Съчувствам на Хари, защото откакто се случи онова вечерта, има малък проблем.

Стайлс седеше на дивана, чакайки Луи да дойде с кафетата им. Минаваше десет сутринта, но не им пукаше.

- Хаз? - къдравкото момче веднага се стегна, обръщайки се рязко към гласа. - Боже, съжалявам! Не исках чак толкова да те стрестна онзи ден.

- Но го направи - отвяно отговори, поглеждайки отново към изключения телевизор.

- Добре ли си? - Луи седна на дивана до него, поставяйки длан на бедрото му, галейки го за успокоение.

- Щом си тук... да! - усмихна се Хари, поглеждайки го. Тогава получи няколко малки и чувствени целувки по устните и в последствие падна свободно на дивана, а тялото на синеокия притискаше това на Стайлс. - Луи? Момчетата не казаха ли, че след малко ще дойдат?

- Не... - подхили се Луи и отново го целуна.

- Сериозен съм, не искам да ни заварят така!

- Нали сме с дрехи? Тогава какъв е проблема? - нетърпеливо попита, вдигайки вежди.

- Никакъв, просто... - щом е никакъв, Луи го целуна с подла усмивка, чувайки входната врата.

Но след малко Стайлс успя да вдигне ръка и да я разбие срещу главата на Луи, при това се отдръпна с кръвнишки поглед. А една самодоволна усмивка се появи на устните на Хари.

- Какво става? - попита Лиам, гледайки как Томо седеше върху Хари с ядосан поглед. Двете момчета не отделяха погледите си, затова и другите се учудиха.

- Нищо - отговори Луи, след което се изправи, сядайки на дивана. Стайлс последва примера му и погледна нагоре с малки червени петна по бузите си.

- Трябваше да дойдем час по - късно, развалихме всичко! - Лиам въздъхна, сядайки на един фотьол.

- Ако бяхте дошли след един час можеше и да сме голи на дивана, така че тази ситуация е по - добра - усмихна се престорено Луи към тях.

- Ще престанеш ли да говориш така? - повиши тона си Хари, поглеждайки го ядосано.

- Не, няма. И ти го знаеш! - ухили се към него. - Е, има един начин... - при това кърлито извъртя очи.

- Забрави!

- Харесваш ме такъв какъвто съм? - белите зъби на Томлинсън излязоха на показ.

Стайлс въздъхна раздразнено и го целуна по устните бързо.

- Това не отговаря на въпроса! - нацупи се по - възрастното момче.

- Не осъзнаваш ли, че се държиш като мълко дете? Да, по - сладък си, но прекаляваш! - Луи го целуна по устните, като успя да се задържи за доста дълго време. За жалост не беше с език...

След като погледнаха останалите се захилиха заради физиономиите им.

- Какво става? - Джош вдигна веждите си, сядайки на някаква мека мебел.

- Нищо, този идиот ме дразни! - усмихна се невинно Хари.

- Значи аз съм идиот и те дразня?

- Не започвай, мамка му! - къдравелкато въздъхна, поглеждайки го.

- И защо? Трябва да знам какво мислиш за мен, кърли! - и сякаш в точното време, Зейн и Найл нахлуха в къщата.

- Доста ли закъсняхме? Едвам изкарах Зейн от леглото! - усмихна се извинително Хоран към всички.

- Трябваше да останем още един час в леглото, спи ми се! - Тялото на Малик се настани в единия край на дивана.

- Значи единадесет часа сън не ти стигат? - вдигна учудено вежди русокосия.

- Не... не можах да спя онзи ден от тези двамата - посочи Луи и зеленоокия - Защото Хари пищеше като момиченце, след това почти не съм спал и знаеш, че снощи заспах късно.

- Хаз е пищял? - Найл веднага погледна към къдравия си приятел, който беше почервенял като домат.

А всички останата гледаха цирка...

Сякаш бяха излезли от комедиен сериал, който момчетата гледаха почти всеки ден, но явно е към края си, щом Хари и Найл се приберат...

- Тогава нека всички разберат защо Хази е пищял като момиченце... - Луи се ухили, а Хари просто го изгледа лошо.

- Да не си посмял! А и ти беше виновен, ако помниш?

- Помня! Помня и как ме завърза за леглото и после заключи в стаята! - мазната усмивка не слизаше от устните на Луи.

- Майната ти! - изръмжа Хари, поглеждайки към босите си стъпала, които стъпваха мекия килим. И всъщност, беше приятно да чувства нещо меко под себе си.

- Искам да знам какво точно е станало! - Найл се настани на земята, подпрял крака на Лиам, който пък не възразяваше. Пейн си сплиташе пръсти в меките му руси коси, казвайки:

- И аз искам да чуя историята! Стана ми интересно!

- А на мен ми трябва малко смях - Джош се намести удобно в очакване.

- Може ли? - Луи погледна партньора си с лека усмивка. Стайлс въздъхна и кимна, но все пак чу сумтенето на Зейн.

- Беше късното вечерта...

*Ретроспекция

Когато Хари се обърна на другата страна, с периферното си зрение забеляза Луи, коленичил до леглото. Изкара си акъла и изпищя. А писъкът озвучи цялата стая и не само.

Просто беше видял черна фигура в тъмнината и не издържа.

- Мамка му! - започна да си казва тихо Стайлс, опитвайки да подравни дишането си.

- Ъм, добре ли си? Сякаш си видял призрак!

- Ами аз току - що видях, Луи! Боже, не мисля, че ще мога да заспя! Какво си мислеше?

- Момчета! - тихо прошепване прекъсна разговора им. - Найл спи, не искам да се събуди! Спора може и утре да си го проведете. Или конското на Хари може да почака! - проговори Зейн и въздъхна, а Луи се учуди заради думите.

- Аз ли? Хари трябва да получи конско! И то точно сега. Нямаш право да ме заключваш в собствената ми стая! - повиши тона си, поглеждайки къдравелкото.

- За това ли викате? Луи, това са глупости! Остави го да спи и отивай в стаята си! - Зейн се държеше като майка и най - добър приятел на Хари.

- Не, ще спя точно тук! - една подла усмивка се появи на лицето на Луи. - Лека нощ, Зейн! Извинявай за безпокойствието! - при това Малик погледна към Хари и вдигна вежди.

- Не изглеждаш добре - поклати главата си, приближавайки се до тялото на Стайлс. - Пулса ти е избързан! Хей, успокой се! - загрижено проговори, но Хари поклати глава.

- Не - не мога да се успокоя! Луи ми изкара акъла! Мислех, че е онзи психопат от сънищата ми през периода на десети клас.

- Имал си кошмари? - Хари кимна, чувайки въпроса на Луи. Този път използваше загрижен тон. - Съжалявам, не исках да те стрестна. Просто ме заключи в собствената ми стая! - Томлинсън седна на леглото до него и постави целувка на бузата му. - Нека си легнем и утре ще си по - добре, нали? - зеленоокото момче кимна с лека усмивка.

- Приятни сънища, момчета! - и с това Зейн излезе от помещението, връщайки се при спящия Найл.

*Край на ретроспекцията

- Останалото си е лично и не мисля, че ви е нужно... - усмихна се Луи към тях.

Хари през цялото време хапеше устна с порозовели бузки.

- Не трябва да се срамуваш от това, Хари! - Лиам се ухили, докато дясната му ръка още ходеше из косите на Найл. Който пък имаше усмивка на устните си.

- Знам, но Луи е ужасен и всъщност, не беше чак толкова загрижен, колкото изглеждаше тогава. После ми го върна тъпкано! - Стайлс измрънка под носа си и погледна към Зейн, досещайки се колко беше мил онзи ден. Но като видя неговия мрачен поглед, просто се зачуди.

Малик гледаше в неутрална точка. Просто зяпаше и мислеше дълбоко, не слушаше момчетата, а собствения си глас.

- Всъщност, забелязах, че когато викнем Хари, той рязко се обръща към нас. Наистина, какво си му направил? - запита се Джош, гледайки Луи.

- Нищо, явно доста съм го стреснал. А не исках! Просто е имал глупави кошмари и благодарение на мен, отново се е сетил за тях!

- Това не са глупави кошмари! Не знаеш какво преживях онази година! Така че не ме съди, ясно? - Хари ядосано повиши тон към синеокия.

- Добре, съжалявам. И аз съм имал тежки дни и години, но съм ги преживявал!

Хари, раздразнен от всичко, се изправи от дивана, спринтирайки до стаята си.

А когато влезе вътре, седна на леглото, затваряйки очи и въздъхна в тишината.

Само ако Луи знаеше какво преживя... нямаше да му се подиграва.

Но когато Томо осъзна, че снощи Хари сънуваше нещо... му стана жал. Затова бързо се качи нагоре с извинение, че ще го види, нахлувайки тихо в стаята.

Луи се приближи, коленичейки пред него с лека усмивка.

- Нали осъзнаваш, че можеше да ми изкараш акъла? - Хари вдигна влажния си поглед. - Чух те как влизаш! - обясни.

Томо се повдигна леко, сливайки устните им, защото забеляза малките сълзи, образувани в прекрасните зелени очи.

- Съжалявам! - прошепна срещу лицето му, след което успя да го прегърне. - Просто тези дни изобщо не мога да мисля. Сякаш реалността си играе с мен! - когато Хари чу това се отдръпна с вдигнати, от учудване, вежди.

- Защо? Какво е станало? - запита се мило, докато ръцете му си почиваха на рамената на Луи.

- Сега ти си важния! - опита се да смени темата с една лека усмивка.

- Не овъртай, кажи ми какво ти има! - успя да повиши тон къдравелкото, гледайки го с онзи сериозен поглед.

- Ами... просто, Джош говореше ужасни неща за теб! - Хари се подсмихна на това, погали косите му, разрошвайки ги. - Не си разтроен? - лицето на Луи преоблада учудена физиономия.

- Не, не съм. Почакай... какво точно е говорил за мен?

- Очакваше се! - въздъхна той. Седна в скута му с малка усмивка.

Луи му разказа накратко какво е станало, а Хари разшири очи.
- По реакцията ти си личи, че си учуден - захили се Томо, поставяйки целувка на устните му.

- Но... Джош донякъде е прав! - смутено проговори, опитвайки се Луи да не го чуе... но уви.

Мозъкът, който си беше малко празничък, успя да сформира всяка една дума, която чу да излиза от плътните устни на Стайлс.

- Искаш да кажеш, че са те разширявали и друг път? - Хари кимна на въпроса му.

***

Съжалявам, че свършва така... не исках да е прекалено дълга главата иначе бих обяснила какво всъщност става...

Ще се радвам ако гласувате! ^^ Наистина е важно за мен! ♡