Луи го прегърна силно, шептейки тихи и успокоителни думи в ухото на Хари.

- Колата на баща ми има проблем и трябва да взема интрументи от тавана. Найл и Зейн заведоха Роузи в парка, по тяхно желание, и ще се върнат след около два часа, предполагам.

- Добре, аз ще закусвам! - Хари го целуна по устните и след това с бавна походка влезе в кухнята, прозявайки се.

Беше уморен, не само защото сънят го умори, просто беше заспал късно, благодарение на Луи.

Всъщност, Хари никога преди не е бил на тавана. Когато иска да се качи горе, Луи отказва.

И Стайлс знаеше, че ако попита дали може да се качи, нямаше да му позволи. Отново. Затова трябваше да го направи без да разбира. Че какво толкова може да се намери на един таван, освен прашни стари предмети и интрументите на Томо?

След размишленията си, осъзна, че доста пъти остава сам в тази къща, затова реши да погледне в следващия удобен момент.

Къдрокоското изяде бързо направения сандвич и реши да се облече, за да може да излезе и да каже довиждане на Марк.

Бързо отиде при колата, а предния капак на превозното средство бе отворено и Луи разглеждаше и явно я оправяше. Честно казано, Хари не разбираше нищо от коли, мотори и общо взето за такива неща. Ето още един признак, че бе жената в тяхната прекрасна връзка.

- Направих сандвичи за изпът, реших, че е възможно да огладнееш по пътя.

- Благодаря ти, момчето ми! Наистина ще огладнея по пътя и сега не е нужно да ям от ужасната храна при бензиностанцийте. - засмя се мъжът, взимайки кутията, където се намираха няколко пресни сандвича. Но Марк реши да изяде сега единия, защото бе огладнял на тази жега.

Колкото и студено да бе всъщност, слънцето грееше и когато застанеш на слънце, можеш да се опечеш.

Луи изчисти мръсните си ръце от една чиста кърпа, затвори капака и се обърна към говорещите. Учудваше се колко рано бе станал, но нещо го караше да се изправи от леглото, макар да му бе приятно да наблюдаваше спящото момче.

А и успя да намери проблема на колата. И предполагаше, че сега ще тръгне нормално и нямаше да пуши онзи ужасен и задушен дим.

- Е, сбогувах се с малкото ви съкровище, а на вас ще ви кажа довиждане, защото трябва да тръгвам. И Луи, гледай да не изпуснеш щастието си, защото после няма как да си го върнеш! - Луи, осъзнал, че баща му говореше за Хари, се усмихна и го прегърна силно.

- Няма да го направя! - проговори, като се отдръпна, чувствайки се перфектно.

Марк прегърна и Стайлс, който крайно много се учуди на тези действия.

- А ти пази Луи да не направи някоя глупост, за която ще съжалява после! - мъжът му прошепна и Хари кимна.

- Ще го направя! - обеща му Хари и се отдръпна и заедно с Луи гледаха как бащата си твъгва и след време колата просто изчезна от погледа им.

- Какво ще направиш? - и ето, че любопитността на Томлинсън отново се появи.

Хари въздъхна, чудейки се дали да му каже или да го остави в тайна и просто да изпълни обещанието си?

- Какво ти каза баща ми...? - отчаяно запита, искайки да разбере. Но не успя, затова се отказа и двамата влязоха вътре, а синеокото момче остави инструментите си до дивана. Щеше да ги остави горе по - късно, защото бе уморен, затова се излегна на дивана и затвори очите си.

Но усети как тялото на Хари ляга бавно върху него и го целува по устните.

- Сами сме. - изтъкна очевидното Луи, но все още бе със затворени очи, усещайки малки сладки целувки по врата си.

- Но имаме работа!

Това успя да накара Луи да се намръщи.

- Тогава защо ме караш да се възбуждам? - Хари се захили, чувайки това и след това успя да повдигне неподвижния Луи.

- За кеф, Лу! А сега ще ми помогнеш ли да оправя къщата? - като невинно момченце запита, стоейки прав срещу все още намръщения Луи. - О, стига де! Не мога да оправя сам кухнята, хола и спалнята!

- Но ти си майката... тя прави всичко самичка! Понякога и се самозадоволява сама! - усмихна се мило към Хари. - Но ще ти помогна да оправим спалнята... след като я разхвърлим още повече. - подлата му мисъл не излезе от ума, а Стайлс въздъхна. Не можеха ли да проведат нормален разговор?

- Изморен съм, Луи!

- Знам, мами. Сега нека ти помогна!

Хари крайно много се зачуди при смяната на настроенията му. Но не възрази, трябваше му помощ и нямаше да откаже.

А след оправянето и на чаршафите, Луи се просна на леглото, вече готов да заспи.

- Ставай, Бу! Найл и Зейн ще дойдат след малко и реших, че може да останат за по една бира.

- Звучи добре, лека нощ! - Луи се завъртя в леглото, затваряйки очи.

- Ти се шегуваш!

- Не се, спи ми се! Да си майка е ужасно и каквото и да правиш чувстваш умора и за първи път нямам желание да те чукам, гледайки към... - Луи се усмихна, приплъзвайки поглед към пакета на Хари.

- Напратив! Все ще си мислиш за същото, колкото и уморен да си! - извъртя очи момчето и Томо прехапа устната си, издишвайки, като през ума му минаха хиляди сцени...

Хари от негова страна пък се приближи и бавно легна върху тялото на Луи, карайки синеокия да се обърка още повече.

Но Томлинсън реагира бързо и ръцете му се озоваха на задника на Хари, но вече искайки да го почувства в себе си. Къдрокоското целуна подутите от хапене устни на Луи и започна да разкопчава дънките на Томлинсън, когато обаче нещо го накара да вдигне глава от устните на синеокия.

- Кажи ми, че ми се причу! - помоли се Луи, започвайки да се ядасва. - Кажи ми, че не чух звънеца! Хари...

- Найл и Зейн дойдоха! - Хари се отдръпна, като ръката му мина през къдриците, оправяйки ги.

Луи се просна назад в леглото, чудейки се защо все някой прекъсваше интимните им моменти.

Наистина ставаше досадно! Но реши да преглътне желанията си и да слезе долу, заедно с Хари, сякаш нищо не се бе случило преди секунди.

---

Искам да знам дали има смисъл да продължавам да пиша и дали изобщо ви харесва втория сезон. :)