**Юги...Мина 1 седмица.**

Мина вече една седмица, но през него дори не съм ходил на училище.
Те постоянно се купчат около
мен, когато един от тях ме захапе.
През тази седмица Лайто и Субару не спираха да да си играят с мен, а
от тях болеше защото понякога бяха груби.

По - скоро тази седмица
бяха доста груби.
В момента си седя на леглото загърбнат с одеялото, вече дори не ми позволяват да се обличам, всички са полудели.
Дори вчера и останалите се наредиха да правят секс с мен.
Не съм го мислил, но...но мислех, че Субару е различен, да може да е груб и ужасен, но в онзи ден се държеше различно. Това беше само и само, за да не бягам нали?
Казах ти какво е станало, а то е било вярно.
Аз съм само някаква играчка, нямам собствени мисли, нямам собствен живот, а съм роден само и само, за да бъда използван от хората и то само за жестока игра.
Тук не е по - различно.
Тук се възползват отново от мен, а се шестима и боли ужасно защото не спират, а...
А не ги и интересува как съм.
Вече ме разкървавиха, заповядаха ми да не обличам дрехи и то защо да обличам, когато само ми ги свалят?
Искам да съм мъртъв.
В момента ме боли корема страшно много, доста натискат и само ме хапят, а така се чувствам слаб, отделно, че усещам още кръвта която изтича от входа ми заедно с това...и тяхната...Ох.
Само, като си спомня какво е ставало, започва да ми прилошава.

**Преди два дни → Субару**

-Субару чакай спри!

Беше ме затиснал доста здраво и беше навлязъл доста навътре в мен.
Притисках очи и бях отворил уста, но не можах да издам правилен звук защото Субару беше пъхнал два пръста в устата ми.
Очите ми бяха насълзени и Капеха вече сълзи.

-Су...Субару.

Пробвах да му кажа името, но така и така не можах.

-Млъкни вече!

Каза го заповеднически и ме захапа за рамото, като започна да отпива.
Още се буташе надълбоко в мен, а всичко беше на сухо. Можех да усетя, че ме е разранил доста.
Не ми е лесно, а преди няколко минути Лайто излезе от стаята, а дотогава той си играеше с мен.
Вече доста трудно дишам и ми е доста тежко.
Дори още не бях се изместил от Лайто, а сега и той.
Едва мога да стоя на леглото, краката и ръцете ме болят, а имам доста белези от зъби заради тях.
Накрая обаче очите ми се смалиха защото Субару се изпразни в мен.
Подадох звук, но не достатъчно силен, но и веднага спрях защото той ме захапа силно за рамото в знам да млъкна.
Все пак остана така и още ме мъчеше с тези неща.
Искам да се махна от тук.
Всички са просто лъжци и използвачи!

**Край на спомена**

Свих се в края на леглото и се загърнах с одеялото.
Страхувах се...
А те са вампири и естествено няма да остареят...
Явно вече разбрах съдбата си, да бъда прехрана за вампирите докато не остарея и те не ме убият.
Ще стоя, като някаква секс играчка тук и никога няма да си отида, но кой знае...
Даже наистина се надявам да ме разпорят и обезобразят само и само, за да ме изхвърлят от тук, но дори това какъв е смисъла, когато някой друг ще ме намери и всичко ще започне отначало?

Седях си, като си премислях какъв ужасен живот имам, но и се уплаших, когато чух звук от изстрели.

Какво става в момента?
Надигнах леко глава и се увих в одеялото, като станах и колкото можех отидох до вратата и леко я отворих, за да видя какво става.
Краката доста ме боляха и почти нищо не можех да направя.
Те просто не ми оставят сили.
Чуха се още такива изстрели и после чух някакви стъпки да идват насам.
Какво е станало тук?