След играта си казаха по едно чао, бяхте страхотни, може да го повторим...

- Така. У нас има две бании, както и при Луи. Аз отивам у нас да се изкъпя, че съм целия потен. Кой иска да дойде с мен? - попита Зейн. - Защото според мен ако сте и двамата там, ще пречите на Луи - сви рамене с лека усвивка.

- Аз идвам с теб! - гордо заява Найл.

- Супер. Хари, става ли? - момчето погледна към къдравелкото. - Хари...? - Зейн замаха ръка пред очите на зеленоокия.

- Ъ. Какво? - момчетата се ухилиха, гледайки учудения поглед на Стайлс. - Да, става!

- Ти изобщо чу ли за какво си говорим? - вдигна вежди чернокосия.

- Защото отново мислеше - довърши Найл.

- Да, Ни ще отиде у вас и ще се изкъпе там.

- Добре - усмихна се Зейн. - До тук сме. Найл, ние сме на там. Чао, Хари.

- Чао - къдравелкото тръгна да ходи из тази жега към къщата на Луи.

А сега... скарани ли са? Дали Хари трябва да му говори нормално или изобщо да не го прави?

И той самият не знаеше.

Поклати глава и въздъхна. След което стигна къщата. Отвори вратата и се огледа. Явно е горе!

Свали си обувките и тръгна по стълбите.

- Ъ... Зейн? - Луи излезе от стаята си и вдигна вежди, виждайки не този, когото търсеше.

- Ъ... той и Найл отидоха у тях, за да се изкъпят, а аз ще се изкъпя тук.

- Добре - намръщи се синеокия и тръгна да влиза в стаята си.

- Виж... не искам да се караме или нещо подобно - Хари го спря с думите си. Наистина не го искаше и трябваше да си изгладят отношенията.

- Мислиш ли, че аз искам? - след което Томлинсън затвори вратата на стаята си.

Чакай... вратата не беше ли счупена? Явно той се е погрижил за това.

Хари влезе в банята и свали дрехите си. Но преди това заключи вратата. Ами ако Луи, случайно, влезе? Щеше да е ужасно неловко...

След като си взе един бърз душ, уви кърпа около кръста си. Предпазливо отвори вратата и се запъти към стаята си.

- Хари? - Луи отново излезе от стаята си и разшири очи, като втренчи поглед в голото тяло на момчето. Как само искаше да го докосне...

Хари целият бе мокър. От косата му падаха малки капчици вода по раменете, тялото и по пода. Изглеждаше, че бе нервен в момента. Неспокоен. Но все пак не се движеше и чакаше Луи да проговори.

Томлинсън прехапа устна, гледайки го, но после се усети и вдигна поглед, като срещна този на Хари.

- Нищо, зарежи. По - добре се облечи. Или не се обличай. Ела в стаята ми! - подхили се синеокия и къдравелкото вдигна вежди.

- Не си сериозен.

- О, напълно сериозен съм! - усмихна се дяволито момчето. - С голото ти тяло, ще е перфектно - помечта си малко Луи.

- Ъ... ще тръгвам.

- Просто те е страх - Стайлс бавно се обърна и вдигна вежди в негова посока.

- Мислиш, че ме е страх ли? Защото грешиш!

- Сигурен ли си? - игриво вдигна и той веждите си нагоре с една лукава усмивчица.

- Да, напълно сигурен. Ще се облека и отивам долу.

- Не, отиваш в моята стая. Е, ако не те е страх...

- Предизвикваш ли ме?

- Да - отговори сладко Томлинсън.

- Добре - усмихна се зеленоокия топло и тръгна към стаята си, обърна се и се подхили, виждайки момчето да го гледа, но бе замислен.

След което влезе в стаята и започна да си търси дрехи.

А Луи, хапейки устна, влезе в собствената си стая, като се просна на леглото с усмивка.

***

Извинявам се, че е по - кратичка. Но другата, разбира се, ще е по - дълга.

Надявам се да не е била чак тоолкова скучна. 😉

Ще съм ви благодарна ако гласувате. ❤

Обичкам ви... 😘