1.
**Неутрал**
Беше същата мрачна нощ, както всяка друга.
Имението беше мрачно и страшно, каращо всички да искат да избягат.
Луната си беше така безмълвна и всичко бе потънало в дълбока тишина.
Докато не се чу звук от кола, а звука се приближаваше към имението.
Един човек гледаше през прозореца на колата леко, като държеше дръжката на куфара си с вещите.
Беше му казано, че тук е новият му дом.
,,Страшно имение" помисли си момчето, когато го видя. Настръхна така, а тъкмо започна и да вали и гърми.
,,Имам чувството, че това е лоша шега"...
Накрая колата спря, а момчето излезе от колата и направи първите си крачки към имението.
Отвори леко портата и продължи напред като не спря пред вратата и не почука леко.
Вратата само се отвори, а той се стресна но влиза леко вътре.
-Ехо...има ли някой?
Каза го тихо преди да навлиза навътре и се оглеждаше.
Продължаваше да гърми и вали, което допринасяше за зловещата обстановка.
,,Странно"...
Оглеждаше се и влизаше по навътре докато не отиде във всекидневната.
Там стоеше едно момче със червена коса и зелени очи.
- Я да видим...Имаме си натрапник ли?
Момчето леко се стресна и го погледна.
- Не...не съм натрапник.
- Така ми изглежда.
- Какво става тук?
Един мъж застана до момчето, а той беше по висок от него поне с две глави.
Носеше очила и е с лилави очи като косата му е почти черна.
- Рейджи... Имаме си един нарушител тук.
Засмя се леко, като стана и хвана момчето за китката и я вдигна нагоре.
- Не...не съм. Казах ми, че трябва да съм тук.
- Как така... Кой си ти?
- Обадиха ми се и ми казаха, че трябва да живея тук.
Пробваше да си освободи ръката, но безуспешно.
- Не шавай много...Рейджи какво тогава ще го правим?
- Ще разберем какво има предвид?
,,Какво искат от мен не разбирам..."
Накрая се появи и друг от тях.
- о я да видим какво става тук?
Широка усмивка и леко заигрива.
- Рейджи кое е това момче?
- И аз опитвам да разбера...
Шу...имаш ли представа, за това?
Шу лежеше естествено на дивана със слушалки в ушите.
- Може да се каже...Преди няколко дни се обадиха и казаха за него. Ще живее тук и е все едно какво ще го правим.
- Значи бързо ще умре тук.
- Не пречи да се представим...а ти още не ми каза как се казваш...
Рейджи набързо ги представи.
[Според мен няма нужда...Всеки знае кои са те ама все пак за тези които сега научеват.
Първия син - Шу.
Втори - Рейджи
Трети - Аято
Четвърти - Канато
Пети - Лайто
Шести - Субару.
Честно казано тризнаците ги бъркам Малко кой бе първият]
-Аз...
- Давай...няма да станем по млади.
Лайто която си Засмива и мина зад него като го хвана за раменете.
- В последствие ли ще научим.
- Вече ми омръзва на мълчанието ти.
Субару който се разгневи и одари силно стената, а тя се пропука и паднаха няколко парчета.
Момчето се стресна и пробва да направи крачка назад, но така се одари в Лайто.
Това е за тази глава😘.
Мисля да ги правя поне по 500 думи.
дано да ви е интересно
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro