**Юги**

Целия настръхнах щом го чух.
Защо ме стряска така?
Мислех, че спи.

-Д...Да.

-Хубаво.

Защо говори така?
Защо е така смирено и не чак толкова грубо.
Нещо явно става?

-Не се плаши толкова ясно?

Не знаех дали крои нещо и затова само леко кимнах и го погледнах.

,,-Не умирай Юги!"

Отново това.
Защо чак сега си спомням?

- Добре...ли си?

Не съм.
Държиш се странно.
Защо се притеснявам?
Това е добре за мен, но сега.

-Д...да.

Малко се Присвих и усетих как ме погали по гърдите, като му близна през врата за малко
и тогава целия настръхнах.

-

Не се бой. Нищо няма да ти направя.

Все още съм изненадан, че
говори толкова тихо.
Мина време докато събрах кураж да го попитам.

-,,Не умирай!"
,,Само да си помислиш да умреш!"
,,Не ми казвай, че си!"

Трудно ми бе да си спомня със сигурност какво беше.

-Ти го каза нали?
През цялото време.
...
Аз...
Щях да загина?

Не ми отговори.
Остана си така безмълвен.
Това само доказва, че щеше да стане, но...

-Защо?
Защо не ме остави да загина?
Няма друго освен прехрана, но...
като каза, че не съм ти.
Тогава...какво е Субару?

Погледнах го леко..
Не разбирах какво го кара да мълчи.
Явно е и ядосан, че му задавам тези въпроси.
Но какво е станало и защо се държи така?
Защо не ми каза да замълча?
Прехрана ли съм му?
Толкова много въпроси на които имам да отговарям сам.
Сърцето ме боли, а ние двамата си останахме в тази неловка тишина.
Лежах до него и нямах сили да се помръдна.
А защо да се?
В момента беше доста по-нежен от обикновенно.
И не ме захапа.
Нещо е станало...

-Колко...време...бях ,,мъртъв"?

-Почти месец...

Каза го тихо, но и не можах да повярвам.
Толкова сериозно ли е било, че да е за месец.
Какво става тук?
Защо се държи така?
И защо викаше да не умирам?
Някой ще ми обясни ли?