Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

18.

**Юги**

Накрая се прибрахме.
Как може от толкова малко нещо и така да...
Ох.
Никога няма да ги разбера.
Явно само им служа за прехрана, какво друго?
Защо се залъгвам, че
ще съм нещо друго, когато няма да съм?
Аз и моите мисли.
Няма що.
Прибрах се с тях и малко се огледах.
Онзи едва ли говореше сериозно.

-Не е хубаво така да правиш Бичи - чан - Усетих Лайто как постави ръцете си на раменете ми.
Него най - малко го харесвам. - Субару щеше да ни убие в лимозината.

-Да щях.

Беше намръщен и стоеше със скръстени ръце.
Погледна ме на кръв преди да си отиде.

Чудя се колко време ще оцелея тук?
Давам си най - малко месец, защото с тези неща, които се случват не ми вдъхват доверие.
Няма скоро да си отида.
Пак това чувство дойде, но в момента ме и заболя.

-Ауч.

Притиснах очи.
Лайто ме беше захапал за врата.
Боли...

-Ч...Чакай.

Няма как да хапят по - леко нали?
В момента изобщо слуша ли ме?
Едва ли.
На няколко пъти повторих името му.
В следващия момент дори не бяхме във всекидневната, а в една стая, която до сега не съм виждал.
Одари ме в стената и се засмя, като постави ръка на устата ми.

-Сега по - тихо. Тази твоя кръв само ме възбужда.

Как мразя тази дума.
Но и нищо не можех да направя.
Той пъхна два пръста в устата ми и ме захапа отново, но сякаш по - силно.
Заболя ме доста, но и усещах как вече нямам сили.
На толкова големи глътки ли отпива?
Нямам толкова сили, но и пробвах да кажа нещо, отделно да го отблъсна.
Накрая по навик му захапах пръстите и си ги дръпна заради това.
Вдигна си леко главата.

- Ни се хапе. Така единствено ще си изпросиш нещо.

Изгледа ме някак...страшно...и ме захапа за гърлото.
Пробвах да извикам но не можех.
Едва си усещах тялото, но и усещах, как ме хапи навсякъде.
Усетих доста неща.
Чух и гласове.
На няколко пъти си отворих очите, но и тогава видях не само Лайто.
И Субару и Шу.
Докато се осъзная всички ме бяха наобиколили и захапали.

Всички...

Аз...

Не мога вече да остана....
в съзнание.

--------------------------------------------------
Леле представям си шест вампира да те захапят наведнъж 😂
Извинете за късата глава 😘

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro

Tags: