Niall's POV

Със Зейн тръгнахме към къщата му. Странно, но се радвах, че ще може да си поговорим малко и да се опознаем. Защото в колата нямахме много време...

- Значи нямаш приятелка и затова си тъжен? - чух гласа на момчето до мен и го погледнах.

- Да - въздъхнах, гледайки право в пътя.

- Хей. Всичко е наред. И аз нямам - сви рамене той. Отдъхнах си. Поне няма да ме мисли... за някакъв смотаняк или нещо такова.

- Знам, но просто... понякога ми се искаше да намеря някой...

- И аз, но от любовта боли. Затова аз станах този, който наранява.

- Тоест... ти разбиваш сърца?

- Да - отговори студено и гледаше право в пътя. Това бе... тъжно? - Пристигнахме! - отвори една врата и ми направи път, като ме дари с усмивка. А моята просто грейна на лицето ми, влязох в една красива къща и се огледах.

- Огромно е! - възкликнах и го погледнах.

- Знам. Коя баня искаш? Горе или тук?

- Все едно ми е - усмихнах се аз.

- Ти кажи.

- Наистина няма значение къде.

- Просто кажи, Найл! - повиши тон и се почувствах... не, няма как да ви опиша. Сякаш бях задължен да отговоря.

- Не знам - тихо казах.

- И аз. Ъх. Странно е! - подхили се момчето пред мен.

- Знам - гледахме се дълго време и момчето просто ми се усмихна. - Може ли горе? - бързо попитах аз.

- Защо не каза по - рано? Ела! - хвана ме за ръката и се насочихме към стълбите. Това вече бе странно. Той ме държеше за ръката, а сякаш не се бе осъзнал. - Какво има? - поклатих глава и го погледнах.

- Нищо, бях се замислил.

- Добре... това е банята. Вътре има кърпи, но ако ти потрябва нещо просто ще викаш, за да мога да те чуя - ухили се Малик. Поне така ми каза, че му е фамилията. XD

- Добре, благодаря - прехапах устна и просто го зяпах.

- Ъ...?

- Съжалявам - усмихнах се срамежливо и бързо влязох в банята. Затворих очи и въздъхнах. Чух стъпки, нищо друго.

Взех си един студен и наистина дълъг душ. Защото чух следните думи:

- Найл? Още ли си вътре?

- Да... има ли проблем?

- Не, но... ще ми изхарчиш топлата вода.

- Къпя се със студена. Няма как да ти я изхарча - ухилих се аз.

- Студена? Аз харесвам да ми е горещо. Твърде горещо.

Това ми напомня на някаква разгорещена сцена. Например аз и някакво момиче под студена течаща вода. С нашите горещи тела.... щеше да бъде страхотно.

Но мислите ми баха прекъснати от почукване.

- Слушаш ли ме изобщо? - извика Зейн и аз преглътнах.

- Вече, да.

- Ъх... скучно ми е, няма ли да свършваш най - накрая?

- Ще изчакаш малко.

- Ох... добре - простена той и отново чух стъпките.

- Извинявай - провикнах се, не мислех, че ще ме чуе. Но ето, че грешах.

- Няма проблем, Найлър, само излизай по - скоро! - Найлър? Сериозно? Само Хаза ме нарича така. Усмихнах се и увих една кърпа около кръста си. Излязох и разроших косата си. - Я. Много бързо излезе - чух глас и вдигнах поглед.

- Ъ... аз... - почервенях целия и когато разбрах, че се бе втренчил в голото ми тяло. Какво трябваше да направя?

Бях малко стеснителен и определено ситуацията бе неловка. Поне за мен. Той се наслаждаваше на гледката пред себе си. Какво има толкова за гледане?

- Би ли престанал? Моля те! - тихо проговорих към него с почервеняло личице, като прехапах устна.

- Какво? А - аз... не исках. По дяволите, съжалявам - след което се обърна и тръгна надолу по стълбите.

Браво, Найл. Смути момчето.

А къде трябва да се преоблека? В банята? Не знам в коя стая да отида. Да, в банята.

Влязох и се преоблякох набързо. С мокра коса слязох и аз. Влязох във всекидневната и седнах на дивана. Обърнах се към него и заговорих.

- Виж... не съм искал да те смущавам, просто момента беше... - мразех, когато някой ме прекъсва. Точно като сега.

- Спокойно - усмихна се той насреща ми.

- Наистина? - изненадах се от отговора му.

- Да. Е, какво искаш да правим? Нека оставим онези гълъбчета да си оправят взаимоотношенията.

- Добре... но все пак ми е скучно.

- Хм... хайде на 20. Аз ти задавам въпроси и ти отговаряш честно.

- Добре - усмихнах се и седнах срещу него на дивана. Сега бяхме лице в лице.

- Цяло име? - та това бе лесно. Но все пак разбирах защо искаше да узнае и трите ми имена.

- Найл Джеймс Хоран.

- Целувал ли си се с момиче?

- Да.

- Правил ли си го някога?

- Ъ... секс ли? - свъсих вежди към него. Ама той сериозно ли?

- Че какво друго? Разбира се! - похили се и това ме накара да се изчервя...

- Не - тихо отговорих аз.

- Наистина? - кимнах. - Добре - небрежно каза и се запъти да ме попита още нещо, когато този път аз го изпреварих.

- Значи... не мислиш, че е странно? - вдигнах вежди и той ми се усмихна.

- Не, даже мисля, че е нормално.

- Добре.

- Е... сега четвърти път питам.

- Давай! - подканих го.

- Хм... опиши с три думи Хари.

- Добре... има секси тяло, красив е, също така умен - свих рамене.

- Уоу. Говориш като гей - изненада се Зейн.

- Ти ме попита, аз ти отговорих. Не мисля, че звуча като гей - признах си аз.

- Окей. Когато ме погледнеш... какво си представяш?

- Ами... човек, който спи с курви - не исках да го обиждам или нещо подобно, но си изглеждаше на такъв тип!

- Всички това казват.

- Също така си страшничък.

- Ъ... би ли повторил? - свъси вежди чернокосия.

- Не - тихо се ухилих към него.

- Ти се шегуваш! - подсмихна се.

- Не се. Давай следващия въпрос! - подканих го и той това направи.

- Окей. Хм... някога целувал ли си момче? - този въпрос ме накара да се задавя.

- Не... защо? - сбръчках веждите си. Какво имаше предвид с този въпрос? Да не ме мислеше за гей? - Виж... не съм гей - е, той ме прекъсна.

- Знам, просто съм любопитен - сви рамене чернокосия.

- Ами ти? - Зейн ме погледна и преглътна. Хах, хванах го на тясно. - Целувал ли си се с момче? - попитах някак си подигравително.

- Какво? Не - отсече бързо той и аз просто се приближих до него.

- Можеш ли да повториш пак? Но този път по - силно?

- Н - не. Не съм се целувал с м - момче - разтреперено отговори и аз се подсмихнах.

- Сигурен ли си? - вдигнах вежди и той бавно започна да пада назад, а аз да лягам върху него на дивана. - Кажи ми, Зейн! Целувал ли си се някога с момче? - усмихнах се мазно и притиснах тялото си в неговото на дивана.

- А - аз... ъ... аз... не мога да мисля, когато си върху мен, по дяволите! - изруга момчето и аз разширих очи, като погледнах надолу. Изправих се и седнах. Целият бях червен. Мамка му. Какво направих току - що?

- Съжалявам - прошепнах, но не го погледнах.

- Няма проблем - бавно каза и усетих как сяда. - И отговорът ми е да - погледнах го със свъсени вежди. - Целувал съм се с момче - очите ми се разшириха при чутото.

- Ти си... какво? - непроумявах. А и нямаше какво всъщност.

- Целувал съм се... - прекъснах го.

- Не, разбрах. Просто... учудих се.

- Но нали ти бе убеден, че те лъжа.

- Знам, но... не, всъщност Не Знам - облегнах се на дивана и затворих очи. - Какво ще правим сега? - погледнах го.

- И аз нямам представа - спря за момент и продължи. - Какво ще направиш ако те целуна? - този въпрос ме стрелна право в главата. Преглътнах и погледнах отново към момчето до мен.

***

Вие какво мислите? Как ще отговори Найл?

Ака искате да разберете, прочетете следващата глава. 😉

Целувки... 😘