**Юги**

Отворих леко очи.
Усетих, че отново съм в
легло.
Всичко ми е мъгляво.
Явно изгубих доста кръв?
Последно си спомням
как Субару ме захапа.
Не мина и ден и нямаше как
да не ме хапят или
да се възползват от мен.
Искам да съм мъртъв просто
искам да умра, не ми се
живее сред вампири.

Това което знам, е че ще бъда използван и
само това явно има значение.
Не са минали и два дни и вече припаднах от кръвозагуба и
накрая, какво друго ще стане?

Това е просто ще се самоубия това е решението.
Това това.
Леко се повдигнах и поставих
ръка на стана си.
Това, което усетих
беше набиращата кръв да излезе.
Боли.
Много ме боли.
Но не мога и да седя просто така.
Трябва да направя нещо
и това, което се сетих не
ми харесва, но няма да остана тук.
Леко се огледах, но се и
закашлях защото ми е
тежко. Поставих
ръка на възглавницата
и тогава усетих
нещо твърдо на нея.
Леко се уплаших защото не знаех какво има там.
Леко се пресегнах и
дръпнах възглавницата.
Видях нещо бяло.
Какво е това?
Да не е нож или нещо друго?
Със сигурност ми привлече
вниманието и внимателно го взех.
Оказа се бяла кама.
Ама тя какво прави тук?
Уплаших се, че някой ще дойде, но вече не ме интересуваше.
Сбогом живот!
Няма да загина от тяхна ръка,
ще е най - лесно ако се самоубия.
Да това изглежда добре.
Приемливо е въпреки страха.
Не знам къде ще отида след това, то ми е все едно вече.
С треперещи ръце поех хубаво Камата и се Почуди къде да я забия.
Защо не от това, които ме държи живо?
Или...
Не исках да оставам още тук и затова поставих Камата между гърлото и сърцето си.
Само това трябва.
Само един тласък, само малко сила, за да
ме пробие и умъртви на момента.
Докато се осъзная вече Капеха сълзи, а аз се колебаех да го направя, но вече няма така.
Това е само един...силен..тласък.

Който почти моментално се случи и докато усетя част от кожата ми е пробита, а кръвта пада като из ведро.

Сбогом ми и последната
дума!