- Какво ще направиш ако те целуна? - този въпрос ме стрелна право в главата. Преглътнах и погледнах отново към момчето до мен.

Какво се очакваше да отговоря? Та ние почти не се познаваме, но все пак го желаех. Не само като приятел...

Точно както Хари и Луи се желаеха взаимно. Бяха двама влюбени глупаци.

- А - а... не знам, аз... - прехапах устна и издишах малко въздух. Какъв беше този въпрос, всъщност?

- Трябва да ми отговориш. Още не сме довършили играта - една мазна усмивка заигра по устните му. Аз я приех за дяволска.

- Това няма как да се случи, така че нищо - свих рамене и погледнах напред към телевизора. Знаех, че така по някакъв начин го наранявам. Но...

- Добре - чух го да казва и усетих как става от дивана.

- Къде отиваш? - веднага погледнах нагоре към него.

- Какво искаш за пиене? - момчето игнорира въпроса ми и аз се замислих.

- Каквото вземеш и за теб - отговорих с лека усмивка.

- Добре, искаш ли топло какао? - вдигна вежди с усмивка на устните си. Ама той сериозно ли?

- Наистина ли? - попитах с нотка надежда в гласа си и момчето кимна. - Да, искам! - издишах малка част от въздуха в мен и се облегнах назад.

- Добре - Зейн излезе от помещението. - Найл? - след малко извика и аз простенах, като погледнах нагоре. Изтичах до кухнята и влязох вътре. Защо изражението му бе изплашено?

- Какво си направил? - повиших тона си аз, гледайки го в очите с лека наклонена глава.

- Непохватен съм, разсипах малко... просто би ли взел някакъв парцал и ми помогнал? - прехапа устна и аз кимнах. Това и направих. Клекнах на пода и започнах да бърша какаото. Наистина е непохватен.

- Няма ли да помогнеш? - вдигнах поглед към него и изчаках отговор от негова страна.

- Не, аз правя какаото - отговори мазничко и за миг исках да му направа нещо, но не бях такъв.

- Хубаво! - след като избърсах всичко, се изправих.

- Готово е и... благодаря! - усмихнах се при чутото.

- Нали за това са приятелите? - намигнах му и момчето държеше две чаши. Взех едната, а при това пръстите ни се докоснаха, но бе леко и за няколко стотни от секундата. Мамка му!

- Тази е моя! - запротестира Зейн и се подхилих на чутото. Държеше се като малко дете. Но ми харесваше.

- Аз я взех първи! - усмихнах се и тръгнах към всекидневната. Май прекалих...

- Върни се тук, по дяволите, Найл! - ухилих се и седнах на дивана. Усетих фигурата му да се настанява до мен. - За последен път идваш тук.

- Защо? - попитах бързо, като го погледнах с тъжен поглед.

- Защото ми взе чашата - при това въздъхнах разочаровано от себе си.

- Съжалявам, но тази е по - хубава! - тихо промърморих и погледнах надолу.

- Знам, но все пак...

- Съжалявам - проплаках преди той да успее да довърши изречението си.

Можех да усетя как една буца се бе оформила в гърлото ми. Защо се чувствах ужасно? Защо не можех да преглътна нормално? Защо не можех да погледна в красивите му очи?

- Найл? - кимнах без да го поглеждам. Просто нямах смелостта да вдигна глава. - Няма проблем за чашата, наистина. И бих се радвал ако идваш по - често тук! - какво? Значи не ми се сърди или нещо подобно?

- Наистина ли? - при това изречение, изречено от мен с лека болка в гърлото си, главата ми бе повдигната и срещнах погледа му. А той ме дари с усмивка.

- Наистина! А сега можеш да пиеш, за да не изстине какаото - проговори момчето и при това лека усмивка се настани на устните ми.

- Благодаря ти - след което... ем, прекалих. Прегърнах го, но разбира се, чашите бяха на масата.

Зейн падна по гръб на дивана и просто затворих очи. Усетих как обвива ръце около мен и ме притиска към себе си.

- Извинявай - прошепнах в ухото му и зарових лицето си във врата му, а дъхът ми се разбиваше в кожата му, усещах я как настръхва.

Ъм... лудост ли е, че ми харесва как реагира на това той?

Аз ли си представям или при докосването, кожата му се стяга и потръпва?

- Не искам да чувам да се извиняваш, окей? - кимнах и се усмихнах на всичко това.

- Може ли да остана така още малко? - повдигнах леко глава и срещнах погледа му.

- С удовствие можеш да останеш, Найл!

- Винаги съм искал да имам брат като теб - усмихнах се по - широко и Зейн се ухили.

- Е, вече имаш - потупа нослето ми и се усмихна някак очарователно.

Бедрата ни бяха притиснати едно в друго, но така ми харесваше. Харесвах да чувствам топлината му.

Въздъхнах щастливо и положих глава на гърдите му. Затворих очите си, защото усетих ръката му да чеше скалпа ми. Беше приятно.

***

Това е новата глава. Надявам се да ви е харесала. Бихте ли гласували и коментирали?
Защото така ме мотивирате да пиша. ❤

И се извинявам за забавянето. Просто тези дни съм малко заета. :D