- Найл? Цял ден не съм те виждал... и си помислих. Гладен ли си? - попита Хари с мек и загрижен глас, но същевременно беше и притеснителен.

- Не - отговори по - тихо русокосия и преглътна.

- По дяволите, плачеш ли? - повиши тон Стайлс и се опита да отвори вратата, но безполезно. Беше заключена.

Найл не отговори и просто чу шумове... затова и отново затвори очи и имаше чувството, че всеки момент ще припадне от всички сълзи, които пропиля, заради Зейн.

И след секунда чу трясък, вдигна поглед, виждайки, че Луи бе разбил вратата.

- Найл? - Хари бързо отиде до него и клекна, а Луи гледаше тъжно момчетата до тях. - Отговори ми! Какво ти има? - Найл отмести поглед и още сълзи напълниха очите му. - Найл, моля те, отговори ми!

- Остави ме! - проплака едва, едва, но не го погледна.

- Найл... тревожим се за теб - Луи постави ръката си върху рамото на русокосото момче.

- По - добре попитай приятеля си! - прошепна Найл и погледна Хари, като го прегърна силно, хлипайки и по - силно от преди.

- Какво? Найл, обясни ми какво става! - настоя Хари, като също го прегърна.

- Телефона на Зейн е изключен, какво е станало? - намеси се Луи, като започна да погалва главата на русокосото момче.

- Не искам да говоря за това... - прошепна и зарови мокрото си лице във врата на къдравия му приятел.

- Тогава аз ще говоря с него! - Луи бързо се изправи.

- Не, Луи, не усложнявай нещата, моля те! - проплака Хоран.

- Няма да те оставя да плачеш. Ще поговоря хубаво с него... - Луи постави бързо целувка на устните на Хари и излезе от стаята, както и от къщата.

...

Звънна на вратата на Зейн яростно, минути по - късно, вратата се отвори и Луи завари зачервения Малик на вратата.

- Какво си направил, мамка му? - започна да вика Томо, като затвори вратата на къщата.

- Съжалявам.

- Е, едно съжалявам няма да оправи нищо. Найл цял ден е плакал в стаята си. Какво си му направил?

- Казах му, че не може повече да се виждаме. Един месец да не се виждаме и после той да се прибере с Хари - каза тихо и погледна надолу.

- Как така си му го казал? Знам, че аз съм ужасен, но това е прекалено... поне за него. Защо не помисли как ще му се отрази?

- Виж, знам, че съм глупак, но така и двамата ще страдаме по - малко.

- Мислиш ли? - Зейн поклати отрицателно глава и после просто покри лицето си с длани. - По - добре ще е ако му се извиниш. Ако... ако наистина си влюбен в него, или както казва Лиам, ще - и бива прекъснат от телефона си. - По дяволите! - ругае под носа си и вдига на Хари.

- Луи... - тихия глас на Стайлс, привлече вниманието на Луи.

- Какво е станало? Добре ли си? - попита бързо загрижен и преглътна.

- Не, аз... Найл за - започна да ми разказва какво е станало. Но се - паникьоса се още повече и се задушаваше. И го приеха в болница - изхлипа младото момче, а при думите му, Томлинсън разшири очи.

- Добре. Ще дойдем. Само кажи пред коя стая си.

- 37 - отговори тихо и после затвори очите си.

- И моля те, успокой се! Всичко ще е наред - започна да го утешава, а Зейн вече бе спрял да плаче.

- Дано. Чао! - след което линията прекъсна.

- Има ли нещо? - попита Малик притеснен.

- Да... приели са Найл в болницата - тихо проговори Луи.

- Какво? Той добре ли е? - започна да задава въпроси, но синеокия нямаше време.

- Не знам. Нека отидем при Хари - Зейн кимна, единствено оправи леко косата си, влизайки в колата.

- Аз съм виновен за всичко, по дяволите! Аз съм идиот! - няколко сълзи напуснаха очите на Зейн, като вече пътуваха.

- Знам, че си глупак, но знам и също, че съжаляваш за всичко и че не можеш да издържиш да си далеч от Найл - при това Малик рязко погледна към него.

- Прав си, мамка му! - чернокосия се подпря на прозореца на колата, коята пък спря пред входа на болницата.

На Зейн не му пукаше, че е зачервен и със сълзи на бузите си, просто излезе бързо и заедно с Луи отидиха при Хари.

- Хаз... добре ли си? - Томо бързо го прегърна и то по най - силния начин.

- Не, не съм добре... - тихо изхлипа къдравелкото, докато се опитваше да падравни дишането си.

А Малик гледаше към вратата, в коята вероятно беше Найл. Сълзите се спускаха бавно по лицето му, усещайки товар на рамената си. Чувстваше се виновно. Заради него Хоран страдаше и сега лежеше бедпомощен на леглото.

- Зейн? - той не успя да отговори. Стоеше вцепенен, чувствайки огромна дупка в гърдите си. Лиспваше му нещо. А именно Найл. Най - сладкото нещо в живота му. - Зейн! - вече реагира и погледна към Луи, който прегръщаше спящия Хари. - Стоиш така от поне половин час.

- Не ми пука, Луи! Искам да го видя!

- След малко това желание ще се изпълни - усмихна се една блондинка, която явно беше сестрата.

- Наистина ли? - попита с надежда Зейн с онези големи и невинни очи.

- Разбира се! Само кажете... някакъв роднина ли сте му или? - попита мило жената и за миг той не знаеше как да отговори.

- Те са заедно! - Зейн разко погледна към хилещия се Луи.

- Това не е вярно! - бързо отсече чернокосото момче.

Но толкова много искаше Найл да е негов.

- Но след като се събуди, ще станете, повярвай ми! - Луи му намигна и на Малик му стана неудобно, заради русокосото момиче. Честно казано, тя му напомняше на Найл.

- Е, в такъв случай... с удоволствие можеш да го видиш. Сега! - Зейн се усмихна широко, не почака и секунда повече и влезе в помещението където беше Хоран, буден?

- Найл, аз... - тръгна да говори, приближавайки се към момчето.

- Не! Моля те, просто ме остави! Твърде много ме боли... - проплака по - младото момче и покри очите си с длани.

- Затова съм тук. Толкова много съжалявам, дори не знам какво говорих сутринта. Не искам да страдаш, заради идиот като мен. Знам, че само заради мен си тук и толкова съжалявам. Не искам да те нараня, затова ти казах, че - че ни трябва свобода. И напротив. Искам да те виждам до края на месеца. Не ми пука после колко ще страдам, искам да опитаме. Аз, по дяволите... само с погледа си ме караш да направя толкова много неща, които не знам дали са позволени. Не мога да повярвам, че се влюбих в теб от пръв поглед. От първия миг, в който те видях. Онзи ден, в който се запознахме в колата. Тогава знаех, че си специален. Ни, влюбен съм в теб!

И в очите на Зейн имаше сълзи, но тези на Хоран... бавно се спускаха по зачервените бузи.

- Не, това не може да е истина. Зейн, а - аз - дори не можеше да довърши. Отново се задушаваше. Не можеше да диша, затвори очите си, чувайки как сърцето му биеше силно.

А Малик знаеше как да го успокои, просто вдигна главата му, сливайки устните им в една, доста дълга целувка.

Този път, сърцето на Найл пропусна удар. Никога не очакваше това. Не мислеше, че това ще стане. Че ще е някога срещу устните на Зейн.

Но просто отново затвори очите си, отвръщайки му бавно и спокойно, със сълзи на очите си. А чернокосия избърса няколко нови стекли се горещи сълзи на бузата на Найл, наклонявайки глава на една страна.

Зейн не можеше да повярва. Най - накрая го направи! Успя да докосне езика на Найл със своя и успя да го накара да се отпусне и да се успокои.

Малик не искаше това да спира, но знаеше, че все някога ще стане. Все някога ще трябва да се спогува с Найл. С това да вижда сините му очи, прекрасната и невинна усмивка, зачервените му бузи, сълзите му... и разбира се, тялото му. Но и меките руси коси.

Не, все още бе рано да се спогува с първата им целувка. Затова и не се отдръпна, продължи да целува червените устни на Найл, като бавно го накара да легне на възглавницата си, лигавейки се.

Хоран успя да прехапе устната на приятеля си, за което и двамата се учудиха. Но... Малик се отдръпна с недоволство и погледна в красивите сини очи.

- Чувствата са зваимни - усмихна се Найл към него и Зейн постави бърза целувка на устните му.

- Тогава... ще бъдеш ли мое гадже? - ухили са Зейн, като подпря челото си на неговото.

- Мхм... - промърмори тихо, навеждайки се и целувайки бавно устните на Малик с чувство, точно както го харесваше и чернокосия.

***

Та... това беше Зиал момента. Дано няма разочаровани.

Ще се радвам ако ГЛАСУВАТЕ и може би... оставите по едно мнение. Благодаря ви! ❤

Боже, вчера в осем часа си викам, след един/два часа ще кача некста, а като погледнах часовника пишеше 01:30. Наистина се извинявам, трябваше вчера да кача тази глава, но не исках да е след полунощ, затова... ето я. :)

И тъй като тези двамата се държат като малки деца, направих Зейн да каже Гадже, а не нещо друго. :D