**Юги**

Стоях страхливо в лимозината
и ме бе страх да помръдна.
Ако направя и
най - малка крачка сигурно ще
ме захапят.
Това е те ще ме измъчват
и наистина ще загина.
Страхувам се.
Много се страхувам, иска
си вкъщи, но дори
това вкъщи го няма.
Ще съм бездомник, но
пак е по - добре, защото няма
да ме нараняват.
Бях се замислил и свел глава, но
се стреснах когато усетих ръка на рамото си.

-Хей за какво толкова мислиш?

Онова момче с Червената коса.
Така и не им запомних
имената.
Само на Субару и Лайто, но
още ме е страх.

-Нищо...нищо.

-Едва ли...Толкова не се
стряскай.

Засмя се и преметна ръка през
рамото ми.
Тогава целия настръхнах.

-Аято стига. Вижда се, че е притеснен.

-Какво де Рейджи.
Остави ме и без това си е
цялостна слуга.

-С...Слуга?

-Да, а какво друго да си?
И прехрана става естествено.

Засмя се и ме потупа по
гърба, като се дръпна.
Накрая лимозината спря и всички излязохме.

-Юги...Ти си при Лайто и Аято.

Точно при тях ли трябваше?
Кимнах му леко, като леко се огледах.

-Айде да не умреш на зимата,а?

Засмя се Аято като тръгна към стаята си.

-Аято ужасен си.

Той си тръгна, а аз леко тръгнах към стаята.
Училището е голямо, а
аз не съм спал и то как когато
ми е толкова зле и едва ходя.

Скоро отидох в стаята и огледах.
Бяха само Лайто и Аято там.
Защо само те?

-Най - сетне дойде, а?

-Какво има Бичи - чан?
И какво ти става, а?
Само мълчиш днес.

-Да езика ли си глътна?

Хуморът им е ужасен.
Седнах на едно от
местата, но тогава усетих ръка да преминава по тялото ми и
отделно, че настръхнах.

-Сладко, ще гледам повече време да те притеснявам.

-По - леко Лайто и без
това и блед...Ой ако
припаднеш в училище
ще си седиш тук изобщо
няма да си правя труда
да ти помагам.
Храната само до се оправя, ясно?

-Д...Да.

-О най - сетне каза нещо?

Засмя се и си седна.
Когато това приключи излязох за междучасието.
Как искам да не срещна никой
друг от тях, но това изобщо
възможно ли е?
Толкова ме е страх.
В момента не можех да мисля
добре.
Беше ми толкова лошо.
Тогава усетих нещо да ме хваща и постави ръка на
устата ми.
Стреснах се и не
можах да направя нищо, но накрая
се одарих в някаква стена.
Видях лицето на Субару, но
бе доста размазано.

-Но...какво?

-Тихо мълчи!

Бях поставил ръце около корема си в страх, а той дръпна блузата ми и погали
петната от зъби от
миналият път след като ми захапа силно, изобщо не гледаше да е леко.

-Ъг...С...Субару не...мога.

Не ми обърна внимание и продължи, но на мен започна да ми
причернява и една виждах къде съм и в следващия
момент вече си бях отпуснал,
затворил очи, но още
усещах кръвта ми как пада.
Това е ясно...
Все им е едно дали ще съм
в съзнание.
Просто ще се хранят докато не
им стана безполезен.
Субару го доказа, както сега ме
хапе толкова силно.

Дали е усетил...
че не се мърдам...?

Очите ми бяха насълзени и
леки сълзи падаха преди да припадна
и всичко друго да ми остане
като в мъгла.