Найл се надвеси над момчето с палава усмивка. Току - що се бе събудил и установил, че е в стаята на Зейн, който пък спеше под него. Или пък не?

Не знаеше защо, но бе щастлив, че бе спал при Зейн.

- Защо ме зяпаш? - усмихна се чернокосият и Найл подскочи.

- А - аз... не исках. Съжалявам, сладък си, когато спиш - бързо поясни русото момче и гледаше как Малик отваря очите си.

- Но все пак. Ти си по - сладкия от нас и винаги ще бъдеш! - Найл прехапа устни и леки петна започнаха да се появяват по бузките му. - Сутрин ли е? - Хоран кимна на въпроса му. - Искаш ли да отидем у Луи?

- Добре - русокосият бавно се изправи от него и се прозя. Малик седеше и го гледаше как се разсъмва.

Те се оправиха набързо и тръгнаха към къщата на техния приятел.

- Стига си ме бутал! - засмя се Зейн и също го избута настрана.

- Тогава и ти трябва да спреш.

- Няма!

- И аз! - изплези се Найл към него.

- Стига!

- Казах ти, няма да спря, Зейни - това учуди Зейн, но честно казано, му хареса новия си прякор.

- Как ме нарече?

- Чу ме! - Найл намигна на момчето с лек смях.

- Добре, Найли - Зейн наблегна на името и русокосия се усмихна.

- Това ми хареса.

- А пък Зейни е сладко.

- Ъ... Зейн? Не подминахме ли къщата? - Малик ококори очи, чувайки това.

- Да... - те спряха и се обърнаха. - Който стигне последен е копеле - засмя се Зейн и започнаха да тичат обратно към къщата на Луи.

- Ти си си копеле, така че...

- Копеле! - изсъска чернокосия, преди Найл да има възможността да довърши изречението си.

Русокосото момче избърза крачката си, имаше период в който много сериозно играеше футбол и успя първи да стигне вратата на къщата.

- Потвърдих, че си копеле - засмя се Найл към него.

- Ще ти кажа аз на теб кой е копеле! - при това Хоран се засмя и по - силно. - А сега нека влезем.

- Къщата е много тиха. Значи още спят - те свалиха обувките и якетата си. Тихо се качиха и Зейн отвори вратата на стаята на Луи.

- Още спи, явно и Хари спи в неговата си стая. Нека слезем долу.

- Добре - Малик седна на дивана във всекидневната. - Какво ще правим? Скучно ми е! - измрънка русокосият и го погледна.

Зейн го дръпна към себе си и Найл бе принуден да седне на дивана до него.

- Събуди се доста рано... ако искаш може да поспиш - усмихна се чернокосия към него.

- Ъ... няма къде, а ще ти преча ако тук си легна.

- Ти шегуваш ли се? Легни в скута ми, няма да ми пречиш. Ще си имам компания! - очите на Зейн заблестяха и дари другото момче с усмивка.

- Добре - Найл легна на дивана, полагайки глава в скута на момчето, като затвори очите си.

- Ъм... извинявай за вчера - неловко, Зейн разчупи тишината, настанила се между тях двамата.

- Няма проблем. Но моля те... не го прави повече - проговори тихо и спокойно Найл.

- Добре. Обещавам! Но все пак не обещавам нищо за действията си - подхили се Зейн и Хоран погледна нагоре притеснено.

- Какво искаш да кажеш? - попита притеснено русокосото момче.

- Искам да кажа, че...

- Какво, за Бога, правите тук? - извика някой яростно и Найл моментално се изправи на краката си. Преглътна. Луи стоеше бесен до дивана и ги гледаше. - Какво сте правили в стаята ми? - отново извика и русокосият погледна към Зейн.

- Хей, успокой се! Нищо не е станало - спокойно каза чернокосият, гледайки Луи.

- Не е нищо. Какво си мислите, че правите?

- Не викай, по дяволите! - Зейн стисна челюстта си, след което се изправи и обви ръце около Найл. - Всичко е наред! - прошепна му в ухото.

- Знам, съжалявам.

- Казах ти, че не искам да чувам тази дума.

Найл просто го стисна силно, а Луи ги гледаше със свъсени вежди. Но тогава се осъзна и побърза да се извини.

- Извинявай, не исках да викам, просто... ядосах се, съжалявам - Томлинсън се чувстваше ужасно в момента.

- Няма проблем. Просто преувеличавам - отговори русокосият и Луи кимна.

- Чух те да викаш... всичко наред ли е? - намеси се Хари и всички се обърнаха към него. А горкото момче потърка очите си, току - що бе станало от леглто си. - Найл, добре ли си? - шокиран отиде при него, когато забеляза момчето.

- Да - това бе бързият му отговор. Хари го прегърна силно, а Хоран побърза да обвие крака около кръста му.

- Стига, Найлър! Не сме си вкъщи - скастри го къдравелкото.

- Остави го! Сладък е! - Зейн ощипа бузките му, които започнаха да придобиват розов цвят.

- Защо все ме наричате сладък? - измрънка Найл и зарови лицето си във врата на зеленоокия.

- Защото си - Луи се усмихна глуповато и се приближи.

- Благодаря - Найл се усмихна и се отпусна в ръцете на Хари. - Какво ще правим сега? Скучно ми е!

- Искате ли да гледаме филми и да поръчаме пица? - вдигна вежди Луи.

- Нека пиците са няколко - промърмори Найл с лека усмивка, но бе затворил очите си.

- Найл винаги е гладен - ухили се Хари и му разроши косата.

- Тогава за теб ще има една цяла пица, искаш ли? - Зейн попита русокосото момче. Той кимна и стъпи на земята.

Сега седяха на дивана. Всичките. Хари се бе сгушил в Луи. Лицето му бе заровено във врата му, а Луи го галеше острани и се усмихваше.

- Хей, Найл? - къдравелкото промърмори и се изправи, като разшири очи. Момчето спеше в скута на Зейн. - Спи ли? - чернокосият кимна на въпроса му с лека усмивка.

- Ъм... Хари? - Малик решително заяви, като го погледна право в очите.

- Да, Зейн?

- Найл има ли проблем с викането? Тоест... - дори не знаеше как да си зададе въпроса.

- Всъщност... да. Просто не може да издържи, когато някой му вика. Не издържа на напрежението.

- Затова ли така реагира преди? - попита Луи, малко учуден.

- Да - сви рамене Стайлс и отново зарови лицето си във врата на приятеля си.

- Найл наистина е бил гладен. Чудя се как изобщо е изял цяла пица - зачуди се синеокия, а къдравелкото го прегърна силно, сгушвайки се в него.

- Никога няма да намериш отговор - ухили се Хари. Дъхът му се разбиваше в кожата на врата на Луи и това го влудяваше.

- Добре - синеокият му разроши косата и тогава се сети за нещо. - Помниш ли, когато ти казах, че искам да сплета пръсти в къдриците ти и никога да не ги махна? - зеленоокият кимна с усмивка. - Може ли? - Хари се зачуди, но му позволи. Луи сплете пръсти в перфектните, шоколадови на цвят, къдрици и се усмихна широко. - Косата ти е ужасно мека... - изписка Луи, неотделяйки поглед от къдриците.

- Знам - ухили се Хари и затвори очите си.

Луи го прегърна обратно, така легнаха на огромния диван.

А Найл лежеше в скута на Зейн, лека усмивка играеше по устните му, дишаше спокойно. Но сърчицето му, явно усетил допира на Малик върху бузата си, заби по - лудо, отколкото трябва. Поне знаеше, че е в безопастност.

***

Надявам се е била интересна... много ще ме зарадвате ако гласувате и оставите по един коментар. 😘

И се извинявам, ако на места не се разбира много. :)

Също така, съжалявам, че са толкова кратички главите и за огромното закъснение. :(