Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

1.

**Неутрал**

Беше същата мрачна нощ, както всяка друга.
Имението беше мрачно и страшно, каращо всички да искат да избягат.
Луната си беше така безмълвна и всичко бе потънало в дълбока тишина.
Докато не се чу звук от кола, а звука се приближаваше към имението.
Един човек гледаше през прозореца на колата леко, като държеше дръжката на куфара си с вещите.
Беше му казано, че тук е новият му дом.
,,Страшно имение" помисли си момчето, когато го видя. Настръхна така, а тъкмо започна и да вали и гърми.
,,Имам чувството, че това е лоша шега"...
Накрая колата спря, а момчето излезе от колата и направи първите си крачки към имението.
Отвори леко портата и продължи напред като не спря пред вратата и не почука леко.
Вратата само се отвори, а той се стресна но влиза леко вътре.

-Ехо...има ли някой?

Каза го тихо преди да навлиза навътре и се оглеждаше.
Продължаваше да гърми и вали, което допринасяше за зловещата обстановка.
,,Странно"...
Оглеждаше се и влизаше по навътре докато не отиде във всекидневната.
Там стоеше едно момче със червена коса и зелени очи.

- Я да видим...Имаме си натрапник ли?

Момчето леко се стресна и го погледна.

- Не...не съм натрапник.

- Така ми изглежда.

- Какво става тук?

Един мъж застана до момчето, а той беше по висок от него поне с две глави.
Носеше очила и е с лилави очи като косата му е почти черна.

- Рейджи... Имаме си един нарушител тук.

Засмя се леко, като стана и хвана момчето за китката и я вдигна нагоре.

- Не...не съм. Казах ми, че трябва да съм тук.

- Как така... Кой си ти?

- Обадиха ми се и ми казаха, че трябва да живея тук.

Пробваше да си освободи ръката, но безуспешно.

- Не шавай много...Рейджи какво тогава ще го правим?

- Ще разберем какво има предвид?

,,Какво искат от мен не разбирам..."
Накрая се появи и друг от тях.

- о я да видим какво става тук?

Широка усмивка и леко заигрива.

- Рейджи кое е това момче?

- И аз опитвам да разбера...
Шу...имаш ли представа, за това?

Шу лежеше естествено на дивана със слушалки в ушите.

- Може да се каже...Преди няколко дни се обадиха и казаха за него. Ще живее тук и е все едно какво ще го правим.

- Значи бързо ще умре тук.

- Не пречи да се представим...а ти още не ми каза как се казваш...

Рейджи набързо ги представи.
[Според мен няма нужда...Всеки знае кои са те ама все пак за тези които сега научеват.
Първия син - Шу.
Втори - Рейджи
Трети - Аято
Четвърти - Канато
Пети - Лайто
Шести - Субару.
Честно казано тризнаците ги бъркам Малко кой бе първият]

-Аз...

- Давай...няма да станем по млади.

Лайто която си Засмива и мина зад него като го хвана за раменете.

- В последствие ли ще научим.

- Вече ми омръзва на мълчанието ти.

Субару който се разгневи и одари силно стената, а тя се пропука и паднаха няколко парчета.
Момчето се стресна и пробва да направи крачка назад, но така се одари в Лайто.

Това е за тази глава😘.
Мисля да ги правя поне по 500 думи.
дано да ви е интересно

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro

Tags: