Светлината бавно започна да навлиза в тихата стая, където се чуваше единствено едно тихо хъркане. Но този път излизаше от спящия Луи по гръб.

Не му беше никак удобно, но опитвайки се да се завърти, опита му излезе неуспешен.

Усещаше тежест върху тялото си, но бе твърде леко, за да е Хари. Затова просто надникна сънено и забеляза момиченце с пухкава косичка, една глупава усмивка върху розовите ѝ устни и едни широки зелени очи, които бяха изпълнени с радост.

- Ох, сънувам ли? - троснато попита и положи ръка върху очите си.

- Не, тати! - но отговорът на Роузи го накара да отвори широко очи.

- Боже, толкова си сладка! - засмя се тихо той, а тя изпита малък срам. - Да не се изчерви, малката? - той се захили, прегръщайки я и събаряйки я на леглото, докато тя се смееше високо.

- Роуз... да не събуди баща си? - чу се мрънкането на Хари, отваряйки вратата.

- Ами тя иска да получи малко внимание! - Луи се обърна към него вече бодър и по - весел. - Закуска ли правиш? - запита, когато миризмата запълни ноздрите му.

- Мхм. И мисля, че ще ви хареса! - усмихвайки се подло къдрокоското, Луи погледна към дъщеря им.

- Да нападаме палачинките... - изписка заедно с момичето и след това слязоха надолу.

Закуската мина успешно и наистина забавно, докато Хари не проговори.

- Ще дам Роузи на Найл и - но тъжния поглед на Луи го накара да спре изречението. - Това, че миналия път ме замери с учебника, не означава, че няма да учиш! - заяви строго, а от устните на Томо излезе една голяма въздишка.

- Понякога си ужасен! - намуси се Луи, взимайки Роузи, а тя го прегърна с прекрасната си усмивка.

Но когато едно русичко момче влезе във всекидневната, момичето изписка от радост.

- Найли... - тя протегна ръчички, за да стигне до него и когато това стана, тя го дари с много целувки по меката му бузка.

- Явно някой е щастлив да ме види. - засмя се Найл.

- Как може това дете да харесва всички, но не и мен? - огурчен попита Зейн, гледайки я намусено. А тя най - нагло му се изплези. И след като чернокосият чу как другите се засмяха, той изпуфтя. - Сериозен съм, по дяволите! Тя е чудовище!

- Не е, Зейн... просто ти не знаеш как да се държиш към малките деца. - Хоран му се ухили.

- А ти престани да псуваш пред нея! - ядосано наметна Хари, но после постави целувка на челото на Роузи. - Да слушкаш тези двамата и особено този, който не харесваш... - засмя се тихо, а Зейн се издразни, затова излезе от къщата, чакайки приятеля си. - И няма да ги караш да ти купуват всичко, ясно?

- Добре, тати! - намръщено отговори, заради последната заповед, след това силно прегърна баткото.

Оставяйки сами, Хари се обърна с очакване към мъжът, който обаче го погледна с присвити очи.

- Няма да стане!

Това обаче не накара Стайлс да не вземе учебника и да издърпа Луи от мястото му. А след настаняването им в кабинета, Хари му се усмихна.

- Ще учим поне един час! Знам, че не искаш, но ти сам го поиска.

- Добре, тати! - направи муцунка, но другия само се подсмихна, целувайки устните му.

- Значи те е бивало по математика? - Хари постави секси задника си върху бюрото, гледайки го.

- Е, по физика принципно, но да. - обясни накратко Луи, гледайки бедрата му. Изкушаваше се да прокара пръсти по тях, но просто премахна тези чувства от стомаха си и започна да слуша Хари за уж трудната граматика.

След известно време Луи изгуби нижката на това какво преподаваше приятеля му и го прекъсна.

- Съвсем се обърках. Веднъж ми казваш едно правило, което трябва да се спазва, а после друго.

- Защото говорех за две различни неща! - ядоса се, че Томлинсън не го е слушал. - Ох, ти си безнадежден. - изпуфтя, подскачайки и слизайки от вече топлото бюро. - Ще ти го обясня отново другия път, когато не мислиш за нещо друго. - наметна Хари, вдигайки вежди към него.

Луи прехапа подсъзнателно долната си устна, като се приближи.

- Ами ти си секси... как предполагаш, че мисля в такива моменти, когато единствено искам да направа това. - пръстите му си прокраднаха път по вътрешната част на едното бедро на Хари, но не му стигаше да е през дънките.

Стайлс взе двете му ръце в своите и се усмихна леко, усещайки как се бе възбудил, но не толкова, че да си личи.

- Тези номера не минават при мен, сладки ми Бу! - момчето го целуна по устните, а езикът на Луи се опита да проникне, но Хари не му позволи.

- Трябва ли да си толкова жесток към мен?! Измъчваш ме с това да не мога да те докосна.

- Ами ако се стегнеш, ще си получиш заслуженото, а задето нямаш воля да учиш, получаваш само това! - Луи получи един игрив шамар по задника, след което остана сам в кабинета.

Винаги ли трябва да се стига до това?

Е, Луи знаеше, че всичко се бе променило... понякога не се чувстваше на мястото си. Особено, когато беше около Хари.

Но след малък размисъл, грабна телефона и набра номера на последния човек, с когото беше общувал снощи.

Трябваше му помощ и особено с някого да поговори.

Той знаеше, че тя не бе терапевт или нещо друго и определено нямаше да му помогне, но поне щеше да го изслуша.