**Юги**

Влязох най - сетне в час и
седнах на мястото си, а
то обикновенно е
пред
Аято и зад Лайто.
Защо точно Лайто
е зад мен?

-Ой ой Бичи - чан!
Защо толкова закъсня, а?
Цели 10 минути не те
ли е срам?
А викаш, че ще идваш
навреме.

Леко го погледнах.

-Просто ме забавиха.
Това е.

-И кой ще те забави, като
си сам в коридора, а?

-Може да е Шу, Лайто, но
той си е достатъчно мързелив
едва ли ще си мръдне и пръста.

Няма да им казвам, че е
човек целящ да ги убие.
Но...Ако не им кажа и
това се случи?
Знам, че би
трябвало да се
радвам на такова нещо, но
колкото и да се възползват
от мен, дори да са
най - големите
гадняри на вселената, не
мога просто не мога
да пожелая смъртта им.
Отказвам това.

Учителя си продължи до
разказва урока, а аз
всичко си записвах.
Явно Аято и Лайто не ги
интересува толкова, но не ми харесва, че
Лайто постоянно ме гледа.
Изнервя ме.
Накрая на часовете тръгнах да излизам.
Видях обаче отново този човек.
Не...не не. Не искам
да го виждам. Не ми харесва, а и ме плаши, а ами ако те го видят. Всъщност едва ли ще има нещо по - скоро няма да обърнат внимание.
Че кой ще нарани вампир?
Сигурно този човек само е поискал да се пошегува?
Ако е така, шегата му е доста ужасна.
Отдъхнах си и отидох при тях в лимозината.
Беше си доста тихо.
Никой не говореше, но...

-Така така искам истината да узнаят защо закъсня?

Ох Лайто....
Не можа ли да си мълчиш?

-Просто ме забавиха това е!

-Как някой ще те забави, след като нямаше никой в коридора?

Рейджи си повдигна леко очилата.
Как сега да им кажа, че някой си е направил лоша шега с мен?
Едва ли ще ги интересува.
Това е просто шега.

-Ами...Просто един човек дойде и просто се заяждаше.
Нищо друго.

-В това заяждане голямо убийство имаше така ли?

Шу си обади.
Да не би всичко да е чул?
Леко се разтреперих.
Не знаех какво да кажа.

-Убийство ли?

Аято ме погледна за малко.

-Ясно ясно. Значи заговориш убийство срещу нас ли!?

-Нищо подобно!

Отговорих стреснато.
В следващия момент видях Субару пред мен стиснал ме за гърлото.

-Помисли преди да говориш!
Сериозно ли молиш човек да ни убие, а?

Стискаше ме здраво и не можах да говоря.
Не е така.

-Ой Субару ти ще го убиеш по - скоро ако продължаваш така!

Скоро ме пусна.

-Досадно.

Паднах на земята, поставих ръка на гърлото си и се закашлях.

-Едва ли има някой чак толкова тъп, за да го направи?

-Може би си прав, но и без
това не мога да повярвам, че
се вързохме.
Това хлапе едва ли
ще има силата да помоли за
такова нещо, а и
отделно, че ми се вижда пъзльо.
А и знае, че ще бъде
наказан за това.

Сякаш ме разбра, ама още не се чувствам в безопасност.
Те могат по всяко време да ме наранят и то по всяко време.