Найл влезе в кухнята при Зейн. Чернокосия му се подхили и седна на един стол.

- Престани! Дразнещо е! - нацупи се Хоран и се приближи до него.

- Знам, но ако искам ще престана - усмихна се невинно Малик. Той просто се наслаждаваше на ядосания Найл. Беше толкова очарователен...

- Лош, Зейни... много, много лош - проговори като малко дете и се изплези с помътнели очи.

- Сладко, а сега би ли седнал? - вдигна вежди Зейн.

- Сладко? От къде ти хрумна пък това? - Найл съедини веждите си заедно, гледайки приятеля си.

- Сядай! - нареди Зейн, посочвайки един от столовете.

- Добре - русокосия седна срещу него. - Изглежда вкусно! - каза с наслада Найл и прехапа устна. Зейн просто се усмихна на това колко сладко изглеждаше Найл.

- Хей, Ни? - русокосия погледна нагоре и кимна с лека усмивка. Просто не можеше да се сърди на Зейн. - Исках да... - започна да казва, когато чуха вратата да се отваря. След това въздъхна разочаровано от факта, че не можеше да каже едно нормално изречение на Найл.

- И започвате без нас? - чу се гласа на Луи, като се приближи до тях.

- Ами защо да ви чакаме да се нацелувате? Гладни сме! - каза Зейн, гледайки синеокия право в очите.

Добре... може би бе ядосан.

- Вие сте ни видяли? - шокира се Луи и преглътна, като гледаше приятеля си с разширени очи.

- Мда. Щяхте да се глътнете - засмя се Найл, като ги погледна.

- О, я млъквай! - Хари му прати поглед, който ясно казваше да млъкне.

- Ще закусвате ли? - попита веднага Зейн.

- Ъ... да - отговори простичко Стайлс и те седнаха един срещу друг.

Докато закусваха, Луи бавно вдигна крака си. Не гледаше към Хари, но докосна крака му. Усети как зеленоокия потръпва. Усмихна се и продължи нагоре, докато не стигна целта си. Бавно потърка члена му и чу как Хари издишва тежко.

- Луи! - повиши тон момчето. Синеокия вдигна поглед и кимна. - Това нищо ли не ти говори?

- Всъщност, не - направи изражение на невинен.

- Сериозно?

- Да. Нека продължим със закуската - мазна усмивка се появи на устните но Томо.

Хари получи ерекция. Е, как няма да получи при допира му? Зеленоокия бе прехапал устна, за да не изстене. Мамка му, беше ужасно за него, но пък прекрасно за Луи.

Луи бавно потърка дължината му и се усмихна дяволито. Определено успя да го възбуди. Усещаше как пулсира.

- Престани! - извика Хари към Луи, видимо ядосан от всичко това.

- С кое? - свъси вежди момчето, правейки се, че не знае.

- С това! - повиши тон и стегна челюстта си.

- С кое по - точно? - това вече го изнервяше, затова и избухна... а знаеше, че ще съжалявам след това. Или пък не? Какво щеше да стане ако не съжаляваше за грешките си?

- Просто прибери шибания си крак обратно! - викът на Хари сигурно огласяваше цялата къща.

- Ако не искам? - усмихна се дяволито Луи.

- Но аз искам - изръмжа Хари към него.

- Добре - сви рамене Томлинсън, изправи се бързо и остави нещата за миене.

- Луи? По дяволите! - изруга Хари и за момент затвори очите си.

- Ъ... защо не го догониш? - чу се гласа на Найл. Щеше да го направи, ако можеше.

- Заради това - Зейн посочи пениса му и къдравия прати гневен поглед към Малик.

- Не е нужно да го гледаш, мамка му!

- Найл попита, не е нужно да ми викаш! - чернокосия се изправи и излезе от помещението.

- Съжалявам - Найл проговори в тишината, поглеждайки приятеля си.

- Няма за какво, всъщност - сви рамене Хари. - Защо изобщо се съгласих да дойда? - попита сам себе си.

- Но това е хубаво. Ще видиш. Всичко ще се нареди - Найл го погали по рамото с лека усмивка.

- Така мислиш ти.

- Но е вярно, просто почакай! - Найл го целуна по челото и се усмихна. - Отивам при Зейни, сигурно е разтроен. Или пък утешава Луи. Не знам, но трябва да тръгвам.

Чакай, Зейни? Какво бе пропуснал?

- Чао - отвяно отговори Хари и положи челото си на масата. - По дяволите! - прошепна и стисна очи.

Успя да се успокои, поне за малко. Но усети ръка на рамото си. Простена вътрешно и проговори с дълбок глас, а това влудяваше Луи.

- Какво искаш? - попита Стайлс, но така и не вдигна поглед.

- Просто ме погледни! - Хари погледна нагоре към тъжните очи на Луи.

- Виж... съжалявам, но ти казах вече. Аз не харесвам такъв тип игри - започна да говори къдравкото момче.

- Но аз просто исках да се позабавлявам, не съм искал да ти правя зло. А и е за удоволствие. Съжалявам.

- Знам, но аз не харесвам това.

- Никога ли преди не си мастурбирал? - шокиран попита Луи. Хари положи чело на масата, отново. Но все пак усещаше топлина на бузките си. Отново се изчерви...

- Какво искаш? - попита раздразнен Стайлс.

- Да ти помогна! - това опледелено учуди младото момче.

- И как ще го направиш? - Хари студено отговори с въпрос.

- Като те изчукам - ухили се Луи. Но всъщност мисълта за това не бе зле. Томлинсън определено искаше да усети теснотата му. Да бъде в него.

- Престани! - зеленоокия повиши тон, гледайки го с умолителни очи.

- Добре... искаш ли да излезем? Да ти покажа града? - тази идея допадна много на Хари и веднага прие, като усмивка грейна на лицето му. Може да е малка, но все пак бе искрена.

- Облечи се, тръгваме след малко! - изкомандва Луи с усмивка, разпространила се на лицето му.

- Разбрано, шефе! - това по накакъв начин караше Луи да омекне.

- О... вече съм шеф? - Хари кимна и се качи по стълбите. Влезе в стаята си и съблече тениската си. След което и панталоните.

Луи го наблюдаваше. Беше се възбудил. Е, гледайки към пениса на Хари. Просто гледката беше прекрасна.

Зеленоокия облече чифт черни тесни дънки и някаква бяла тениска. Сложи си един блейзър и оправи малко къдриците си. Слезе по стълбите и се усмихна на Луи.

- Тръгваме ли? - вдигна вежди Хари, развеселен от всичко случващо се. Най - вече от това, което следваше.

- Да... - синеокия огледа облеклото му и го одобри. - Определено така можеш да забиеш някоя мацка - изкоментира той, неотделяйки поглед от ключицата му, която се откриваше. Беше толкова изпъкнала!

- Може да е така, но няма.

- Знам, защото ти си само мой!

- Какво? - свъси вежди Хари, поглеждайки го с объркан поглед.

- Да си чул. Идвай! - Луи го задърпа и излязоха от къщата, която явно само проблеми им създаваше.

***

Ще се радвам да гласувате и коментирате. Благодаря ви страшно много! ❤

И всъщност, Зейн по - горе просто искаше да се извини на Найл за всичко, което досега е правил... и ткам.

Наистина се извинявам за закъснението. Трябваше вчера да я кача, но просто не ми остана време. И знам, че главата е кратка, другата също е кратичка. Но 34 - та е двойно по - дълга и има малка изненадка в нея... :D