Harry: Бу... липсваш ми! :'(

Louis: Само не тъжи, Хази! И ти ми липсваш! Искам да усетя устните ти отново...

Harry: Явно имаме еднакви желания! Но аз искам да усетя пениса ти в мен.

Louis: Защото сякаш сега си празен?

Harry: *кима с главичка и с тъжни очи, които копнеят да срещнат едни сини, в които се влюби*

Louis: Звучи толкова шибано тъжно и сладко...

Louis: Какво ще кажеш някоя вечер за виртуален секс? ;)

Harry: Да...

Louis: А преди винаги ми отказваше, а?

Harry: Промених си решението!

Louis: Добре, любов!

Harry: Обичам те!

Louis: Плача и се усмихвам като пълен идиот... може да се познаваме само от месец, но толкова шибано те обичам... 😭

Harry: Хей... не тъжи!

Harry: Мама се прибра! Съжалявам, бейб! Ще ти пиша по - късно, обещавам!

Loui: Окей! :')

Хари се изправи от леглото, избърсвайки стеклата се сълза.

Но докато слизаше по стълбите, чу смях от долния етаж. Затова побърза да слезе, виждайки майка си и някакъв мъж във всекидневната.

- Хари, миличък! Върнал си се! - тя гордо отиде при сина си и постави отпечатък от червеното си наситено червило по челото му. - Не знаеш колко много се радвам да те видя! - жената го прегърна силно, като жеста бе върнат.

- Явно не ти е било скучно, докато ме е нямало! - нацупи се Хари, кимайки тайно към мъжа.

- О, съжалявам! Това е Робин! Роб, това е синът ми, Хари! - заяви тя, поглеждайки към него.

- Ан доста е говорила за теб! - мъжът проговори с усмивка.

- А на мен никой нищо не ми казва! - раздразнено каза Хари.

- Добре, беше ми приятно, госпожице Кокс! - той се поклони и с тихо хилене излезе от къщата.

- Какво искаш да кажеш с това, миличък? - Ан веднага се обърна към него.

- Заедно ли сте? - попита веднага, а жената не знаеше как да отговори.

- Да... работим заедно и просто се случи! Съжалявам за Дес, но -

- Но какво? Робин те е изчукал в офиса си и си се влюбила?

- Не е така... ние все още не сме стигнали до това - каза майка му, поставайки ръка на рамото му. - Виждам, че не си на себе си. Какво стана с почивката ти?

- Не беше почивка, а най - хубавите ми дни в живота ми! - нападна я, отдръпвайки се.

- Не разбирам защо се държиш по този начин, Хари! Не се ли радваш, че най - накрая ще си имаш баща и ще сме едно цяло семейство?

- Невъзможно е да сме семейство, мамо!

- Това, че сестра ти заминава с онзи идиот в Америка, не означава, че нещо ще се промени! - Стайлс просто заеба това което чу и отново започна да говори.

- Грешиш! Ние никога няма да бъдем нормално семейство! Или поне аз няма да бъда такъв!

- Какво искаш да кажеш, миличък? Защо не седнем и не проговорим? Виждам, че нещо те мъчи! - отново започна със загрижения тон.

- Престани да се правиш на загрижена! Цял живот съм бил човекът, който ти мразиш! - жената крайно много се учуди. Не знаеше изобщо какво става и защо синът ѝ говори така. - Нали знаеш, че отидох при приятел за месец? - майката кимна малко сковано. - С него сме заедно и не мисля, че ще може да сме нормално семейство. Ти си имаш онова копеле, Джема - Шон, а аз него! Всички се разделяме! Ти си изгради ново семейство с Робин! Боже, дори името е противно!

- Какви ги говориш, Хари?! - почти изкрещя жената. - Трябваше да знам, че отиваш при шибан хомосексуалист! - намръщи се тя, но за Хари изглеждаше по - страшна и ядосана от всякога.

- Той не е хомосексуалист, аз съм такъв, майко! - повиши тона си, отвръщайки на удара.

- Родих те... отгледах те, само и само да продължиш родата. Защо поне веднъж не ми помогнеш?

- Значи искаш аз да ти помагам? Е, няма да стане! Трябва да приемеш, че синът ти е гей цял живот, а ти си толкова заета да търсиш специалното момиче за мен, че дори не ме питаш от какво имам аз нужда. Нито веднъж не си ме попитала дали изобщо искам да имам връзка с момиче!

- Ами съжалявам, че искам да се ожениш за някое красиво момиче и да си създадете дете.

Хари просто се отдалечи и се качи нагоре, вече разплакан. Влезе в стаята си, заключвайки я. Грабна телефона си, набирайки номера на Луи с треперещи ръце.

- Хари? - чу се учудване в гласа му, но хлипането на приятеля си, го нарака да се притесни. - Хаз!? Какво е станало?

- Говорих с мама... да, изслуша ме, но нищо не разбра! Луи... защо не останах да живея при теб, по дяволите! - вече се чуваше силен плач. Чу се тупкането на тялото на Стайлс на леглото... но това не промени нищо.

- Само се успокой, става ли? Не искам да те чувам такъв! Просто сърцето ми няма да го понесе - това успя да разплаче още повече Хари. Думите бяха толкова тъжни.

- Искам просто една прегръдка от теб... искам да заспая! Но не мога!

- Ще ти пея! Ти само остави телефона до леглото, става ли? - Луи предложи тихо с нежен тон.

- Благодаря ти, Бу! - Хари остави мобилното устройство до леглото, пускайки на високоговорител. И тогава песента утехна в ушите на младото момче.

"Не се колебай повече, моля те, вземи сърцето ми.
Да, колкото по-остро е, толкова по-добре.
Тази вечер дори лунната светлина затваря очите си.
Само ако беше друг мъж, а не аз, само ако това беше сцена от комедия.
Ще изгоря всички белези останали от твоята любов.

Скъпа, не плачи тази вечер– след като мракът настъпи.
Скъпа, не плачи тази вечер– нищо няма да се случи.
Няма от какво да се страхуваш, аз съм до теб.
Така че, скъпа, не плачи, не плачи– защото моята любов ще те защити.

Ние споделяме съдбите си, които са на път да се срещнат.
Колкото по-голяма вероятност имаше чувствата ни да
изчезнат, знам, че ние се обичахме толкова по-силно.
Когато се усмихнеш, засиява слънчева светлина,
тази брилянтност не може да бъде изразена с думи.
Вълни се разбиват в сърцето ми."

Когато Луи приключи да пее, не чу звук. Е, само едно тихо и сладко хъркане, затова и се захили.

- Лека нощ, Хаз! - прошепна той, но точно преди да затвори, чу гласа на Джема.

***

Съжалявам ако ви се стори кратичка! Надявам се да ви е харесала! ^^

И песента е на корейска група. Всъщност, техните текстове са много смислени. :D