Зейн излезе от къщата и се усмихна на момчетата, които го чакаха.

- Само трябва да се обадя.

- Няма проблем. Може по пътя да говориш - сви рамене Найл и се усмихна щастливо.

Чернокосия бързо набра номера на Лиам и допря телефона до ухото си, като изчака за отговор.

- Ало? Зейн? - чу се гласа на тъмноокия.

- О, хей. Ще ритаме, ти искаш ли да дойдеш? Ще викнем и Джош.

- Супер. Да, там съм след пет минути - заяви Лиам и тогава усети езика на Даниел около члена си. - Не, след десет. Мамка му, затварям!

- Да не си с Дани? - свъси вежди Зейн.

- Ти как мислиш? По дяволите, внимавай, Даниел! - изсъска и прехапа устна.

- Добре, затварям - но преди това се чу стенание от страна на Лиам.

- Ъ... да не би да чух това за което си мисля? - свъси вежди Хари.

- О, да. В момента, приятелката му, му прави свирка. Той има огромен късмет, че я има - простена Малик и набра номера на Джош.

- И аз искам приятелка! - измрънка русокосия и Хари ведната му разроши косата, защото знаеше, че Найл това харесва.

- Ще намериш, спокойно. Ти си красив. Някоя мацка сигурно ще ти се върже - чу се гласа на Зейн.

- Не е вярно.

- Вярно е, Найл! - чернокосия погледна към него с усмивка.

- Грешиш!

- Не греша.

- Напротив!

- Стига си спорил с мен! Прав съм, престани! - Хоран се нацупи и погледна надолу. - Хей, не съм искал да те убидя. Просто казах, че ще си немириш специално момиче, а ти просто не вярваш - сви рамене и тогава чу гласа на Джош.

- Хей, искаш да ритаме?

- Как си знаеш... да, аз с едни момчета ще ритаме, а Лиам ще дойде след десет минути, защото сега му правят свирка. Луи няма да идва, да си знаеш.

- Ъ... можеш да говориш и по - бавно. Добре, ще дойда! - при това Малик се ухили.

- Супер. Чао.

- Чао, приятел.

И телефонният разговор приключи.

- Виж... знам, че си прав. Просто... не вярвам в съдбата. Нито в късмета.

- Може да е така, но ще намериш момиче, което да е за теб.

- Благодаря ти все пак! - усмихна се Найл и погледна към къдравия. - Много си тих, за какво си мислиш?

- За нищо - сви рамене Хари.

- Лъжеш. Познавам те. Винаги имаш друга физиономия, когато мислиш.

- И какво? - погледа на Стайлс бе празен. Нямаше емоция в очите му.

- Заради Луи ли? - попита плахо русокосия.

- Аз... ъх. Няма как да ти обясня.

- Има, просто те е страх да му кажеш, защото мислиш, че ще те разбере грешно - Зейн продума и момчетата го погледнаха.

- Голям философ си, знаеш ли? - вдигна вежди Хари и получи кикот от страна на чернокосия.

- Казвали са ми го. Е, докато си говорехме пристигнахме. А, ето го и него! - Зейн отиде при едно момче. Размениха си няколко думи и се приближиха до другите две момчета. - Така, това е Джош. Джош, това са Хари и Найл.

- Оу, ти си този с който Луи всеки път си пише, нали? - ухили се момчето, гледайки право в Стайлс.

- Да - отговори по - тихичко къдравелкото.

- Извинявай, но един път му взех телефона и писах от негово име.

- Той ми каза, няма проблем - лека усмивка се появи на устните на Хари.

- Добре. Значи... чакаме Лиам? - вдигна вежди Джош.

- Дап - прехапа устна Зейн. - Може да викнем още някой ако искате.

- Не, достатъчно сме! - отговори Джош и тогава при тях се присъедини момче с момиче до него. А ръката му бе около кръста ѝ. - О, Лиам... чух, че си получил свирка.

- И то хубава, нали скъпа? - целуна момичето по челото и се усмихна.

- Щом викаше... и то заради една свирка... - тя го целуна по устните, но за секунди.

- Ъ... никога не съм ви виждал... предполагам не сте от тук? - Лиам погледна към Найл и Хари със свъсени вежди.

- Мен ме познаваш - подсмихна се къдравелкото.

- Хари? - повиши тон тъмноокия в невярване. Той кимна на въпроса. - И... вие двамата сте дошли тук? Заради Луи?

- Не. Само той дойде, заради Луи - Найл потупа рамото на приятеля си.

- Хах. Луи ми се развика, когато разбра, че съм му взел телефона и съм ти писал - ухили се Пейн.

- Но защо става толкова бесен, когато му пипаш телефона? Преди бях в стаята му и бях му взел телефона. И само заради това ритна вратата. Бях я заключил. Дълга история - бързо каза Хари.

- Вие с Джош сте големи дърдорани - ухили се Лиам и другите подир него.

- Е, ще играем ли? - попита Найл в нетърпение. Просто харесваше футбола. А да го играе с приятели още повече.

- Нетъпрелив си! - изкиска се Зейн, а русичкото момче се нацупи.

- Просто обича да играе футбол - повдигна рамена Хари с лека усмивка.

- Виждам. И се шегувам, Найл. Хайде да играем! - Малик му ощипа бузката, а при това леко почервеня, но никой не го забеляза. Освен Зейн...

Всички ги гладеха с любопитство, но те не им дадоха обяснение, просто взеха една футболна топка.

- Можеш ако искаш да отидеш на вън с приятелки - Лиам целуна устните на Даниел, отново.

- Добре. Чао, мили! - усмихна се сладко тя и си тръгна.

А пък момчетата започнаха да играят.

***

Опитах се поне десет пъти да я кача, но не съм си вкъщи и нета ми е слаб.

Но ето я... надявам се не е била чак тоолкова скучна. 😂

В следващата глава ще има малко Лари момент (Не точно...), но в 25 започва интересното. Поне според мен. XD

Бих се радвала ако гласувате. ❤

Благодаря... Обичкам ви! 😘