- Хей, ъ... извинявай, че ти се обаждам толкова рано - започна да говори с дрезгав глас Хари.

- Няма проблем. Буден съм! - подхили се Луи.

- Просто исках да ти кажа, че с Найл тръгваме.

- Супер, пиши ми, когато пристигнете - изписка синеокия от радост. Беше щастлив, защото най - накрая щеше да го види.

Да види едно кърли с плътни червени устни и прекрасни зелени очи, в които можеш да потънеш.

- Добре - усмихна се Хари. - Чао, Лу.

- Чао - и телефонният разговор приключи.

- Тръгваме ли? - вдигна вежди Найл и момчето кимна.

*след пристигането*

Harry: Хей, пристигнахме... ти къде си? Или сме подранили?

Louis: Не, аз закъснявам.

Harry: Добре... кога ще си тук? Защото сме гладни.

Louis: Един момент.

Harry: Какво?

И в този момент Луи стисна с ръце задника на Хари. Едната причина бе, че искаше да го подразни. А другата, че имаше нужда от това.

Стайлс изпищя и се обърна веднага след това.

- По дяво... лите - първите думи извика, но после се стъписа, виждайки момче, по - ниско от него, с огромна усмивка. - Ъ... Луи? - момчето кимна щастливо и се вгледа в очите на зеленоокия.

Къдравелкото се усмихна по - широко, отпусна се и не спряха очния си контакт.

- Просто се прегърнете! - чу се гласа на Найл и Хари погледна надолу, зачервен. Защо му трябваше да казва това?

Но тогава Луи обви малките си ръце около тялото му и Стайлс повдигна глава, но веднага се усмихна. Той го прегърна и затвори очите си.

- Не знам кое е по - хубаво, това че най - накрая те видях или това че чувствам топлината ти - спокойно продума Хари в ухото му, а синеокия зарови лицето си във врата му.

- И двете - прошепна момчето с видима усмивка, след което се отдръпна. - Така... Зейн ни чака в колата. Идвайте! - и тримата тръгнаха към една, излъскана и красива, черна кола.

- Ъ... искаш ли да ти помогна? Тоест. Да приберем багажа? - започна да говори Хари, като стигнаха автомобила.

- Мога и сам - усмихна се Луи.

- Не мисля. Багажът е твъре тежък. Дай да ти помогна! - сега те бяха зад колата.

Хари взе багажа си и го вдигна от земята.

- Казах ти, че мога и сам. Може и да съм по - нисък от теб, но не съм слаб.

- Знам - усмихна се зеленоокия и го остави в багажника.

- Добре - изпуфтя Томлинсън и се отдръпна.

- Добро момче - Хари остави багажа и затвори капака на багажника. А след думите му Луи не се сдържа и една малка усмивчица си прокрадна път през устните му. - Кой къде ще седи? - попита зеленоокия и се приближиха до вратите.

- Явно приятелчето ти ми е взел мястото - ухили се синеокия и отвори задната врата. Влезе вътре и направи знак на къдравия. Хари седна отзад до момчето и неловко стоя там, гледайки напред.

- Та... аз съм Зейн - Малик се обърна към приятеля на Луи с лека усмивка, показваща, че е добре дошъл.

- Разбрах - отвърна с усмивка зеленоокия.

- Хари, нали? - момчето кимна на въпроса на чернокосия и се облегна назад.

- На къде? - попита Луи и всички го погледнаха. Е, без Хари.

- Където кажете. Може у нас, у вас или на вън - отговори Зейн.

- Нека първо у нас - предложи синеокия.

- Както кажеш, Лу - чернокосия запали акомолатора и колата потегли. Всичко потъна в тишина. - Хей, Найл?

- Да.

- Би ли бръкнал в жапката и ми дал слънчевите очила?

- Зейн без очила не може - ухили се синеокия и разроши косата на Малик.

- Е, как без тях бе, братле - Зейн потупа ръката на Луи и си сложи очилата. - Така е много по - добре.

- Нещо си много тих, Хари? Има ли нещо? - Луи се обърна към него.

- Не, просто няма какво да кажа - сви рамене зеленоокия.

- По цели дни си пишете заедно. Мисля, че има за какво. Освен... ако не си говорите лични неща - чу се гласа на Малик.

Хари просто не издържа и малки бледи петна започнаха да се образуват по лицето му. Да, беше се изчервил, заради думите.

Но малко ревнуваше от близостта му със Зейн, за жалост, не можеше да каже нищо. Все пак те бяха приятели. Както Стайлс и Найл.

- Спокойно, има още пет минути път - Луи се усмихна и потупа Хари по рамото.

***

Е, интересна ли е?

Знам, че не е... но все пак ще ме зарадвате ако гласувате. Благодаря ви, че следите историята ми. Благодаря за тези три хиляди гледания. Да, малко са, но за мен са достатъчни. ^^

И дано не си говоря сама... XD