18.
**Юги**
Накрая се прибрахме.
Как може от толкова малко нещо и така да...
Ох.
Никога няма да ги разбера.
Явно само им служа за прехрана, какво друго?
Защо се залъгвам, че
ще съм нещо друго, когато няма да съм?
Аз и моите мисли.
Няма що.
Прибрах се с тях и малко се огледах.
Онзи едва ли говореше сериозно.
-Не е хубаво така да правиш Бичи - чан - Усетих Лайто как постави ръцете си на раменете ми.
Него най - малко го харесвам. - Субару щеше да ни убие в лимозината.
-Да щях.
Беше намръщен и стоеше със скръстени ръце.
Погледна ме на кръв преди да си отиде.
Чудя се колко време ще оцелея тук?
Давам си най - малко месец, защото с тези неща, които се случват не ми вдъхват доверие.
Няма скоро да си отида.
Пак това чувство дойде, но в момента ме и заболя.
-Ауч.
Притиснах очи.
Лайто ме беше захапал за врата.
Боли...
-Ч...Чакай.
Няма как да хапят по - леко нали?
В момента изобщо слуша ли ме?
Едва ли.
На няколко пъти повторих името му.
В следващия момент дори не бяхме във всекидневната, а в една стая, която до сега не съм виждал.
Одари ме в стената и се засмя, като постави ръка на устата ми.
-Сега по - тихо. Тази твоя кръв само ме възбужда.
Как мразя тази дума.
Но и нищо не можех да направя.
Той пъхна два пръста в устата ми и ме захапа отново, но сякаш по - силно.
Заболя ме доста, но и усещах как вече нямам сили.
На толкова големи глътки ли отпива?
Нямам толкова сили, но и пробвах да кажа нещо, отделно да го отблъсна.
Накрая по навик му захапах пръстите и си ги дръпна заради това.
Вдигна си леко главата.
- Ни се хапе. Така единствено ще си изпросиш нещо.
Изгледа ме някак...страшно...и ме захапа за гърлото.
Пробвах да извикам но не можех.
Едва си усещах тялото, но и усещах, как ме хапи навсякъде.
Усетих доста неща.
Чух и гласове.
На няколко пъти си отворих очите, но и тогава видях не само Лайто.
И Субару и Шу.
Докато се осъзная всички ме бяха наобиколили и захапали.
Всички...
Аз...
Не мога вече да остана....
в съзнание.
--------------------------------------------------
Леле представям си шест вампира да те захапят наведнъж 😂
Извинете за късата глава 😘
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro