Е, Хари закъсня с десетина минутки, но никой не възрази. Когато стигна мястото, Ник така го прегърна, че скоро щеше и да го одуши.

Стайлс го прегърна обратно силно, а от очите му паднаха няколко сълзички.

- Толкова ми липсваше... - прошепна Хари, опитвайки се да подравни дишането си.

- Хей, не се разтройвай! - Ник целуна челото му, дарявайки го с усмивка.

- Нямаш си и на представа какво му беше на него! - проговори глас зад тях и Хари отново се вкопчи в Ник. - Не ме ли позна? - засмя се момчето.

- Майк? - шокирано попита, поглеждайки го. - Променил си се!

- Да... нали нямаш против, че го викнах? - Грими се усмихна извинително към високия си приятел.

- Няма проблем, радвам се, че се виждаме отново! - Хари поглена и двамата, избърса последната сълза и после извади вибриращия си телефон.

Извини им се и вдигна на Луи, защото и без това искаше да чуе гласа му.

- Хаз... извинявай, как спа? - Хари се подсмихна при това.

- Всъщност, добре. Ти... как си? - запита се със загрижен тон.

- Е, с теб щях да съм и по - добре, но...

- Стига! Така разваляш и моето настроение. Съжалявам, излязъл съм с приятели, ще ти пиша по - късно, става ли?

- О, ъм, разбира се! Приятно изкарване, Хаз! И помни какво ти казах преди да тръгнеш!

- Същото важи и за теб! - ухили се къдрокосия по телефона.

- Никога не бих целунал друга щом си имам теб, Хази! А сега чао!

- Чао! - накрая зеленоокия затвори и прибра телефона си където беше. След като поклати глава си, се върна при останалите и решиха с другите да поритат малко.

Дали Хари трябваше да се обади на Найл? Не се бяха чували почти два дена и се притесняваше за този русокос. Но ето, че не бе единствения, който забеляза, че един липсва.

- Момчета! Да сте виждали Найл? - запита се Том с висок глас.

- У тях си е! - отговори Хари и всички погледи се забиха в него. Не беше сигурен... но просто каза това, което мислеше, че става. - Минава през труден период и не иска да вижда никого в момента.

- Какво е станало? - попита загрижено Ник, поглеждайки го.

- Да не би момиче да го е отрязал? - смехът на Майк утихна, след като видя гнева в очите на Стайлс.

- Не, по дяволите! Затваряй си устата понякога, ясно?! Не искам да ти чувам гласа по време на играта. Освен ако не говориш за нея. Достатъчно ясно ли се изразих, господин знаещ всичко? - тук вече всички ококориха очи, гледейки невярващо в Стайлс.

- Това не си ти! Имам предвид... какво са ти направили в Донкастър? - уплашено заговори Тайлър, поставяйки ръка на рамото му.

- Единственото, което направиха с мен е да ме научат да бъда себе си и да се отбранявам! - студено им каза, след което кимна на едно нисичко момче да му подаде топката.

А след това, играта започна и никой не каза нищо за държанието на Стайлс.

Но Ник се опитваше да не каже нещо, за което няма да се хареса на Хари. Искаше да го попита какво точно е станало, но не посмя.

...

Потен, Хари се прибра в къщата, затова просто си взе един наистина дълъг душ...

През цялата време, в което студената вода изтудяваше тялото му, мислеше за Луи. Затова и се получаваше течение между топлината на тялото му и водата.

Странно, но пък е факт, че Стайлс копнееше за докосването на Томлинсън.

Най - накрая излезе и уви кърпа около кръста си, малко замаян заради дългото време под душа.

Поклати главата си, като от къдриците му започнаха да падат малки капки студена вода по паркета.

Хари въздъхна, обличайки си едни домашни дрехи. Косата му бързо се подсуши, след което си взе телефона, набирайки номера на Найл.

- Зейн? - Хоран с надежда проговори.

- Хари е! - русокосия въздъхна разочаровано. Заради мокрите му очи не забеляза името на Хари върху дисплея.

- Зейн от два часа не ми отговаря на обажданията. Притеснявам се!

- Спокойно... ще звънна на Луи и ще го помоля да каже на Зейн да - почакай! Телефона не му ли беше счупен?

- Да, но използва стария си!

- Добре. След малко ще се усмихнеш!

- Как така? Без Зейн няма как да стане... - отчаянието си личеше доста, а Хари въздъхна.

- Ще кажа на Луи да каже на Зейн да ти се обади. Повярвай ми!

- Добре... чао, Хаз!

- Чао, Ни! - Хари набра номера на Луи и първото което каза беше за проблема на Найл.

- Ще отида до тях, защото наистина не вдига. А по пътя ще си говорим ли?

- Разбира се!

...

Нощта наистина настъпи бързо. Хари с малка натъжена усмивка, легна в леглото си и се зави до гушата си. Чувстваше студ, а в стаята беше топло.

Момчето затвори очите си, впускайки се в дълбок сън... който обаче се превърна в поредния му кошмар.

Хари сладко си спеше в леглото, когато чу писък. Беше на Луи, затова бързо нахлу в стаята на синеокия, разширявайки очи.

Онзи психопат с черната маска, беше насочил пистолет към главата на Луи, а Томо плачеше, който ако помръдне, умира.

- Хари... - проплака, неотделяйки поглед от зелените му очи. - Помогни ми!

- Ако помръднеш, единствения жив тук ще съм аз! - засмя се мъжът със странен смях, който обаче му беше познат на къдрокосия.

- По дяволите, кой си ти?! Защо продължаваш да ме преследваш? - извика Хари, като сълзите му се бяха образували в очите.

- Хази... - Луи отново проплака като малко дете със слабия си глас. Беше толкова ужасен за ушите на Хари. Нямаше да понесе още дълго да чува това.

- Аз съм най - големия ти кошмар, Стайлс! Следващия път, в който ще се видим, ще е скоро. И обещавам ти, никой няма да остане жив следващия път! - след като се засмя...

Хари просто се изправи рязко от леглото си в седнало положение.

Бързо грабна телефона си и със затруднено дишане звънна на Луи.

- Хари? Два през нощта е! Опитвам се да спя! - изморено проговори със прекрасния си сънен глас. Поне зеленоокия така мислеше.

- Просто кажи, че си добре! - Хари изхлипа тихо, а Луи въздъхна тъжно.

- Щях да съм по - добре ако сега си при мен и сме се гушнали.

- Съжалявам!

- Какво има? Да не си сънувал кошмар? Тогава аз трябва да се извинявам. Всичко е по моя вина!

- Да, но кошмарът беше по - различен. Не беше като останалите. Беше по - лек, спрямо предишните пъти... но и ти участваше вътре. Като си затворя очите, сякаш кошмара се върти на лента. Страх ме е... Луи, моля те! Помогни ми! Не мисля, че ще мога да заспя...

- Само - само спри да плачеш... Хари! По дяволите! Моля те, спри да плачеш! - уплашения глас на Луи накара Хари да се успокои. - Можеш ли... ще можеш ли да легнеш да спиш при сестра си? Не знам, прегърна я и си мисли, че съм аз! Не искам да си сам тази вечер!

- Ако си я представя. че си ти, мога да направя някоя глупост, но добре. Ще си легна при нея! - по - спокойно отговори и вече успявайки да диша нормално.

- Добре! Докато не те чуя, че си си легнал при нея, няма да ти затворя, става ли?

- Благодаря ти! - Хари каза и се изправи на краката си. Не му пукаше, че е по боксерки. Влезе тихо в стаята на Джема и установи, че тя е будна и ровеше нещо из лаптопа си.

- Хари? - тя вдигна поглед, когато забеляза сянка в стаята си.

- Аз... сънувах кошмар. Просто, може ли да си легна при теб? - попита тихо, приближавайки се.

- Знаеш, че винаги можеш! Ъм, какво става всъщност? - свъси вежди тя, сочейки телефона в ръката му. - Как си могъл да събудиш Луи заради това? - тя успя да прочете името му, а на Хари му стана малко кофти.

- Кажи на сестра си, че няма проблем! - Луи каза по телефона.

- Добре... лека нощ, Бу!

- И се опитай да спиш няколко часа! Обичам те, Хаз! - Стайлс се усмихна при чутото.

- И аз те обичам! - каза и затвори телефона, поставайки го на шкафа до леглото.

- Най - накрая обичаш някого толкова силно... - Джема се захили, след което остави лаптопа настрана.

- Знаеш, че и теб обичам! Както и Найл, Ник и майка... дори и да не ме разбира!

- Говоря за гадже. За някой, който искаш в живота си. Всичко ще се нареди, обещавам! А сега нека си лягаме, защото е късно! - усмихна се тя с прелестната си усмивка и той я прегърна силно, представяйки си, че е Луи.

Затова и успя да заспи с усмивка.

***

Извинявам се ако главата ви се струва шибана. XD
Поне аз смятам, че е написана по смотан начин! =/