Когато колата спря, всички момчета слязоха от нея, като отвориха багажника. След като си взеха багажа, влязоха в една, хубава и огромна, къща.

- Не се притеснявайте. Чувствайте се като у дома си. Елате да ви покажа стаите! - започна да говори Луи и се качиха по стълбите. - Тук има свободна стая, точно до моята, препоръчвам ти я, Хари - ухили се синеокия и го погледна.

- Ъ... добре - сви рамене момчето.

- Супер - усмихна се Томлинсън. - Найл, за теб остава тази стая.

Докато те подреждаха нещата си, Луи тихо влезе в стаята на Хари и се облегна на стената. Въздъхна щастливо и се усмихна на гледката.

Хари бе полу - гол. Само с дънки и прекрасните му мускули изпъкваха. За първи път Луи се наслажвадаше на такава гледка.

Зеленоокото момче си припяваше някаква песен. Взе една нова тениска, но усети, че не бе сам в стаята и бързо погледна встрани. Тогава разшири очите си.

По бузите му изби лека руменина. Както каза - бе стеснителен човек.

- Имаш хубаво тяло! - усмихна му се синеокия. И това беше вярно.

- Аз... благодаря. Ти... ти какво правиш тук? - заекна Хари, като поклати главата си.

- Исках да те видя.

- Добре... ъ... има ли храна тук? Гладен съм.

- Да, ела - усмихна се Луи, слязоха по стълбите и влязоха в кухнята. - Има пица, само трябва да я пъхнем във фурната и готово.

- Добре, благодаря.

- Както и аз трябва да пъхна кура си в теб - Хари се обърна към него с широко отворени очи.

- Какво? - изобщо непроумяваше накъде биеше синеокия.

- Нищо. А сега ми помогни да я сложим да се пече! - Стайлс не каза нищо, просто го послуша.

Сложиха пицата и седнаха на едни столове.

- Един месец ли ще живеете тук?

- Явно, да. Но... какво ще правим тук толково време? Не познаваме никого.

- Спокойно. Има много неща, които могат да се правят - усмихна су дяволито Луи, хапейки устна. Стайлс понечи да каже нещо, но... - Пицата е готова! - той се изправи и я извади от фурната.

Зейн и Найл се наридеха във всекидневната, готови да опитат от пицата.

И четиримата се нахраниха и Хари се изправи, като се обърна към тях.

- Ъм... къде е тоалетната?

- Ела да ти покажа - усмихна се сладко синеокия към него.

Ама разбира се, че Луи ще му я покаже.

- И да го изчукаш, ей! - ухили се Зейн.

Найл тихо се засмя на думите на чернокосия. А Хари се почувства ужасно неловко... но се беше изчервил леко.

- Идиот. Ти освен за секс за друго не говриш - изпуфтя синеокия.

- Чакай, чакай. И ти си същия.

- Хари е прав, Лу. Айде сега вървете - Малик направи знак да вървят и те го направиха.

- Наистина ли мислиш, че съм като Зейн? - Томлинсън се обърна към приятеля си.

- Не си ли? Защото помня какво сме си писали.

- Ъх... на говорене съм, но в действие не съм.

- Докато си писахме ти мастурбираше - сви рамене Хари.

- Говоря за секс. Помниш ли, когато ти казах, че ще ти изгубя девствеността?

- Да... - бавно отговори зеленоокия и чакаше Луи да изръси някоя глупост.

- Имам и такива планове - ухили се момчето и отвори една врата.

- Какво? Не. Не си сериозен, нали... - разшири очи Стайлс.

- Чао - махна на Хари и го побутна в банята, като затвори вратата.

- Майната ти, няма да стане! - извика къдравият и удари силно вратата.

- Спокойно. Ще те дрогирам и напия и ще те изчукам - ухили се Луи и слезе долу.

- Луи.... - извика Хари и простена. - Защо изобщо се съгласих да дойда? - попита сам себе си момчето и разкопча дънките си. Свърши си работата и излезе през вратата, като се блъсна във фигурата на... на кой друг може? На едно копеленце.

- Чух те! - зеленоокият замръзна и направи една крачка назад.

- Какво правиш тук, по дяволите? - стисна зъби Хари.

- Исках да те видя - усмихна се Луи.

- Добре. Може ли да слезем при останалите? - попита раздразнен Стайлс.

- Не.

- Как така Не? - свъси вежди момчето.

- О, Хари... - Томлинсън се приближи.

- Луи. Разкарай се!

- Искам да те целуна! - измрънка синеокия и притисна Хари до стената в банята

- Не съм гей. Както и ти. Нека отидем долу - защо все трябваше да лъже?

- Не съм съгласен.

- Луи...

- Казах ти - сви рамене Луи и притисна тяло в това на Хари. - Затова... - но зеленоокия бързо хвана яката на ризата му и го дръпна, като го целуна. А Луи просто не можеше да осъзнае какво става. Хари бе действал много бързо и неочаквано. А челувката бе... по - скоро груба. Точно както харесваше Томлинсън.

- Опа... - чу се гласа на Найл и те се отдръпнаха.

- Ъ... аз... - Хари се изчерви и прехапа устна. Беше толкова неловко... - Ще... изляза - каза бързо и излезе от малкото помещение. Влезе в стаята си и затвори вратата. - Какво беше това, за Бога? - попита тихо сам себе си.

Заключи вратата на стаята и се просна на леглото си. Но тогава се огледа...

***

Извинявам се, ако на места не се разбира, също така и за повторенията. Опитах се да ги махна, но не ми се получи. :D

Бих се радвала ако гласувате. ^^

И както казах, главите вече ще са по - дългички и няма да са в тип на 'съобщения'. Сакаш си е една обикновена история. XD