**Юги**

Леко отворих очи.
Усетих нещо меко.
Ммм доста меко.
Бях хванал нещо в ръката си.
Леко се огледах, а всичко светеше, това бяха слънчевите лъчи, които навлизаха през прозореца.
Усмихнах се.
Това сигурно е сън, защото никога не ме е озарявало спокойно.
Зарадвах се и леко стиснах нещото, което държах в ръка.
Когато вече се равсъних видях, че държа ръка.
Моля?
Да значи не е сън, явно е нещо ужасно, сигурно откъсната ръка?
Когато погледнах до мен...Карла лежеше и ми държеше ръката.
Нали не ме е хапал?
С ръка минах по тялото си.
Не усетих никакви следи от зъби.
Наистина ли не ме е хапал?
Леко го гледах, като леко седнах на леглото.
На него имаше и дрехи.
Не исках да го будя, затова внимателно станах, но забравих, че съм гол и затова бързо си облякох панталони.
Накрая обаче усетих и две топли ръце на раменете ми.
Карла?
Леко погледнах с края на окото си.
Наистина беше той и ме галеше леко по раменете.

-Наспа ли се?

- Да...Наспах се, но ти...защо?

-Лежах до теб? Много просто Юги. Сънуваше кошмар и само викаше и дори се молеше.

-Молех?

-Да, но спокойно вече нищо няма.

Беше ме гушнал и ме галеше по главата.
Как може да е толкова мил? Все още мисля, че има нещо гнило.
Леко треперех, а накрая Карла стана и ми подаде ръка.

-Хайде Ела да закусваш с нас.

-Д...добре.

Бях се изчервил и леко му хванах ръката, а той ме вдигна и изправи, като постави ръка на кръста ми.

[Чувствам ревност ако Субару го види😂]

Накрая тръгнахме и стигнахме до кухнята.
Имаше доста храна.
Стана ми малко неудобно, но седнах.
Скоро и някой друг дойде. Явно е брат му?
Носеше превръзка на едното око.
Целия притреперих, когато прокара ръка по гърба ми.

-Това ли е Юги? Колко си сладък.

Близна ми бузката и седна до мен, като преметна ръка през врата ми.

-Как се чувстваш, а?

-Ами...

Леко се бях изчервил.

-Руки[Защото му забравих името и ще се казва така 😂] по - леко доста е плашлив. Онези вампири доста на го изнасилвали.

-Ясно ясно. -Засмя се и постави лъжичка на устата ми.- Хайде сега кажи ,,ааа"

Моля и ще ме хранят ли?
Чувствам се наистина неудобно.
Все едно съм им някакъв господар, а те се държат, като мои икономи.
Все пак не исках да ги обидя и затова отворих уста, като го хапнах.
Това така продължи и той направо си ме нахрани, като ме погали по гърдите.

-Горкото колко лошо ли са се държали с теб, а?

-Ако не му се говори да не говори, не му връщай спомените Руки.

Карла седна до мен и постави ръка на главата ми и ме погали.
Наистина са доста мили.

-Е Юги. Ще ни позволиши да пием от кръвта ти?

-Да пиете?

Не знам.
Ръцете ми бяха на гърдите, като се чудех.
Винаги съм бил наивен и прекалено мил, но още ми е притеснено.

-Страх ме е...особено от вампирските зъби.

Притреперих.

-Спокойно няма да е силно...Ще ти покажа.

Карла постави зъби на рамото ми, както и Руки, но по - близо до гърлото ми.

-Но ще ни позволиш ли?

Преглътнах шумно и ги погледнах.

-Д...добре.

Явно ще е грешка.
И двамата ме захапаха.
Заболя ме, но поне не беше толкова силно, както при братята.
Можех да усетя как пият от кръвта ми, но и притискаха очи.
Да не би да се съдържат от силно захапка?
Карла дръпна глава и постави ръка на устата си.

-Гореща е много.

-Знам това...Гоме[Или гоменасай → Извинявай/Съжалявам]

-Не е нужно да се извиняваш. Тя си е префектна.

Руки си вдигна главата и ме облиза.

-Но...Какво стана с тях. Карла нали не си ги уби...

-Стига вече! Просто ги забрави. Те се държаха ужасно с теб.

-Знам, но не искам човек да умира заради мен!

-Не не са хора!

-Знам това, но все пак.

Очите ми се насълзиха.
Искам да знам дали са добре. Искам да знам дали са добре.

Не знам защо, но постоянно мисля за Субару.
Защо така?
Някой ще ми обясни ли?

--------------------------------------------------
Оооо горката ми объркано мъниче 😢Спокойно Юги😘
Не знам аз започвам сама да ревнувам Юги от тях, а тъкмо сега ще се види дали Юги няма да си заживее съвсем спокойно със тях...