••Юки••

Стоях си на барчето като всеки път. Не поръчвах нищо, освен една чаша вода или кенче кола. Както винаги гледах право в масата. Всеки идва и ме пита едни и същи въпроси. Някои момичета идват при мен, но те не ме интересуват. Задават ми ненужни въпроси. Вместо да съм на училище идвам тук постоянно.

•Защо ли?
Чудно, защо, но май това ще си остане въпрос без отговор.

Постоянно идват и някакви проститутки тук, пробвах да ме прелъстят. Какво искат от 14 годишен като мен? Не знам...

•Защо ме искат?
Чудно, защо ли?
Явно и това е въпрос без отговор.

Пиех си водата и гледах отново масата като ни обръщах внимание на околните.
Сега ще Ви отговора на основните въпроси за мен. Където всеки ми ги задава, но и на такива дето едва ли бихте си помислили, но това са общо отговорите където открих за себе си.

×××××××××××××××××××××××××××

•Как се казвам?
Казвам се Юкитеру или на кратко Юки. Което предпочетете.

•На колко години съм?
Май вече видяхте, че съм на 14 години.

•Какво обичам?
Въпросите. Това харесвам защото мога да дам отговор и вечно ги използвам. Особено за живота си.

•Имам ли семейство?
Да, но не ги искам. Не са ми нужни още когато станах на 10.

•Защо ли?
Ще разберете по - напред.

•Имам ли приятели?
Нямам.

•За какво са ми?

•Ето видяхте ли?
Още и още въпроси!

•Вярвам ли в любовта?
•Какво изобщо е това?

•Имам ли някакви алергии?
Не.

•Коя кръвна група съм?
А.

•Защо винаги си сам?
Много лесно. Така никой няма да ме нарани.

•Вярваш ли в Бог?
•Кой?

•Имаш ли мечти?
Не.

•Имаш ли някаква цел в живота?
•Аз имам живот?
Но не нямам. Тук е само тялото ми. Тук всеки ме прави на каквото си поиска.
Аз съм само обвивка и не се нуждая от никой. Всички сме такива. Няма смисъл да живея, но не искам да умирам. Мога само да бъда...използван.

×××××××××××××××××××××××××××

Депресия...Това е...моето любимо нещо. Било е депресията. Остават още доста години докато умра от старост.
•Мечта?
Оказало се е, че имам...Искам да загина.

..................................................
Ако ви е интересна ще се радвам. Малко различно от обичайните ми. Докато ми дойде музата да ги допиша.