••Юки••

Мина вече седмица откакто не съм на училище.

•Защо ми е да ходя на училище?

Искам да загина, тоест не ми трябва...Който може нека да ми обясни, ама едва ли ще можете.

Прибрах се вкъщи. Сигурно се чудите къде живея, нали?
Ами в една малка малка къщичка. Влизам и пред мен има една врата, тя е за банята, обръщам се и там едно малко коридорче и после врата. Отварям вратата и там ми е леглото, един прозорец над него, отстрани ми е терасата и там ми е печката...вътре при леглото ми е мивката и микровълновата и да...това е домът ми. Но месец плащам по ммм...колко беше? А да някъде към 30 йени. Как си изкарвам парите ще попитате? Ами аз всъщност работя. Сещате ли се онзи бар? Да в него работа от време на време и си пестя парите, за да имам прехрана и за черни дни, както и за наема естествено. Мале сега осъзнах какъв скапан живот има...но хей по - добре е от това да пуша, нали? Или да си дрогирам?.

••Някъде преди да свърши работа••

Стоях в бара и почиствах чашите. Имаше някъде към 5 минути преди бара да затвори. Еврика...А утре ми е заплатата. Плащат ми по 300 йени, но по ирония на съдбата...ами по - скоро са само 50 йени. Питате защо ли? Ами защо? Върша най - много от всички, но заради някои чаши и пиенето, а и защото шефа си има любимец и рядко ми дава пълната сума. Печеля пянокаго и бакшиши. Затова събирам. Не искам голяма квартира. Живея сам. Трябва ми само храна. Трябва да си купя един малък хладилник, защото постоянно си купувам сандвичи. Трябва ми и нещо течно. Въздъхнах и ме оставиха сам да заключа. Отново един от редките случаи. Повечето биха си откраднали алкохол, но аз не искам. Само това ми остава. Изведнъж чух звънеца, който е закачен за вратата. Посетител? М...защо? Обърнах се към господина.

-Извинете ме, но бара е вече затворен. Ще Ви помоля да си тръгнете.

Беше висок към 1,80, а аз съм само 1,55...представете си колко съм дребен. Беше със сини очи и руса коса. Прилича ми на нормален защо би дошъл тук?

-М...Ама не е ли отворен до 23:30?

-Не не е.- Поклатих глава.- Моля да си ходите сред 5 минути затварям.

- О няма няма открих нещо хубаво. -Запомна да се смее.

Не го разбирам. Помолих го отново и се обърнах да дооправя. Обаче в следващия момент усетих как нещо ме удря в главата. Причерна ми и леко погледнах господина. Той ме беше ударил с една от бутилките. В следващите секунди се озовах на земята, а главата доста ме болеше...За какво съм му?
Вече изгубих съзнание.
..................................................

Здравейте! Най - накрая нова глава 😂 Ам да знаете за йените. Просто си ги представете в български цифри, че аз не знам как им работи системата.😂
Дано да ви е интересно и загадъчно. Чао от мен за сега.😘