- Майка ти знае ли, че си гей? Защото това няма логика! - побърза да каже Луи, изправяйки се в седнало положение.

- Не, не знае. Съжалявам, може ли да си лягаме и да поговорим друг път? Моля те! - помоли се тихо Хари.

- И аз се извинявам, хайде да се пренасяме в страната на сънищата - ухили се с прекрасния си глас Луи и легна на меката възглавница, Хари легна по гръб и затвори очи, мислейки си, или поне си въобрази за момент, че е в стаята си. В Холмс Чапъл, Чешир.

И както винаги правеше, когато бе сам, пееше. Точно както, когато Луи излезе до магазина...

"Чувствам сякаш в момента това може да бъде завинаги.
Не искаме да заспиваме, защото мечтаем на глас.
Опитваме се да се държим прилично
но знаеш, че никога не се научихме как.
Аз и ти бяхме отгледани в една и съща част на града.
Получили тези белези на едно място.
Помниш ли как се навъртахме наоколо просто
пилеейки време?

Няма ли да останеш до сутринта?
Всичките ми любими разговори
са водени след полунощ.
Защото не знаем какво казваме.
Просто се давим в чашите си.
И говорим през задниците си.
Сякаш всички ще се справим.

Знаеш, че винаги се връщам на това място.
Знаеш.
И ще кажа.
Знаеш, че винаги ще търся твоето лице.
Знаеш."

Една сълза се спусна от окото му, пеейки песента на One Direction - A.M. Наистина бе хубава.

Вдиша разтреперено въздух, усещайки устните на Луи на бузата си. Явно изчиствайки сълзата.

- Прекрасна песен. Наистина трогва. Но не искам да плачеш, нали? - проговори с нежен глас в ухото му. Хари кимна, после го погледна.

- Ти си страхотен, Луи! Чудя се защо не си имал дълги и стабилни връзки.

- Не знам. Явно съм чакал теб! - Стайлс се усмихна едва доловимо, отново затваряйки очи.

- Знаеш, че винаги ще търся твоето лице, нали? - ухили се тихо.

- Ау, песента е за мен... - изписка Луи, успявайки да го прегърне.

- Така предполагам. Наистина става късно, хайде да си лягаме! - Томо кимна и положи глава на гърдите му, отново. - Явно за пореден път ще ти кажа Лека нощ!

- Лека нощ, Хази! - беше последното, което чуха и двамата. Е, Луи докато не заспа си чуваше биенето на учестеното сърце на Стайлс. Но не възрази. Беше прекрасно.

А на сутринта, първия който се събуди беше Хари. С ужасно главоболие.

И познайте къде! На паркета до леглото. Не му се мислеше как е попаднал там, проблема беше, че не можеше да се изправи. Цялото му тяло беше скапнало.

- Луи... - тромаво проговори и простена след това. Но уви, Луи спеше дълбоко.

Хари се плесна умствено и с триста мъки успя да се изправи. Едвам, едвам влезе в банята и остана там за известно време.

А когато положи тялото си на леглото, Луи се подсмихна.

- Казах ти! - Хари рязко погледна към него с все още сънени очи.

- Какво?

- Казах ти, че сутринта няма да можеш да ми купиш кутия цигари - тих смях излезе от устните на Томо.

- Боже, та аз дори не мога да ходя. Цялото тяло ме боли, дори когато говоря - проплака Стайлс, поглеждайки умореното момче.

- Стой тук! Идвам след минутка - по - ведро отговори Луи, поставяйки целувка по бузата му, установявайки, че е топличка.

А Томо по боксерки отново влезе в стаята си, носейки хапче за главоболие и чаша вода.

- Просто го вземи, ще се чувстваш по - добре - усмивка се появи на устните на Луи, щом седна на леглото.

- Благодаря!

След малко синеокото момче допря пухкавите си устни до челото му и се усмихна.

- Толкова си топличък... - подхили се Луи, хващайки лицето му в шепите си. - Нали не си болен? Защото имах изненада!

- Бях болен миналата седмица, не мисля, че съм способен отново да се разболея!

- Супер! Защото ако се окажеш болен, никога няма да разбереш какво има под къщата - Хари разко погледна към него с надежда в очите. - Както каза миналия път... всяка двуетажна къща има и подземие. Някой я правят като стаи, за гости, други за перално помещение. А моето е нещо... нещо, което съм сигурен, че ще ти хареса.

- Луи... - изписка младото момче.

- След един час ще слезем. Заедно! - Стайлс се намръщи. - Съжалявам, ти все още едвам гледаш!

- Както и да е... искаш ли кафе? - попита веднага след това.

- Да, искам, но аз ще го направя, защото ти няма да можеш да се изправиш.

- Добре...

Когато мина около един час... и двамата си говореха в леглото на Томо.

- Сега може ли? Моля те... и без това ми е скучно! - измрънка Хари, а гласът му се пречупи. Затова Луи бързо оправи нещата, като го издърпа.

Без да говори, синеокия просто тръгна надолу по едни стълби.

Беше наистина тъмно, температурата тук беше... по - различна. Хари все още размишляваше какво му имаше на въздуха. Сякаш бе по - тежък.

Спряха, явно пред една врата. Имаше златна дръжка, която Луи натисна надолу, а вратата открехна.

- Затвори си очите и ми кажи какво си мислиш, че ще видиш! - Хари кимна, затвори очите си, поставяйки ръката си върху тях, за по - сигурно.

Луи пристъпи напред и се чу тряскането на вратата.

- Не знам, странно е! Но съм сигирен, че миризмата ми е позната. Както и този въздух.

- Мирисът е на ванилия, съчетано с мента. Наистина мирише прекрасно. И то толкова, че да прекараме няколко часа тук. Сами! - при един тих и подъл смях, Хари рязко отвори очите си, виждайки не това, което си представяше. Разшири очите си при прекрасната гледка, усещайки как краката му трепереха.

- Живея тук от един месец, а не си ми казал, че имаш басейн? Мразя те, Луи! Не знаеш какво можехме да правим тук - Стайлс пристъпи напред, приклеквайки, като пръстите му бавно зашариха по хладката, но приятна, вода.

- Ами съжалявам, но ти беше болен една седмица, а през другото време се забавляваше и нямаше кога - простена Томо, след коети се приближи към Хари. - Тук винаги се усамотявам. По - рядко идвам, но когато го правя, е за по - дълго. Наистина е приятно да помислиш за нещо или ако плануваш. Често, когато си писахме, бях тук.

- Но Луи, та тук е като в рая! - Хари започна да разглежда...

Плочките, които се намираха в басейна, преобладаваха синия и зеления цвят.

Стените бяха оцветени в наистина светло тюркуазено. На места имаше сребърни и златни орнаменти. Имаше и два шезлонга. Но не бяха като тези от плажа. Имитираха стъкло, но и дъното на морето.

Забравих и да вметна, че в басейна има и светлинки. По ръба. Така осветяваха басейна. Боже, наистина беше като в рай.

- Може ли да вляза? - попита Хари, обръщайки се към притежателя на къщата.

- Разбира се, но първо да те съблека! - Луи бързо отиде при него, усмихвайки се.

Стайлс му се отдаде и го остави да го съблече, докато не останаха и двамата по боксерки.

- Хайде сега да влезем! Умирам да направя това, което съм намислил - подла усмивка се появи на устните на Луи, хващайки ръката му.

Слязоха по едни прозрачни стълби, ето защо и кърлито не можа да ги види.

- Виждаш ли как другата част на басейна е направено, за да могат хората да седят? - Хари кимна, усещайки как водата се блъска в кожата му. - Нека отидем там! - и двамата с бавно темпо се придвижиха натам и Луи постави тялото на Стайлс да седне на нещо мекичко. Беше непознато на къдравелкото...

Томо натисна едно копче и Хари погледна към сините му орбити.

- Какво? Не си ли ходил на джакузи преди? - попита невинно Луи с една малка мазна усмивка.

- Ходил съм, но това е по - различно!

- Знам, ама не е ли по - приятно? Създадено е за удоволствие, Хаз! - започна да се хили, а бузите на Стайлс почервеняха.

Луи въздъхна, като бавно седна в него. Усмихна се сладко и невинно, като започна да изсмуква жадно устните на Хари. Ръцете му бяха на кръста на кърлито, докато водата създаваше една приятна атмосфера. Беше ново за тях двамата, но си личеше, че бяха задоволени.

- Не мога да повярвам, че си близо, само задари това нещо! - ядоса се Луи, показвайки малкото джакузи.

- Да не би да ревнуваш, че съм задоволен от това, което пусна? - започна да се смее Хари, но все пак си личеше зачервяването по лицето му.

- Ами да! Вече си мой! - усмихна се Луи, започвайки да поставя целувки по врата му. Спря джакузито, издърпвайки го.

Синеокия беше накарал да създадът една по - висока стена, само за секс. Рядко я използваше, но имаше ефект. Блъсна тялото на Хари там, притискайки своето в неговото.

И докато Стайлс се усети, Луи беше навлязъл в него.

А там останаха... доста дълго. Просто пилеейки време. На няколко пъти излизаха, но после отново удоволствието и желанието напираха в телата им.

***

Не се получи, както исках. Ама както и да е. Надявам се главата да ви е харесала. :)