- Ъм, извинете - изкашля се сестрата и Зейн веднага се отдрпъна, зачервен. - Тук съм, за да прегледам господин Хоран, след това спокойно можете да си ходите - усмихна се мило и се приближи до тях.

Но все пак, Зейн искаше да наричат Найл с неговата фамилия. Толкова ли беше лошо, че мечтае?

- Ще изляза. После ще се видим - усмихна се сладко Малик към русичкото момче.

- Не... остани! - помоли се Найл.

- Не мога. Съжалявам, чао - Зейн го целуна по челото, след което излезе от това помещение.

- Е, как се чувствате? - попита мило сестрата с лека усмивка на устните си.

- Не ме наричай на Вие, моля те. Просто го мразя - това породи тих смях у нея.

- Добре тогава, но все трябва да отговориш на въпроса ми - подкани го младата жена, преглеждайки листята в ръцете си.

- Вече съм по - добре - лека руменина покри лицето на Найл, като каза това, но не знаеше какво го очаква. - Аз... извинявай, че ни завари в такъв момент.

- О, няма проблем. Сладко е как ти се обясняваше в любов. Това ви е пърата целувка, нали?

- Да... чакай! Попита дали на мен е първа, или на нас? - бързо попита той, вече седейки на леглото.

- На вас двамата - усмивката и нарастна, досещайки се за нещо. - Това ти е първата целувка! - не беше въпрос. Просто подтикна кое е вярното, а цялото лице на Найл пламна.

- Не, аз... - въздъхна и поклати глава. - Да.

- Но това е хубаво. Ако му кажеш, отвън ще му стане гадно, че е откраднал първата ти целвка, но отвътре ще крещи от радост. Повярвай ми! - жената му намигна... и след като тя излезе от помещението, момчетата влязоха и Хари се втурна към болничното легло с малки сълзи на очите си.

- Боже, Найл! Добре ли си? - попита разтревожено, прегръщайки го силно.

- Да, Хаз. Вече съм по - добре - Зейн се усмихна, чувайки това.

- Изкара ми акъла - Найл го прегърна и по - силно, след което въздъхна във врата му.

- И да, гладен съм. Не ти отговорих на въпроса от преди два часа - ухили се Хоран и получи целувка по челото.

- Тогава... може да поръчаме пица, става ли, Лу? - Хари се обърна към приятеля си.

- Да, става, ако и Зейн остане да яде при нас! - една малка и едва доловима подла усмивка се появи на устните на Луи.

- Добре... ще остана! - заяви Зейн, гледайки право в Найл.

Хоран и Хари седяха отзад, за което русокосия се сърдеше, но не можеше да вини никого.

Русокосото момче се облегна назад на седалката, но затвори очите си. А тъй като започна да мисли дълбоко над целувката, не чу разговора на момчетата.

А доколкото до това, което се случи преди в болницата... е, Найл не можеше да си обясни. Наистина му бе първата целувка, но... трябваше ли да каже на Зейн? Да, трябва. Ами ако си помисли, ча Хоран е... коя е точната дума? Задръстеняк? Ъгх.

- Найл, пристигнахме! Ей, мъник! По дяволите, да не заспа? - момчето се ухили на думите на Хари.

- Мамка му, не съм. Но ми се доспа - въздъхна и отвори вратата, като се задържа на краката си, премигна няколко пъти и после още една въздишка се откъсна от устните му.

- Хей, добре ли си? - Стайлс се приближи до него, като му помогна да влязат в къщата.

- Ъм... Луи и Зейн къде са? - попита по - тихо Найл, сядайки на дивана.

- До магазина... и да вземат пица - отговори с усмивка, като тялото му се настани до това на Хоран, пускайки телевизора.

- Как вървят нещата с Луи? - това накара Хари да го погледне.

- Всъщност... супер. Дори не мога да повярвам колко. В началото, когато си писахме... той настояваше да продължим да комуникираме, а аз не исках. Тогава аз бях грубиян. Но в последствие се влюбих в момчето, което сбърка номера. Това не е ли странно? - Найл се подсмихна и положи глава в скута му, полагайки тялото си на целия диван.

- Не е, Хаз. Нарича се любов! - усмивка се разпространи на устните на Хоран, като се намести по - удобно. - Защо не ми каза, че той те е чукал? - попита вече със затворени очи, а бузите на Хари бавно започнаха да горят.

- Ами... не знам. Съжалявам, може би, просто е интимно и не мисля, че трябваше да ти казвам. Но все пак извинявай.

- Знам, но нали сме най - добри приятели? Можеше просто да вметнеш - сви рамене русичкото момче. - Съжалявам, преигравам. Наистина някои неща не са нужни за казване.

- Защо...? Станало ли е нещо? В болницата? - попита Хари, сресвайки косите на Найл.

- Не, тоест. Просто... Зейн ми предложи да станем гаджета и аз приех - бързо каза Хоран и зарови личице в корема на Стайлс.

- Боже, Найл! Та това е... чакай, Лиам е бил прав? - свъси вежди, като все още пръстите му бяха заплетени в русата коса.

- Да, беше. И продължи изречението, моля те! - настоя той, поглеждайки нагоре с лека усмивка и с розови бузи.

- Това е толкова сладко! - усмихна се, разтривайки челото му с палеца си. - Срам ли те е от това?

- Не, ти си откачил! Радвам се, че сме заедно, но както каза той... ще страдаме и двамата след като замина. А вие с Луи сякаш не подтиквате тази тема и се опитвате максимално да се възползвате от времето - отговори Найл и това накара Хари да се замисли.

Да, той бе мислел за това, но... Хоран беше прав, какво щеше да прави след един месец без Луи? Не искаше да знае отговора. Или поне беше рано за него.

Но мислите му излетяха бързо, чувайки гласа на Найл.

- Съжалявам, нека погледаме телевизия, докато онези двамата дойдат, става ли? - Стайлс погледна надолу, като кимна на въпроса.

Погледна екрана пред себе си и се замисли отново, като усещаше как Найл правеше малки и невидими фигурки на бедрото му. Но не му пречеше, беше му приятно. За миг си помисли, че това бе Луи...

***

Ай, аз имам същия проблем. 😂
Леля ме вчера се върна от Испания и е тук само един месец. *тъжна въздишка*
Но идва всяка година по толкова, така че... здраве да е. И поради тази причина вчера не можах да кача некста.

Ще ми кажете ли дали ви харесва? И дали е интересна?  =)