Тази сутрин, Хари се събуди от нещо странно.

Всъщност, беше Найл.

Стайлс много добре усещаше как дъхът на русокосия се разбиваше в бузата и вратът му. Затова и се зачуди защо Хоран е толкова близо до него.

Погледна встрани, виждайки личицето на Найл. Дишаше равномерно, а това означаваше, че все още спи.

Хари се отлепи от него и се изправи от леглото като разтърка слепоочията си.

Накрая постави целувка на челото на Найл, а като видя усмивката му, влезе в кухнята, от където се разнясаше прекрасна миризма.

- Добро утро, Хари! - Стайлс се учуди, че тя го е видяла, но просто и отвърна жеста с усмивка.

- Добро и на теб, ъм, закуска ли правиш?

- Да, предполагам ще останеш за закуска? - сви рамена, поглеждайки го.

- Ще остана, но след това трябва да се прибера.

- Добре, няма проблем! Найл още ли спи? Всъщност, разбира се! Осем сутринта е! - ухили се тя.

Жената трябваше да отиде в девет часа на работа в сладкарничката, затова след като направи закуска, излезе през вратата.

А Хари взе една чиния, режейки плодовете на малки парчета. Заедно с чинията, сметаната и палачинките, отиде в стаята на Найл.

Момчето остави нещата на бюрото, след което седна на леглото и погали косите на русокосия.

- Найлър... има закуска! Ох, ставай! - Хоран се ухили при чутото, завъртя се така че да отвори очите си и да види Хари.

- Мирише хубаво! - промърмори, сядайки на леглото, като все още му беше трудно да вижда. Явно заради светлината, която влизаше през прозореца.

- Затова те накарах до се събудиш. Нарязах и плодове, ако искаш... има и сметана.

- Но ти често, ъм... ядеше сметаната на Луи! - ухили се момчето.

- Боже, Найл! - Хари изписка пру чутото.

- Но е вярно... нали? - Стайлс се намръщи и му обърна гръб, изправяйки се на краката си, като се насочи към храната. - Хаз... сърдиш ли ми се?

- Ти как мислиш? - грубо отговори къдрокосото момче.

- Съжалявам, не съм искал да те разтройвам... - гласът на Найл стана по - тежък и когато Хари го погледна, видя сълзи в очите му.

- Хей, не ти се сърдя! Просто звучеше гадно! - Стайлс му се усмихна, като постави големия поднос на леглото.

Но накрая... Хари се прибра. Е, първо играха на видео игри, както беше обещал, след което влезе в къщата си.

Отново беше пусто. Въздъхна, като се качи в стаята си троснато.

Предполагаше, че няма никой, така и беше. Затова започна да си пише с Луи, легнал на леглото си.

Louis: Как си, секси?

Harry: Секси? Изнинявай, добре съм, ами ти?

Louis: А ще се чувстваш ли по - добре при един виртуален секс?

Louis: Съжалявам, имам нужда от това!

Harry: Всъщност, и аз. И без това няма никой у нас! Но ти ще ме чукаш, става ли?

Louis: Както кажеш, Хази!

Harry: Преди това исках просто да вметна, че утре сутрин отивам на лекции.

Louis: За какво са ти тези шибани лекции?

Harry: За образование. Ти като нямаш такова, не е мой проблем!

Louis: Но скоро не си ме поправял.

Harry: Но е вярно! А и не аз трябва да те поправям всеки път, Луи!

Louis: Заеби, не трябваше изобщо да ти пиша!

Harry: Това вече е гадно! :'(

Louis: Съжалявам. Ти ме наричаш тъп. И поради факта, че си прав, се обиждам...

Harry: Ти си странен! И съжалявам... ще, ъм, продължим ли?

Louis: Та ние дори не сме почвали! ;)

Harry: Окей!

Louis: *притиска тялото ти в леглото*

Harry: Защо не на стената?

Louis: Аз водя играта, така че аз избирам.

Harry: Добре...

Harry: *целува те, като сплита пръсти в косите ти. Но ги дърпа и ти скимтиш от удоволствие*

Louis: Връщаш ми го, а?

Harry: Ще ти го върна тъпкано, Томлинсън! ;)

Louis: *сяда върху коремчето ти, като с задните части се отърква в твърдия ти пенис. Докато устните му още се борат с твоите*

Harry: Ти си ужасен!

Louis: Връщам ти го! ;)

Harry: И се пише 'със'.

Louis: НЕ МИ ПУКА!

Harry: *ръката му се сплита в юмрук в косите ти и грубо ги дърпа назад, а ти извиваш гръб, стенейки*

Louis: *прехапва устна, като решава, че няма търпение да си поиграе с тялото ти. Затова със замах къса дрехите ти, оставяйки те по бельо*

Harry: *диша накъсано, но все пак успява да свали и твоите дрехи. А след това се заема да остави следи от зъби на изпъкналата ти ключица*

Louis: *от прекаленото удоволствие, решава да действа и грубо те блъска към мекия матрак*

Harry: *гледа как сваляш бельото му със здравите си зъбки и накрая и двамата остават голи*

Louis: С зъби?

Harry: *Със зъби! =)

Louis: Окей! Не съм на изпит, не е нужно да ме поправяш, ясно?

Harry: Но все пак това намекваше в началото на разговора ни!

Louis: Не е вярно!

Harry: Защо изобщо се караме за глупости?

Louis: Поправка! Ти ми се караш! :)

Harry: Не е вярно!

Louis: Може и да съм без образование, но поне не съм сляп, Хари!

Harry: Напротив, сляп си!

Louis: Имам чувството, че ми се подиграваш!

Harry: О, значи си могъл да чувстваш?!

Harry: И браво! Написа всяка една дума вярно! Това е чудо!

Louis: ...

Louis: Беше гадно!

Harry: И ти се държиш по същия начин, но обвиняваш другите, нали?

Louis: Аз поне не се държа като шибано копеле!

Harry: Мразя те!

Louis: А моето сърце не ми позволява да го напиша обратно.

Louis: В момента плача.

Louis: Само заради едно глупаво съобщение!

Louis: Което го изпрати човек, който обичам!

Harry: Не го пратих с цел да те засегна.

Harry: Съжалявам...

Harry: Бу, обичам те! Не знаеш колко много всъщност.

Harry: Предполагам си оставил телефона настрана... за да плачеш заради копеле като мен... заради глупавата ми постъпка!

Harry: Отговори ми, любов! Не искам да ми се сърдиш!

Harry: Луи?! :(

Harry: Обичам те! :'(

Harry: Очите ми копнеят да видят едни сини, в които да няма следа от сълзи. Устните ми желаят едни сладки пухкави розовки, които преди целувах всяка сутрин. А ръцете ми просто искат да прегърнат оново тяло. Силно и здраво! И да не го пускам никога.

Louis: Хей, братле! Не ти се сърдя.

***

Аз ли съм единствената объркана?

Като аз самата пиша историята? 😂

Получи се странна главата, но се надявам да ви е харесала. И да не сте се натъжили! :'(

Ще се радвам ако гласувате! 💖