Ханджи ми разказваше за всичките експерименти, които е направила с тях. Защо му е на някой да ги убива? Те са от полза за човечеството.
 Докато ги гледах ми ставаше малко черно пред очите. Не знам защо, не разбирам. Не ми беше много добре, но трябваше да продължа. Когато Нифа го каза, ние отидохме и си подготвихме конете, за да тръгнем натам.

-Ерен...

-Да капитане?-Погледнах го веднага щом се качих на коня си.

-Не искам да си по - назад от две дължини зад мен ясно?

-Да сър!

След това веднага потеглихме натам. Кой може да го е направил? Това е немислимо. През цялото време гледах напред и към капитана също...Ами той главно беше пред мен така че нямах голям избор на къде да гледам. Леко се взирах в тялото му, но когато го правех ми ставаше черно пред очите. Поставих ръка на едното си око и отново погледнах капитана. Не знам защо, но...видях го като труп. С разядено тяло и му се виждаха костите. Имаше и кръв. Много кръв. Не разбирам защо, но когато се огледах...конете бяха само от кости, хората върху тях бяха почти разложени, някои имаха черепи, а от тях изтичаше доста кръв, но когато погледнах надолу видях океана. Беше червен, тъмно червен, а ние тичахме в права посока по него. Започнах да премигвам като за малко притиснах очи, но и чух, че някой ме вика.

-Ой Ерен!

Накрая отворих очи и погледнах напред. Капитана ме викаше като беше видимо недоволен, че не му отговарям.

-Добре ли си? Да не си си ударил главата някъде?

-Не...добре съм.-Всичко...Всичко излезна и стана нормално...Нищо не разбирам. -Извинете. За малко ми стана черно пред очите.

-Ерен наистина ли си добре? - Попита ме Петра притеснено.

-Да добре съм. -Леко й се усмихнах, за да не я притеснявам.

-Дано е така, ако ти стане така и по време на мисията ни в Шиганшина, дори да умреш аз лично отново ще те убия.

Как е възможно това изобщо? Бях леко притеснен, но разтърсих глава, за да не мисля за това отново преди да отидем да видим титаните. Когато слязохме и се приближихме видях Ханджи да вика.

-Кой може да го е причинил?

Говорих си тихо, докато не усетих как някой ме сграбчи за раменете.

-Кой мислиш, че е врагът Ерен.

-А?-Леко погледнах, а това беше Ервин Смит. Кой е врагът ли?-моля?

Леко ме погледна.

-Ясно...

После се надигна и се отдалечи от мен. Изобщо не разбрах въпроса му. Кой е врагът ли? Това доста ме обърка, но усетих, че някой друг ме хваща да рамото, но този път. Сякаш някой ми беше хванал сърцето и го стискаше.

-Хайде Ерен да вървим. Прибираме се в щаба.

Това беше капитан Ливай. Бавно гледах как си отдръпва ръката от мен и продължава напред, но...Но го виждах като скелет. Не знам какво се случва с мен. Понякога...

,,Понякога всички ви виждам като купчина скелети пътуващи в бездната на мъртвото море.,,

••••••••••••••••••••••••••••••••••••••
ВНИМАНИЕ!!!

В книгата може да има Спойлери за някои неща в Анимето.
За ваше добро първо изгледайте до 3 Сезон всичко, за да не Ви е гадно ако тук го прочетете и после Хоп го видите и в анимето и осъзнаете, че е бил спойлер.
Макар и не нарочен де.
Дано да ви е харесала главата!