Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

9.

**Юги**

Лежах изморен и ужасен на
леглото, а това вътре
в мен ме плашеше.
Това си беше чисто изнасилване.
Поне сега си тръгна.
Не мога ли да остана
сам?
Без да се плаша.
Толкова ме боли от тези ухапвания, цялата тази
течаща кръв, сякаш съм
като игленник за
зъбите им.
Вече направо се страхувам от
вампири.
Искам да се махна от тях, но
се страхувам да не ме
убият в опита си да избягам.
Взе и се завих през глава, като притисках очи и се
пробвах да забравя всичко това, но
как като е толкова трудно.
Ще сънувам кошмари.
Страх ме е..
Изобщо как и какво ме
накара да дойда тук?

**Неутрал"*

Юги не спа добре тези часове.
Сънуваше постоянно кошмари
и трепереше, а това
имение за него беше, като в къща на ужасите.

Изминаха доста часове без да се спи.
Накрая Рейджи побутна Юги, за
да става и да се оправя.

-Но...къде?

Попита леко уплашено, но
и сънливо защото не
беше спал добре.

-На училище къде другаде.
Ставай и си обличай униформата.

Рейджи излезе без да каже и дума.
Леко се повдигна и погледна униформата.

-Училище...Толкова късно.

-Да, а искаш ли да ти помогна, а?

Хлапето настръхна при допира на ръце на раменете му.
Погледна леко и уплашено назад.

-М..Не...Не искам.

-Ти губиш хлапе.

Лайто се засмя леко и
го облиза по бузката, като след
това се изпари.
Леко и бавно стана от леглото, но постави ръка на дупето си,
че го болеше много.

-Боли.

Не можеше да се оправи и
затова забавено стана и
се оправи.
Скоро слезе долу, а Лайто го
хвана за ръката и бързо го хвърли така във
лимозината(Или както беше там), за да
падне на земята.

-Ох.

-Лайто! -Недоволния Субару, който одари Лайто през врата.-Внимавай повече, това което ти трябва е да полудея в колата.

Отиде и не обърна никакво внимание на Юги, като си седна колкото можеше по - далеч от тях.

Накрая всички се качиха, както и Юги който седна уморен, а
си бе одарила и ръчичката
малко по - силно, защото е
Лайто прекалено силно го бутна.

,,Страх ме е от тях.
Не са мили.
Това което знам, е че тукще умра.
Отново съм играчка.
Само ме използват.
Тук ще загина знам го"

Идеше му да си разплаче, но
пробваше да се дърэи като беше стиснал
ръчички една в друга и
притиснал уста мислейки си
как ще оцелее сред 6 вампира,
а особено, когато не знае
почти нищо за тях, само за
сега Субару и Лайто.

--------------------------------------------------
Предупреждение:
Носете си кърпи явно историята ще е малко по тъжна в началото 😢😘

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro

Tags: