Луи се събуди от светлината, влизаща през прозореца му, и принудено отвори очите си.

Бавно погледна надолу и забеляза шоколадови на цвят къдрици. Веднага разпозна, че това бе Хари. Усмихна се и инстинктивно вдигна ръка и започна да преплита пръсти в къдриците му. Прехапа устна, усещайки как целия гореше. Не само отвън, но и отвътре.

Усещаше напрежение. Но бе хубаво. Беше прекрасно да чувства голото тяло на Хари срещу неговото.

Луи отново се отпусна назад и не спря да гали косите му. Затвори очите си и лека усмивка се заигра по устните му.

Той си спомняше всеки един стон, всеки един вик от страна на Хари. Това го влудяваше. Хари го влудяваше. Дори само с един поглед. А почти не се познаваха. Това беше странно.

Синеокия беше потънал в мисли и не усети кога Хари се бе събудил. Момчето се изправи и потърка лениво очите си. Тогава Луи го погледна и се усмихна по - широко.

- Добро утро, Хаз! - Стайлс се обърна разко и личицето му омекна, когато срещна погледа му.

- Добро утро! - той се прозя и ръката му премина през лицето си.

- Явно още ти се спи. Рано е, полегни си!

- Наистина ли? - попита с нотка надежда в гласа си Хари и получи за отговор една усмивка и кимване. Отново положи глава на гърдите му и издиша част от въздуха в себе си.

- Сладък си след секс - ухили се Луи и отново вплете пръсти в перфектните му къдрици.

- Затова ли се чувствам изнемощял? Цялото тяло ме боли... най - много долната част, както и ключи... цата - беше погледнал встрани и видял няколко лилави смучки там, тогава разшири очи. - Какво си направил на тялото ми? - шокира се Хари, като седна на леглото и се огледа добре.

- О, я стига... това ще изчезне след... може би няколко дена... а и сега ще си мой, маркирал съм те! - усмихна се Томлинсън подло на тази мисъл.

- Луи! - повиши тон къдравелкото и го погледна.

- Добре - нацупи се той и се завъртя на другата страна, затваряйки очи.

- Стига, де... Лу? - Хари положи длан на рамото му и момчето потръпна при допира му. - Ще ме погледнеш ли? - тъжно се помоли зеленоокия, но не получи отговор. - Луи! - отново повиши тон и го погледна. Тогава прехапа устна. Да не би да е заспал? Толкова бързо?

Хари поклати главата си и легна в леглото с изглед към гърба на Луи. Прегърна го отзад и се усмихна, като затвори очите си. Въздъхна и започна отново да се унася, точно както направи Луи.

- Сладки сънища, Бу! - прошепна Стайлс в ухото му и ето, че най - накрая заспа. Отново.

...

Луи се събуди първи. Отвово. Огледа се и осъзна, че Хари спеше зад него, потейки се, точно както и Томлинсън.

Момчето се изхлузи от прекрасната прегръдка, докосвайки леко с устни челото на Стайлс.

Облече се с един пуловер и някакво долнище, като заслиза надолу.

Косата му стърчеше във всякакви страни, но не му пукаше особено. Важният в момента беше Хари.

С бавно темпо влезе в кухнята и присви очи. Светлината беше ужасна. Явно някой вчера не е изгасил осветлението.

Луи изгаси лампата и започна да прави чай, като се прозя няколко пъти. Да, още му се спеше, но бе твърде късно. Вече минаваше обяд и бе желателно да станат.

Вече беше готов. Взе две чаши и сипа в тях горещ чай. Отново с бавни крачки се качи по стълбите и влезе в стаята си. Оставяйки чашите на един шкаф, точно до леглото.

Луи седна не матрака, карайки го да потъне и се усмихна към Хари, като го побутна.

- Ставай, Хаз... става късно! - никакъв отговор. Приближи се до тялото му и бавно погали бузата му. Бе толкова нежна... - Хари? Трябва да ставаш! - синеокия го целуна по нослето и къдравелкото бавно започна да отваря очите си.

Хари се изправи и Луи сложи ръце от двете страни на бузите му, като сля устните им.

Къдравелкото не знаеше какво става. Бе разширил очи, но тогава се осъзна и отвърна нежно на приятеля си.

- Направих чай, искаш ли? - попита Луи, като се отдръпна.

- Та ние току - що почнахме целувката - простена Стайлс и това предизвика смеха на другото момче.

- Имаме още почти месец... имаме достатъчно време.

- Но все пак не е много - тъжно се усмихна Хари и взе чашата, която бе подадена към него.

- Може ли да не мислим за това? - Стайлс кимна и отпи от чая си.

- Хубав е!

- Знам - усмихна се Луи и сега седяха един срещу друг на леглото си. - Мислиш ли... смяташ ли да се обличаш?

При това Хари усещаше бузите си топли и го погледна, като преглътна.

- Защо?

- Защото... - Луи облиза устни, гледайки гърдите му. - Имаш перфектно тяло, Хари! - отбеляза тихо, като насочи вниманието си надолу... по - надолу. Искаше да види члена му.

- Ъм... благодаря. Мога да се облека, ако искаш... - започна да говори, но разбира се, че Луи ще го прекъсне.

- Не! - отсече бързо момчето и тогава срещна погледа му. - Остани така. По - секси си! - Луи за секунди докосно устните му.

Единствената част от тялото на Хари, което бе покрито бяха дългите му крака и члена му. Това беше гадно...

- Какво ще правим днес? - попита Хари и отпи от прекрасния чай, направен от един синеок.

- Честно да ти кажа не знам.

- А къде са другите?

- Или още спят или са на вън, не бяха на долния етаж - обясни Луи, размахвайки ръка, сякаш разказваше нещо изключително важно.

- Ясно... - след това Хари постави празната чаша на шкафа и погледна към приятеля си.

- Какво? - свъси вежди Томлинсън, взирайки се в него.

- Нищо - усмихна се Стайлс и облегна тяло на рамката на леглото.

- Искаш ли да те облека... и после да слезем долу? Ще направим обяд - усмихна се Луи и гледаше право в тези невярващи очи.

- Ти? Ще ме обличаш? - момчето кимна. - Мога и сам. Имам си ръце - започна да се оправдава, но Луи нямаше толкова лесно да се откаже.

- И какво? Аз те съблякох вчера. Ще те облека и днес. Ще може ли, Хаз? - попита с малка искра в очите си. И с една едва доловима подла усмивка.

- Ъ... добре - тихо отговори зеленоокия.

- От твоята стая ли да ти взема дрехи?

- Да.

- Ей сега се връщам - Луи целуна челото му и излезе, като остави объркания Хари в стаята.

И всичко питъна в тишина... точно както винаги си е мечтал Стайлс.

- Ти да не би да спиш? - попита шокиран Томо, влизайки в стаята.

- Да - ухили се къдравия, но така и не се обърна към него.

- Ставай веднага, мързел! - Луи започна да го бута и да дърпа одеалото, но Хари имаше добър захват около него.

- Ти какво ми беше казал първия ден, когато си писахме? - момчито спря и вдигна вежди. - Ти каза, че никога не си учил и че винаги си ходил по клубове и купони.

- И?

- Ами това значи мързел. Моето е недоспиване.

- Щом казваш...

- Но все пак, ти ще ме обличаш - усмихна се Хари и Луи се доближи до лицето му.

- Ами ако не го направя? Ако те заеба тук и изляза от къщата, ходейки на клуб, за да си намеря по - добра кучка от теб?

- Тогава, може би, ще те завържа за леглото и няма да те пусна - усмихна се дяволито Хари и го дръпна за тениската, за да може да се блъсне в него.

- Явно мисълта ти ми харесва.

- Явно? Ами след като те вържа те чукам... цял ден? - ето тук Стайлс попита с дяволска усмивка.

- Тогава бих искал да избягам, за да може ти да ме хванеш - ръката на Луи бе на гърдите му за опора, но смяташе скоро да освободи палавият си ум. А именно с ръката имаше много начини как да си поиграе с тялото на младото момче.

- Добре - Хари с един замах, преобърна Луи и момчето падна на леглото до къдравелкото.

- По - силен си отколкото си предполагах... - уборотите на Луи бяха избързали, заради движенията на Хари.

- А в секса ще бъда още по - силен... - прошепна съблазнително кърлито на милиметри разстояние от устните му.

- Това си е мечта. Хари... би ли го направил наистина?

- Не знам... би ли ме облякъл? - бързо попита Хари с неловка усмивка.

- Разбира се! - усмихнат, Луи се изправи и взе отново дрехите.

Синеокия нахлузи боксерките върху краката му и прехапа устна.

- Да не си посмял, Луи... - стисна зъби Хари, виждайки на къде гледа момчето.

- И защо? Един хубав секс няма да ти навреди.

- Напротив. Дори не исках да се случва онова вчера, но знаеш, че не мога да ти устоя.

Ето тук Луи остана без думи. Та той дори попита...

- Значи не си искал? - тъжно попита и гледаше наистина по тъжен начин. Не знаеше как да мисли в момента.

- Не, че не съм искал, просто... не знам. Лу, аз почти не те познавам. Имам чувството, че живея в сън. Нереално е. Невъзможно е да си писал с човек с месеци наред и накрая просто да се видим. Ами ако беше пратил парите и аз ги взема? Има и такива хора, знаеш.

(На мен ми се е случвало. Писах си с едно момиче почти месец подред и често говорехме по телефона. Бяхме от един град. Накрая се видяхме. Излязохме няколко пъти и дам... вече сме непознати. XD)

- Спри за един момент. Аз те познавам. Дори само със съобщения пак сме близки. Повторих го няколко пъти. А сега престани да мислиш за това, става ли? - почти извика Луи в лицето му. Наистина му бе писнало да чува това. Не разбираше ли, че бе влюбен в момчето?

- Добре - тихо отговори Хари и погледна встрани.

- Съжалявам... не исках да ти викам, наистина. Просто... твоята логика ме побърква.

- Няма проблем. Още чакам да ме облечеш - усмихна се сладко къдравелкото и Луи не се сдържа и също се усмихна.

- Ела! - синеокия го дръпна към себе си и взе тениската. Сложи я върху стегнатото тяло на Хари и после взе панталоните. - Трябва да легнеш - Хари се подсмихна, но го направи.

Луи нахлузи дънките и се изправи, като подаде ръката си. Хари го погледна странно и Томлинсън простена.

- Хвани я! - Стайлс го послуша, хвана ръката и след малко бе прав срещу Луи. - Сега ще слезем ли долу да направим обяд?

- Да... хайде!

И двамата отидоха в кухнята.

- Явно те са излезли... - започна да говори Луи и отвори хладилника. - И са изпили целия алкохол? - почти извика и погледна бесен към Хари.

- Не знам нищо. Знаеш, че снощи бяхме заети.

- И се радвам за това - Луи се усмихна и го дръпна за тениската, а гърдите им се сблъскаха. - Може да го направим пак, тук - усмихна се дяволито синеокия и се повдигна на пръсти.

- Не - ухили се Хари и просто се наведе.

- Не? Но на мен не можеш да устоиш, знаеш.

- Знам... хайде да направим обяд, ти отиди и купи алкохол.

- Добре. И дано обяда е вкусен - присви очи Луи, след което вдигна едната вежда.

- Ще бъде, обещавам. Хайде върви. И може да се забавиш - Хари му намигна игриво и отвори отново хладилника.

А това влудяваше по - възрастното момче.

Сега, къдравелкото остана сам в една огромна къща. Започна да прави обяда на котлона и лека усмивка играеше по устните му.

Луи се насочи към къщата си. Бе взел вино за сега и водка за вечерта. Отвори къщата и влезе вътре. Събу обувките си и свъси вежди.

Да не би Хари пееше?

Луи поклати главата си и влезе в кухнята. Хари бе с гръб към него.

Колко хубаво миришеше само... явно кърлито си разбираше от това.

Той остави алкохола на една маса и прехапа устна.

Но тогава на Луи му хрумна нещо. Една подла усмивка се появи на устните му и тръгна към него.

Явно отново палавият му ум се обади.

***

Извинявам се, че по - горе дрънках нещо за моя живот, ама е същото като историите тук в уатпад с Texting. Дам... 😂

Надявам се да ви е харесала главата, постарах се иначе, ама не си личи, де... :D

Бих се радвала ако гласувате! Благодаря ви много. Обичкам ви! 😘