- Добре, не ми пука колко съм нахален, ти не ми казваш нищо за миналото си, кажи ми какво става! - погледа на Луи се застоя на тъжните очи на Стайлс.

Беше малко бесен... дори повече. Знаейки, че Джош беше прав го караше да си оскуби косата.

- Изобщо аз ли ти изгубих девствеността? - раздразнен попита, но така и не се изправи от скута му.

- За Бога, разбира се! - застъпи се Хари, след което въздъхна. - Както би трябвало да знаеш, с Ник имах връзка...

- Той те е чукал? Копелете те е чукало? - веднага успя да го прекъсне с нотка гняв във въпросите си, които се надяваше да са отрицателни.

- Изслушай ме и не! Освен с език и пръсти, по друг начин не ме е чукал, ясно? - когато Хари повиши тона си, Томо кимна сковано, успокоявайки се.

Когато зеленоокото момче разбра, че той се е отпуснал, реши да продължи да говори.

- Когато бяхме заедно, играехме игра. По - скоро за него беше такава. Доставяше ми удоволствие. Но никой, освен теб, не знае за това. И наистина бих искал Найл да не разбира, защото ще ме намрази! - Хари сведе погледа си, засрамен от това, което каза. А Луи не знаеше как да реагира. Честно казано, това го натъжаваше, но и в същото време се усмихваше като луд вътрешно.

- Благодаря ти, че ми сподели. Наистина значи много за мен, че съм първия, който разбира! - захили се зловещо Томо, след което уви ръцете си около него, въздъхвайки във врата му.

- Искаш ли... да слезем долу? Мисля, че се чудят какво правим! - Луи прехапа устната си, вдигайки поглед.

- Мислят си, че те чукам. Така че може наистина да го направим, след което с рошави косички да слезем. Съгласен? - вдигна вежди с огромна усмивка на устните си синеокия.

- По дяволите, не! - изписка къдрокоското и веднага една гримаса покри лицето му, а при това Луи се засмя.

- Ох, шегувам се! Хайде да слезем! - когато се отскубна от него, подаде ръката си на Хари. Когато я хвана с лека усмивка, преплетоха пръсти.

Пръстите им сякаш бяха създадени едни за други. Пасваха си идеално. Сякаш като сплетени клони. Нежните и дълги пръсти на Хари просто завършваха сладката картинка.

- Защо съм по - нисък от теб...? - измрънка Луи, поглеждайки нагоре с нацупена устна.

При гледката Хари се изкиска и го прегърна силно, като ръцете му се застояха на гърба му, почивайки си там.

- Това е предимство, знаеш ли?

- Тоест? - свъси вежди Луи, не разбирайки за какво става дума.

- Като си по - нисък, можеш да чуеш как сърцето ми бие силно, заради докосването ти и тер самия! - чувайки това, Томо се усмихна, притварайки очите си, които се напалниха с малки сълзи.

- Това е толкова мило... - прошепна сладко, стискайки го силно. Ръцете му обаче бавно тръгнаха надолу и стигнаха задника на Хари.

- Ако не напрвиш поредната глупост, просто няма да си ти! - при това Луи се захили, но все пак стисна задника му.

- Имаш предвид поредната приятна глупост. Не мислиш ли? - като се замислеше, беше приятно. Томо масажираше дупето му, а това му доставяйше удоволствие.

- А сега да слизаме! - Хари се отдръпна, отново хващайки меката му ръка.

- Развали момента... - изтъкна Луи, кискайки се. Вече слязоха по стълбите. Но спряха на място, вдигайки вежди.

Всички бяха се обърнали при звука от скърцането на пода. Момчетата забиха поглед в тези двамата и честно казано, беше някакси плашещо.

- Какво? Не изглеждаме зле, нали? - ухили се Луи, намеквайки нещо, за което Стайлс наистина се подразни.

- За половин часов секс си изглеждате супер! - засмя се гръмогласно Джош, а при това нямаше начин Хари да не почервенее от срам.

- Ъгх, нищо не сме правили. Говорехме си! - извъртя очи синеокия, сядайки на дивана, а Хари го последва тихо и мирно.

Къдрокосото момче забеляза, че Зейн си беше в същата поза като преди и се правеше, че слушаше разговора на останалите.

И всички знаем, че не беше така. Беше разсеян от други мисли и по погледа му си личеше, че бе тъжен.

- Зейн? - Хари не издържа и промърмори, гледайки реакцията му.

- Има ли нещо? - обърна се мило Малик към него с престорена усмивка.

- Изглеждаш умърлушен! Да ти помогна да си събереш мислите? - при това Зейн се подсмихна. Звучеше абсурдно, но точно от това чернокосия се нуждаеше.

- Не, ще се справя и сам! - след това се изправи от меката мебел, на коята седеше повече от час, размишлявайки. Влезе в кухнята, отваряйки хладилника.

- Има ли ти нещо? - това определено успя да го стресне, затова и извърна глава към Хари.

- Не, още не съм се събудил... наистина ми се спи! - Зейн затвори хладилника, след което се подпря на него, усещайки поне малко хладина да разтърсва тялото му.

- Заради Найл и Лиам? - вдигна подозрително вежди Стайлс.

- Какво искаш да кажеш? - успя да се направи на ударен. Отдръпна се и взе първата стъклена чаша, хванал окото му.

- Знаеш за какво говоря! Имам предвид, че Ни е щастлив, в компанията на Лиам! - Зейн се дразнеше ужасно много, че чу очевидното на глас. Затвори очи, като вече бе напълнил чашата със студена вода.

- Да, дразня се защото след три дена си заминава, а му е приятно Лиам да го гали, а аз не мога да го направя! - лицето му преоблада тъга, въздъхна на себе си и отпи глъдка от водата, усещайки как студенина запълва гърлото му.

- Всички знаем, че Найл иска да е в обятията ти. Отпусни се и ще видиш, че всичко ще си нареди! - Зейн кимна и отново се върнаха при отаналите.

А когато го направиха, писък излезе от устните на Луи, бързо скачайки в Хари. При това всички се засмяха, а Стайлс наистина се учуди.

- Какво стана, любов? - попита загрижено къдрокоското, прегръщайки го.

- Видях паяк да се промушва под дивана! - уплашено се вкопчи още повече в него.

- Да не би да е по - голямо от теб? Стига, държиш се като малко дете! - скастри го Хари с недоволен поглед.

- Остави ме, имам страх от паяци! - нацупи се отново.

- Защо тази гледка ми е толкова позната... - зачуди се на глас Лиам, опитвайки се да вземе информация от мозъка си, но ето, че чу отговора и спря да размишлява.

- Може би защото са излезли от Скуби Ду! - въодушевено отговори Джош, смеейки се на гледката.

- А, да... Скуби винаги скачаше в Шеги, когато го е страх или чуе нещо плашещо! - подхили се Лиам, отново припомняйки си годините, в които се смееше с глас на това анимационно сериалче.

Но чувайки това, Луи се ядоса, слезе от Хари и ги погледна с гняв в очите.

- Аз да не съм куче? - раздразнено ги попита, но Хари бързо обви ръце около кръста му отзад, поставяйки целувка на врата му.

- Стига, винаги съм мислел Скуби за сладък! - Хари се усмихна след думите си, после постави брадичка върху главата му.

- О, наистина! Шеги винаги е ходил като пияница и е странен! - захили се по онзи детски начин, а Стайлс извъртя очи.

- Но си припомни, че поне той е човек, а Скуби е куче!

Зейн гледаше колко щастливи изглеждаха и как сладко си разговаряха. Наистина разговора им беше абсурден и крайно идиотски, но така просто звучеше по - забавно.

Усмихна се подсъзнателно, усещайки нежни устни да се притискат в бузата му.

- Зейн? - изчурулика Найл в ухото му.

- Какво? - Малик погледна встрани, виждайки русокосото момче с огромна усмивка. Отново го целуна и така чернокосия установи, че той го бе целунал преди.

- Имах чувството, че си потънал в съня си с отворени очи, а това е невъзможно! - Малик просто се усмихна на глупавите мисли на Найл. - Свободно ли е до теб? - попита с онези невинни очи, които Зейн обожаваше да гледа.

- За теб винаги! - ухили се, усещайки тялото му до своето, прегърна го, а при това Хоран положи глава на рамото му, затваряйки очи.

- Съжалявам! - прошепна едва доловима, така че само Зейн да го чуе.

Деня им мина така... но решиха да си пуснат на големия телевизор на стената, игралния филм на Скуби Ду. Освен и да се посмеят малко, просто да разнообразят.

Но както винаги - останаха само четирите момчета.

Лиам се извини, но е трябвало да се види с Даниел, а Джош с извинение, че има работа, излезе през вратата.

Луи знаеше, че Джошуа няма работа, затова сигурно ще отиде в някой клуб...

***

Ъгх, стана скучна! 😔

И за тези, които не са гледали Скуби ду (възможно е да има такива хора) нека погледнат в интернет. =)

Ще се радвам ако гласувате! ^^