*Неутрал*

Хлапето седеше и
гледаше към вратата
уплашено и сякаш всичко
за него спря, времето
замръзна за него
докато бавно отварящата се
врата и леко по леко
навлизащата
светлина в стаята.
Тогава се чу и страшен
гръм, който озари
стаята и една фигура се
появи пред хлапето, а то
седеше без думи, докато
само леко не повдигна
глава поглеждайки
първо краката му и
после леко по леко
към лицето му.

Сърцето сякаш му беше
спряло и всичко все едно
се случваше толкова бавно, как
капките от дъжда се
спускат по прозореца,
леките светлини
излизащи от светкавиците, когато одарят земята, дори
и се чуваше лекия
и сякаш нежен шум от
въздуха блъскащ се
в разни неща.

И сега гледайки го леко, не
видял добре лицето му
заради тъмнината, а дори
светкавиците не помагаха
за това.
Сякаш на забавен
кадър гледаше как ръката
му се мърда и как
леко по леко прикляка към
него, докато протягаше
ръка към личицето му.

Изведнъж от набиращото напрежение, дойде
уплаха от хлапето.

Прозореца рязко се счупи,
залетаха парчета стъкло, които
порязаха леко Юги, но
дори това ни отдели
уплашеният му поглед
към човека седящ пред
него.
Дори това не го разсея, а
бе толкова уплашен, че
не можеше дори
да направи ни една
крачка, не можеше да го
отблъсне, одари или
изобщо да се пробва
да избяга.

Излезеше ли,
някой от братята имаше
възможност веднага да
го намирш и вземе за
себе си.

Седеше гушнал краката си,
с треперещ поглед.
Това което се чу беше
само лекото му преглъщане, докато целия трепереше.

Фигурата се наведе към
него, като постави
ръка на бузката му
и поставяйки палец на
устните му.

В следващия момент само
и единствено се чу
болезненото захапване
за гърлото му и
разпиляната кръв по пода,
която леко по леко се
разтичаше.

Само...
захапка...
ли...
е...
било...?

Само...
За гърлото...
ли е било?

Само за гърлото
ли го захапа?

Да не се е...

случило друго?

Шумовете още
правиха фона ужасяващ.

Разпилените парчета от
счупено стъкло, леко
оцветени в червено,
навлизащите капки вода
във стаята, както и силния
шум и едър на светкавицата
точно до прозореца, като така
леко се освети цялата стая.

Вратата беше здраво
затворена, докато
кръвта не оцветяваше
всичко до което се
докосне в червено.

И сега дори...

Тялото и дрехите на хлапето...

Отпуснато почти на земята...

Сакаш за тези няколко
секунди, които изминаха...

Видя как целия му
живот минава точно
пред очите му,
точно преди
тази бърза и
може би
смъртоносна
захапка.

,,Само...
захапка...
ли...
е...
било...?"